КОШМАР: Лудият хижар от „Тевно езеро“ убил мъж преди 3 години?
Лудият хижар, който преди студенти на „Тевно езеро“ в Пирин Иван Дрънков може да стои зад внезапната смърт на 63-годишен болярин, намерен мъртъв през 2018 г. в тоалетна на заслона. Шокиращото предположение направи зеленият Тома Белев, като разкри, че има десетки сигнали за пострадали срещу Дрънков, а председателят на Българския туристически съюз Румен Драганов бил наясно с тях, но не предприемал нищо години наред.
„Апелирам на първо време никой да не посещава този заслон Тевно езеро с настоящия стопанин, не само като гражданска позиция и като форма на икономически натиск, а и от грижа за собственото ви здраве и живот. На място, където няма нито полиция, нито други хора, с такива стопани в планината започва да важи законът на джунглата. На следващо място, апелирам медиите и органите на реда да разгледат този случай и да дадат яснота и справедливост“, обясни Белев.
Той цитира случая от 2018 г., при който спасителите от ПСС открили бездиханен мъжа от Велико Търново. Според данните става дума за масиран инфаркт, но не е ясно дали не е предхождан от насилие, причинено от Дрънков.
Справка на Lupa.bg разкри, че един от първите публично оповестени сигнали срещу хижаря датира 10 г. по-рано – от 2008 г. Тогава той пребива четирима души:
„Тръгнахме около 8 часа вечерта петък от София аз (Ралица), моят съпруг Ивайло и наши приятели Лети и Иво. Спахме на поляна преди Бъндерица на палатки, за да можем на следващата сутрин да тръгнем от х. Вихрен към Тевно езеро, по малко по-обиколен път през Василешки езера. На другата сутрин в 10.30 потеглихме с раниците, палатки и т .н. към Тевно езеро. Пристигайки се упътихме към една близка до заслона поляна, за да опънем палатките, преди да е заваляло отново. Аз се учудих, че наоколо няма и други палатки. Бяхме седнали и почивахме малко на поляната преди да започнем разопаковането. В това време към нас се упъти човек от хижата и аз лично очаквах, че идва да ни поиска таксата, която бях чула че се плаща.
Той ни попита какво правим и аз отговорих, че мислим да разпънем палатки – при което той отвърна да се махаме оттук и че не може да ги опънем. Показа документ, че е от парк Пирин. Ивайло поиска да види отблизо документа за имената му, на което той видимо се ядоса, другият Иво посегна към документа, но той го плесна през ръката – но все пак успяхме да прочетем името му Иван Дръков – доброволен сътрудник горско стопанство Пирин.
Вече видимо ядосан директно ни изгони ‘като плъхове’ – по негови думи, на което аз се възмутих и му казах, че това не е частна собственст и имаме право поне да седнем да починем след като сме ходили цял ден и сме изморени. Той тръгна и каза да ходим някъде, където да не ни виждат очите му.
Ние отидохме няколко възвишения по нататък, където нямаше видимост, за да не го дразним. Аз лично имах малко притеснение да не дойде отново, но решихме, че няма наблизо подходящо мясо за спане, а бяхме изморени, очакваше се отново да вали и решихме, че ако случая го налагаше може да ни състави акт. Признавам, че аз лично не съм наясно с процедурата в случа, а и този служител също не ни запозна.
Но каквато и да е със сигурност последвалите събития са извън всякаква моя представа за законност и реакция от страна на нормални хора и все още ми изглежда пълен абсурд. Може би просто ние си мислим, че живеем в цивилизовано общество и тъй като хората, околко нас са нормални – не сме наясно с опасностите дори в планината, не откъм природни условия, а уви дори откъм хора, за мен лишени от човешки образ.
Малко по-късно хапнахме в една от 2-те ни палатки, беше почнало да вали и се изсипа страхотен дъжд. Когато излязохме видяхме че е било град и цялата земя е побеляла. Използвайки затишието, ние с Ивайло се преместихме в нашата палатка и се приготвихме да лягаме. Той беше доста изморен и почти заспал, а аз самата тъкмо влизах в чувала си. Видях, че последните снимки, които съм направила минути преди това навън малко преди да си легнем са от 23 часа.
По време на бурята имаше доста гръмотевици и изведнъж усетихме един доста силен удар върху палатката, след това още един, при което хукнахме навън. Аз реших, че е гръмотевица, после си помислих че може би са се съборили някакви големи камъни, получихме и 3-ти удар и когато Иво първи изхвърча от палатката е получил и удар по главата. С тояга. Вече бяхме навън, боси върху наслоения по земата град и обградени от 5 човека – въпросният Иван, който се оказа май хижар на заслона и 4 млади момчета с тояги. Ивайло имаше рана на главата, от която течеше за мен лично сериозно количество кръв и по дрехите, а те продължаваха да го удрят с тоягите и по главата. Аз се вкопчих в него, той едва си стоеше на краката и им казах да престанат и не виждат ли, че главата му е в кръв“, гласи сигналът от 2008 г. на Ралица.
Тогава тя пише, че за подобно престъпление и варварство от хижар аз нито съм чувала, нито съм способна да проумея! Мисля, че трябва да направим всичко, за да спрем това безумие и да предпазим туристите – чухме, че това не е единичен инцидент! 13 години след думите й реакция няма, а вместо това отново има пребити млади планинари.
„Това безчинство в планините, където човек е много по-беззащитен от всяко друго място, трява да бъде дадено категоричен отпор“, апелира днес Тома Белев.
Миналата година младо момиче с куче също падна жертва на лудия хижар. Когато пристига, времето се влошава и тя влиза в хижата за храна. Забелязва, че животното стои пред вратата и решава да го премести, за да не пречи на посетителите.
„В този момент един мъж застана пред мен и започна да рита кучето, без да има някакъв проблем. Помолих го да спре многократно, а той започна да ме квалифицира с вулгарни изрази”, разказва Цветомира за инцидента.
А Дрънков, както и сега след нападението на студентите, обяснява и тогава:
„Версията на госпожата не отговаря на истината. При мен дойдоха много хора, които обясниха, че не им е приятно да се хранят на една маса с куче. Животното влизаше и излизаше многократно. Когато помолих дамата да обърне внимание, тя реагира бурно”.
