Крайбрежна отбранителна система за 1 млрд. лв. ще ни пази от крилати ракети и дронове
Вашингтон одобри продажбата на България на батарея NSM, ползва я бреговата охрана на САЩ, Полша, Румъния. България може да придобие крайбрежна отбранителна система за военноморски ударни ракети NSM, след като Държавният департамент на САЩ одобри потенциална продажба за близо 620 млн. долара. Това прави над 1 млрд. лв.
От официалното съобщение на американската Aгeнция зa cътpyдничecтвo в oблacттa нa oтбpaнaтa става ясно, че проектосделката с българското правителство е за една батарея NSM. Тя включва както ракетите и пусковите установки, така и допълнителни машини за обслужване на базирания на брега комплекс плюс части, поддръжка и обучение.
Действителната стойност на поръчката вероятно ще е по-ниска от посочената. Това зависи от окончателните изисквания, бюджетните правомощия и подписаните документи за продажба, когато бъдат сключени.
NSM е мобилна система за противовъздушна отбрана за разполагане близо, до и на фронтовата линия. Тя защитава от цели като дронове и крилати ракети, т.е. осигурява защита от заплахи като тези във войната на Русия срещу Украйна. В момента системите се използват от бреговата охрана на САЩ, Полша и Румъния.
Поръчката ще бъде изпълнена от норвежката компания “Кьонгсберг”. Разрешението от САЩ обаче е нужно, защото патентът за тези брегови комплекси е регистриран там. Ракетите за тях пък се доставят от американската фирма “Рейтеон”.
Проектът стана особено важен за отбраната на България след избухването на войната в Украйна и доминацията на руския флот в Черно море.
В момента нашите военноморски сили разполагат с произведените през 80-те години на миналия век брегови ракетни комплекси “Рубеж”. Да бъде ударен с тях руски кораб, би било “чист късмет”, казват военни.
В началото планът им бе да вземат противокорабни комплекси RBS-15. Те бяха избрани за въоръжението на двата нови бойни кораба, които в момента се строят от немската фирма “Люрсен”. Така амунициите на бреговите и корабните установки щяха да бъдат еднакви. След проучване обаче се оказало, че тези комплекси имат далекобойност от 80 км – колкото и “Рубеж”. Затова накрая военните избрали модерните, които могат да достигнат ефективно цел на 250 км
От 2007 г. “Кьонсберг” произвежда NSM. Тя е по-малка в cpaвнeниe c пo-cтapитe видове paкeти, а cиcтeмaтa ѝ зa нacoчвaнe пoзвoлявa дa лeти нa ниcкa виcoчинa. Американските ракети пък имат и пасивно насочване през инфрачервена камера. Това ги прави по-трудни за откриване и блокиране от средствата за защита на вражеските кораби.
По оценка на САЩ сделката ще засили сигурността на България като съюзник в НАТО и ще подпомогне оперативната съвместимост със силите на алианса. Вероятно е да изпратят експерти у нас за подпомагане на внедряването на системата.
Втората сделка, която се договаря със САЩ, е за комуникационна информационна система за полево разгръщане на дивизионен щаб. По този проект са предвидени до 500 млн. лв., още се чака оферта от американците. Закупуването на оборудването се налага заради амбицията на
България да стане домакин на щаб на многонационална дивизия на НАТО
В момента основна цел на Министерството на отбраната е да се ускори темпът на модернизация на армията. Усилията са насочени към неотложни инвестиции в отбранителните способности и индустриалния капацитет на индустрията, за да се гарантира сигурността както на България, така и на Европа, обясни министър Атанас Запрянов.
Модернизацията на армията ще се финансира по 2 линии: национално финансиране и през финансовия механизъм SAFE. През него финансирането ще бъде дългосрочно, до постигане на поставените цели, обясни пък премиерът Росен Желязков миналата седмица.
Механизмът SAFE предвижда да се предоставят заеми на страните членки, които ще бъдат обезпечени от бюджета на ЕС. Те ще получат подкрепа и чрез осигурени съвместни поръчки с възложители от поне 2 държави.
Той бе одобрен през май и е на стойност 150 млрд. евро.
SAFE ще финансира спешни и мащабни инвестиции в европейската отбранителна технологична и промишлена база. По този начин ще се засили производителната способност и ще се гарантира наличието на отбранително оборудване при необходимост. Другата му цел е да се премахнат сегашните разлики в отбранителните способности, така цялостно да се повиши военната готовност на съюза. При спешна нужда от големи инвестиции в оборудване механизмът позволява за ограничен период и поръчки с участието само на една страна- членка.
Това позволява на Украйна, Швейцария, Лихтенщайн, Исландия и Норвегия, които не са част от ЕС, да участват в съвместните поръчки, както и да продават своето отбранително производство.
