Константин Кацаров от „Гласът на България“ с нови тежки твърдения за шоуто
Стресна ли се Константин Кацаров, от „Гласът на България“, след като прочете официалната позиция на bTV по повод неговите скандални твърдения за измама и как продължава животът му.
Константин Кацаров – специален гост на Plovdiv24.bg, с още интересна информация и любопитни щрихи от живота си.
Добре дошъл. Искам първо да кажа, че това, което написа във Фейсбук, предизвика доста реакции сред хората. И другото, което направи впечатление, че bTV отвърна на удара, тоест, излезе с официална позиция. Какво ще кажеш за това, което написаха те, ако си го чел?
Понеже аз пътувах, и вчера някой ми каза, даже от моите почитатели, не знам кой, ми изпратиха мейл, аз го прочетох. Значи, към bTV ще се обърна по следния начин: Следващия път, когато искат да напишат нещо срещу мен, да помолят аз да им го напиша. Това ми приличаше на петокласник, който има контролно по български. Много е искал да каже нещо, но всъщност не е казал нищо. Но следващия път аз срещу себе си ще им напиша материал.
Между другото, прозира съвсем лек нюанс на заплаха, може би дело?
Да, усетих Камората. Обаче, аз съм дългогодишен труженик в събирането на дългове и не знам как ще ме стреснат. Аз се възбуждам от стряскане. Това им действие възбуди у мен една огромна любов към това, аз да отвръщам на отвръщането, защото съм стар джедай, та ще видим.
Добре. Имаш договор, обаче, като цяло, с тях?
Да, но не и това да лъжат.
Да. Много странно, между другото, като зрители усещаме, че нещо се случва, и че нещо не е наред, особено в прословутите двубои.
Няма идеални хора, няма и идеални предавания. Това не е проблем. Но на мен ми замириса на мухъл. И това нямаше да го кажа преди Камората, сега петокласникът, да ми напише на Камората писмото, щеше да говоря само за лъжата, че аз съм афектиран от лъжата. “Но той отпадна“, тъй ще речеш, че съм щял да взимам “Грами“ вече и аз съм се …
Какво отпадане, при условие, че напред отиват хора, които в сравнение с мен са вокални лилипути. Те смятат, че аз мога да се притесня от това, или че аз нямам преценка на 53 години кой какво може и какво не може. Дали мога да вдигна 200 кг от лежанка, или не мога. Това си беше преднамерен ход. Тук вече прозира… Затова се съмняват хората, а те това трябва да го направят хитро. Не може да … Константин Кацаров в момента е с най-гледаните видеа от песните, които е изпълнил, дори само с “Черната овца“ от всички участници.
Сега те ще кажат, този егоцентрик, нарцис и т.н. Не бе, това е факт, черно на бяло. Ти го махаш, колиш го, като махнаха и Александър, който е в нашия отбор, следващият след мен, който е най-гледаем, най-добър, красавец, учител в детска градина, пеещ. Той ми пуска, не искам да …, те сега ми се сърдят тези момчета, но те са невзрачни като певци. Сега излязоха с китарки, Лечев се влюби в тях, но те отиват и ще бъдат изядени още в самото начало.
Може би това е идеята, да вземат по-неподготвени хора, които те да оформят, да омесят по свое подобие.
Ама не, аз не казвам, че не са подготвени. Те като музиканти може да са много добри, но, е нали трябва да има някаква логика. Ами не ме приемайте тогава, щом няма да ми дадете да пея на български, всичко е проблем. Само едно искам да ти кажа, няма да бъда многословен, заради това да не го забравя. Вътре са написали: “Професионалисти, професионалисти, професионалисти“. Така.
Аз съм се отнасял с уважение, никой от тях не може да се оплаче от моето поведение. Аз до последно, ами какво – Васко-Кръпката, унизително беше, добре. Тази песен, дори и на нея се съгласих след стоте мои опита, но един професионалист дава ли списък с песни? Така започва нашият контакт, те ми дават списък с песни, от които аз, това го правят с всеки участник, от които аз трябва да си избера.
Ако ти не ги харесваш, правиш си свой списък. Аз направих един списък със сто песни, които те в продължение на няколко месеца не ги харесаха. И аз си викам тогава, ще си избера от вашия списък българска песен. Избирам си българска песен, втора българска песен.
Ами и за нея нямат правата, и нея не я харесват. Аз викам, добре, защо ми го пращате тогава този списък? Ама той е бил за миналата година, за миналите участници. Ама викам, вие се върнахте в регресия назад във времето и ми изпращате нещо, което… Това професионалистите правят ли го? Извинявай много, обаче един професионален футболист не излиза с маратонки, а излиза с бутонки. Понеже много обичам да ме заплашват, та за това става въпрос. Аз също ги чакам. Те защо си мислят, че бера през това време домати?
Добре. Аз обаче искам сега малко да сменим фокуса. Кой е Коцето Кацаров? Откъде започва всичко?
И обичан и мразен тези дни.
И все пак, нещо да кажем за теб?
Кажи какво да кажа? Колко много да се върна?
Как така се породи любовта ти към музиката да кажем?
Значи, изобщо към изкуството, това е несъзнателно. Аз бях спортист, баща ми имаше комунистическата мечта аз да стана велик спортист. Аз по принцип мразя, ох, мразя и “по принцип“ да казвам, но някой път мога такива пирани да пускам. Не исках да ставам спортист, не се разбирам по принцип с колективите много, с колективните спортове. И изобщо, с хората трудно се разбирам. Имам приятели верни, но са малко.
Общо взето и съм палав, и не исках да ставам спортист. Имах една китара от дядо ми подарена, дървена, стара, той е стар моряк, татуиран целия, в белези, кръводарител, страхотен беше. И вкъщи, баща ми е меломан, по онова време, сигурно 1000 плочи е имало, няма да ги изброявам – български, чужди. Аз между тренировките, нашите докато работеха, аз си бях самичък все вкъщи и пея, и пея. Но аз не съм имал любов към изкуството, изобщо не съм знаел. Единственото осъзнато нещо, което беше е да бягам от действителността пишейки. Пишех от дете.
Писането е преди това?
О, писането е преди всичко. Писането е свързано с една моя мечта, аз да имам едно малко по-различно семейство. Понеже съм едно дете и си съчинявах си как имам брат, как имам сестра, как такова… и си пишех разказите, но с цел да пиша. Аз нямах представа, че това има някаква литературна стойност, не съм гонил, просто си мечтаех. Затварях си се в този пакет и така си живеех, така ми беше по-лесно. И след това отивах навън, сбивах се и се прибирах. Четях много книги, баща ми първо беше насилствено “Измиваш си ръцете и започваш“. И аз си почвах, и това ме увличаше.
Много книги за художници, за творци, от там нататък започнах цялата поредица на Джек Лондон, после на Емилио Салгари и т.н. Започнах и малко по-сериозни неща като пораснах. Но аз да се занимавам с изкуство, изобщо не. Баща ми е художник, значи първата ми стъпка към изкуството беше с рисуването. След като той видя, че аз бойкотирам неговите опити да стана спортист, комунистически, той реши да започна да рисувам.
Аз рисувах, исках да правя като във вестник “Дъга“, списание “Дъга“ тези разкази в картинки, това пак е било свързано подсъзнателно с писането. Исках да правя свои истории. И правех анимационни такива разкази в картинки. И те с негови приятели-художници видяха това нещо, най-вероятно нещо глупаво съм рисувал. Обичах да рисувам ръце и портрети. И започнах да ходя на уроци по рисуване, опитах се да кандидатствам. В това време стана сбиване в училище, намалиха ми поведението, а по онова време с намалено поведение не можеш да кандидатстваш.
Да, така беше.
Не станах художник. Тогава баща ми вдигна ръце и каза: “От теб нищо не става“. Музиката се появи много по-късно, свързано с един човек и т.н. Влезна ли вкъщи в двора, аз съм си пеел нещо, те чули и казали: “Уау“. Ама аз не знам, че това е пеене. Аз съм нямал идея, аз си бях един як спортист, едно момче, което си обича да си пише, но то никой не знаеше, че пиша. Някои бяха дочули, че рисувам. Но аз нямах представа, че това е пеене.
С една дума, с афинитет към изкуството от самото начало, от първите години на детството?
Ами явно, факт. Но конкретно да съм искал музикант да стана, никога. Аз и сега не искам. Това стана случайно, но понеже съм маниак, и когато започна нещо не мога да го … и в любовта съм така. Значи като започнеш нещо, трябва до край. Не може така да кажеш „А“, пък да не кажеш „Б“, както и в отношенията ми с Камората, в момента. Щом сме казали „А“, ще я караме до Я.
Добре, имаш и книги написани? Интересно, че наистина незнаех, не бях прочела, днес хвърлих поглед, което не е достатъчно, разбира се, но обещавам и благодаря за подаръка, да почета. Обаче имат интересни заглавия твоите книги, така, ако съдим от пръв поглед това, с което успях да се запозная набързо “Мутра“, “Какавида“, “Пепел“. Какво разказваш в тези романи?
Това са различни периоди от живота ми. “Мутра“ е съвсем провокативно, между другото, в момента правим опит да снимаме филм, Христо Шопов в главната роля.
По този роман?
Това е любимият му роман. Това е първият български аудио роман. Той го има в книжен вариант, но това е първият български аудио роман, това не са приказки на Нарциса, факт е просто. Вътре са Христо Шопов, Джоко Росич, брутално нещо, което го правихме половин година наред, заедно с почти целия Драматичен театър-Пловдив, нещо чудовищно. Те не се правят такива неща, защото то не излиза и сметката. “Мутра“ беше провокативно, въпреки че става въпрос за човек от ъндърграунда.
Разказва за онези години, когато действително …
Да, но не е това.
Не е това?
Значи, аз съм дълбок психо, как да го кажа… Искам да бръкна дълбоко в психологията на отношенията между хората. Това че главния герой може да е фрезист, професията му, или призванието му в конкретния случай, няма никакво значение. Аз наблюдавам отношенията между хората и се опитвам да ги развивам. Но в конкретния случай в “Мутра“, нарочно го сложих “Мутра“, тя беше първо, даже Христо искаше да е “Лабиринт“ и т.н. Тя е продължение на първата ми книга “Дрибъл“ на “Леден свят“. И всъщност наистина става въпрос за един ъндърграунд бос, но аз проследявам неговото развитие от дете до смъртта му, в крайна сметка.
Интересно.
А пък “Пепел“ съм я написал в Африка. Но мен ме вълнуват единствено отношенията между хората, това е най-важното. Както и в случая, в този казус, интересуват ме отношенията между хората, да има уважение.
Да, и достойно отношение.
Като си излъгал, обади ми се и кажи “Излъгахме, голяма работа“. Щях всичко да изтрия и да приключа. Не да го кажат публично, на мен. Окей, и аз щях да си заспя спокойно. Но да заспя, като знам, че съм унизен. Е, няма как да стане. Кои са те? Кои са те? Камората….
Наистина и за други хора, усеща се, че като че ли се изнизват с дълбоко огорчение.
Е, то да съм само аз. Ами то, благодарение на този текст, то вижте каква негативна енергия ги заля. Те единствено някакви лумпени, които примерно плюят срещу мен, и то без никаква такова… Защо съм искал на български да пея, защо… Ама ще пея на какъвто си искам език, и където искам. Ама защо съм бил в този формат, защо съм ходил в оня. Ама ваша работа ли е, аз съм ходил и във Флоренция, и в Африка, че на вас ли ще давам обяснение къде ходя? Каквото си искам правя. Значи те са ме приели, отивам, забавлявам се.
Ти пишеш, че си решил да участваш във формата, заради брат ти.
Той миличкия сега се притеснява. Приключих с пеенето, по принцип. Между другото, преди една седмица почина и китаристът ни, едното от момчетата. Това е последният ни албум, всъщност. Той тъкмо участваше в записите. От болест, не е инцидент. Ние очаквахме, да за Пецо Валжан.
Да, ние писахме. Защо все пак участваш в тези формати?
Брат ми, той се натъжи много, когато преди години музиката много ми пречеше на писането. Тя е суета и гонене на вятъра, среща с хора. Аз обичам хората, но страня от тях, пречи ми на писането. И просто и на момчетата им казвам “Приключвам“. Тя групата си е моя, тя без мен няма как да съществува и им казах. А то си започна като студиен проект. Брат ми един ден вика: Можеш ли да ми направиш една услуга? Викам каква услуга да ти направя. Ами записал съм те за това, да видим дали ще те одобрят. Абе викам, може ли на 53 години да ходя да се излагам като кифладжия.
Аз нямам иначе скрупули, че както сега изкараха, те никой не ме знаеше, обаче сега Коцето от “Ренегат“, той е завършен певец. Какъв певец, аз една нота не знам, бе хора, какъв завършен певец? За какви глупости говорите? Значи същите хора, преди една година, ако ги попиташ кой е Коцето? “Тоя ли бе смешник, той не може да пее, мани го тоя…“ А сега – той е завършен певец. Това са гноми, които не знаят какво искат. И аз, първо не вярвах, че ще ме приемат, защото съм възрастен.
Второ, аз в самото начало им казвам, че трябваше да подготвя две песни. Това е на предварителен кастинг, не са ме одобрили, нищо. Одобрили са СV-то, което той е пратил. И аз отивам вместо с две на английски и български и им казвам “Две български викам, имам заболяване на мозъка и не мога да пея на английски“. И те “Коце, не, така няма да си атрактивен изпълнител“. Викам “Имате време да решите, не ми е на всяка цена. Ето, опитал съм, заради брат ми“. Между другото, на мен много хубаво ми стана, аз обичам тези забавления.
Второ, аз не съм всеки ден на сцена. Между другото има високомерни музиканти, които ги ям с парцалите, но те “А, как, това е унизително. Ама тая сцена?“ Аз съм видял всякаква сцена бе хора, пял съм с всякакви хора, и наши популярни певци. Ами с Валя Балканска имам дует, приключва всичко, със Силвия Кацарова, със Звезди, пял съм с „Туистед Систър“, това няма никакво значение.
Отишъл съм, забавлявам се. Не съм се взел сериозно като певец. Аз винаги, за да ги дразня, казвам, че съм много добър, но то е и факт, можем да питаме и специалисти, наши познати. И съм отишъл там, те обаче ми се обадиха и казаха “Ами много трудно го взехме това решение, но го взехме“. И аз им благодарих и се зарадвах.
И с такава любов се включих във всичко. И си викам, сега искам на тези хора, особено, когато изпях “Черната овца“, викам още две песни да им изпея, ама такива брутални, примерно “Високо“ на ФСБ, “Сляп ден“ на “Сигнал“, “Безсъние“ на Чочо Владовски. Исках да направя, много ги молих “Не умирай“ на “Щурците“ с гайда и глас. Направо тези от “Грами“ щяха да ме потърсят и да ме ангажират. Шегувам се естествено, за да дразня хейтърите. Е, всичко ми отказаха. Но аз го приех, между другото. Гадно стана, когато в трети кръг излизам с този речитатив, ама бил “Кино“, Маричков бил, много ме…
Като започнат с тези комунистически звезди. Добре, аз съм им коленичил, аз съм правил техни песни, аз съм им казал, че ги обожавам. Но истината е, че ако те се бяха родили в това време, в което ние сега творим, 90% нямаше да ги познаваме кои са. Сега, то може да си е страшничко, но не е певец някакъв, както песента на Васко-Кръпката, която ми дадоха.
И това истина ли е, че вие разбирате в последния момент срещу кого е дуелът? Така ли е?
Е, да.
И е много гадно, когато е срещу жена? Защото диапазоните са съвсем различни.
Е, те мен как да ме пуснат сега, другите момчета са “мън-мън-мън“. И аз, дори и тази тъпа песен, всъщност провалът при нея, грандиозния провал, който сега всички “Коко се провали“, не я изпях фалшиво, опитах се да я транспонирам и да направя, всъщност аз изпях втори, трети глас, но …
Да, точно. Ние слушахме внимателно, да.
Но глупавите глупавчета, мънички червенотиквеновчета “Той я изпя така, па така“. Ами я ела, я изпей така, ти няма да можеш да стоиш на този тон и 5 секунди, аз стоях до края. Бях като Гюро Михайлов до края. Е, просто не се получи, звучеше гадно, просто защото не пеех основния глас. Преди това ги помолих, вдигнете ми малко или я свалете малко, нещо да е различно, но това няма проблем.
Въпросът е, че една минута преди да изляза стоя и гледам телевизора, а ние сме първата двойка. И сега, това е кръгът в който, единственият кръг, в който участникът сам избира своята песен. И Константин Кацаров посърна, то ми личеше, като се видях какъв бурсук съм. И просто реших тази песен да я интерпретирам, защото в оригинала си Кирил Маричков срещу Уитни Хюстън, е нема нужда. Е, не мога.
Като цяло мъж срещу жена, различни гласове, височини…
Те няма как да ме пуснат срещу ония пеперудки другите. Те ги пуснаха един срещу друг, защото Лечев си беше избрал, то беше толкова прозрачно, той си хареса две джумерки, то беше ясно, че ще избере тях, той ги спаси. Нали за първи път може да спасява двама, той ги спаси, махна великаните. То беше ясно.
Всичко това се вижда от публиката. Така че ….
А те не искат аз да отида при публиката после, публиката да ме оценява, защото там… Той имал фенове, той имал такова… Ами добре де, не ме приемайте. Но както й да е, аз нямаше да стигна до там, защото на трети кръг смятах да се откажа.
Добре, сега накъде, в смисъл с какво се занимаваш основно сега в момента?
Само пиша. Записах новия албум, сега в момента, нали почина нашето момче, другите момчета просто ме молят догодина, сега снимаме видеа няколко на албума да го презентираме. В крайна сметка, навих се да им го изпея. Не мога да ги изоставя така на пътя. И догодина смятат, освен bTV -то, ако не ме вкарат в затвора. Не, ако трябва ще направим концерт в затвора.
Ще ни е втори, ние в Казичене направихме вече веднъж, закараха ме с белезници. Догодина да направим във всички градове по един концерт, представяйки новия албум, ами това е. Но иначе искам да пиша и да не ме закача никой, и да не ми звънят. Защото идеята беше, че аз не съм отишъл в шоуто да бъда известен, да ми звънят по телефона, да ме канят. Сега в момента те не спират да ме канят, моля ви, ето казвам го, моля ви, не ми звънете, не ми се пее.
Да, има, между другото, доста от тазгодишните участници, които са точно такива хора, те нямат нужда от пиар, обаче, въпреки това, отишли са за шоуто.
Да, ама нека, дори и за популярност, няма лошо. Това е толкова красиво нещо, ти не продаваш наркотици, ти отиваш да пееш. Просто, тези хора, от които зависи това нещо, които го организират, защото ние там им работим безплатно. Не да ми разправят тук от бенда си ни представят, те всички протестират цялото там съсловие против мен, нормално.
На мен нищо, няма значение, аз вече не наранявам никой физически, така че могат да си говорят с мен както искат. Но написали, че аз трябва да съм им благодарен. За какво да съм ви благодарен момчета? На вас? Вие сте там на рабата, на заплата, работите и ви се дава.
Другите участници ми е интересно как реагират, дали не смеят да говорят и има какво да кажат, или…
Абсолютно всички ме подкрепят. Тези, които продължават не го правят публично. А те акцентират, че понеже аз съм отпаднал и не мога да го преживея, те няколко пъти повтарят “той отпадна, той отпадна“, не бе “вие излъгахте, вие излъгахте“. Та подкрепят ме не само участници в това, дори има такива, които са стигнали до финали през предни години.
А има личности, популярни, които просто се страхуват, че ще им бъде изяден хляба, а явно в тези среди това се случва. Добре, ти можеш ли да си представиш, аз имам, тази година стават 212 песни, от които сигурно има поне 5 шедьовъра. Ами моя песен да са чули в радиото, никога. Обаче, за мен е чест. За мен тези хора да не пускат моя песен е въпрос на чест, това е красиво.
Не си единственият, чиито песни не се пускат, но така е в България, за съжаление, не се оценяват талантите.
Та ги е страх тези хора от шоу бизнеса, пишат ми на личния, аз даже мога да ти ги покажа, ама това е ежедневно. Тук тези дни няма спане. И своята подкрепа дават, казват “Коце, не може, следят ти страницата постоянно. Следят ти изявите какво казваш, ще ни закопаят“. А пък те разчитат на участия, на изяви. А тези хора там, явно са в състояние и да подливат вода, явно са и гаднички, за да се страхува някой. Защо ти ще ме накажеш за това, че казвам истината? Значи си гадина, щом си гадина, ще се бием. И не е ясно кой кого.
Кажи сега, какво пишеш в момента, кое е последното, с което си се захванал?
Подготвям едно затишие, сега да се скрия. Хората да си помислят, че съм в ареста, bTV ме е арестувало. Една книга, която е за живота, казва се “Бясното куче“. Проследявам целият път на Антон Михайлов, една личност, недействителна. Тя е написана, в момента се печата в издателството. Това е може би мечтата ми от дете. Аз съм я започнал още като дете, първите глави са писани като дете. Искам с нея да затворя един цикъл от развитието си в литературата, ама да го затворя, наистина да затворя вратата.
И да се опитам да направя Стефка Костадинова, да скоча малко по-нависоко в следващата книга, ох настръхнах, аз се превъзбуждам сам от себе си. И да започна нова страница да отворя, на едно по-различно ниво, не казвам по-високо, но ще бъде по-различно. И съм започнал такава книга, но искам първо “Бясното куче“ да я дам на …
Но си имат твоите герои прототипи, нали така?
Е, как? Аз не мога да пиша за измислени неща, те постоянно се припознават хората. Едните много се влюбват какви неща съм писал за тях. Други изобщо, защо написа такива неща за мен. Ама викам, това не става въпрос за теб.
Идеално, успех пожелавам, наистина. Искаше ми се и в друга светлина да те видим, да не си само ядосаният участник.
Аз не съм ядосан, аз просто съм емоционален Рак, и затова си говоря. А правдата е много хубаво нещо.
И ще се радвам да се видим отново и да разкажеш от тук нататък за още успехи в други сфери, и най-вече в писането, а може би и в рисуването отново?
Не, не, няма да имам време за него.
А за музиката окончателно ли е решението ти?
На музиката мога да обърна внимание само за догодина, да направя няколко концерта. И то ще преценя дали ще ми хареса първия концерт още, ако там не почувствам огън с публиката…
Според мен, все пак е някакъв трамплин това участие в „Гласът на България“, в смисъл, ето сега покани за участия идват. Чак трамплин не, защото ти си имаш засилката, но все пак.
Те ме канят, ама аз не искам да участвам. Аз не съм естраден певец, нито искам да ходя в пиано барове, нито по клубчета. Аз си имам група. Ти искаш да кажаш, че “Гласът на България“ ми е трамплин? Е, хе, хе.
Може би да, ще ти послужи малко за пиара.
Тази група е на 25 години, какъв трамплин? Не ми трябва… Аз пиша, мен това ме интересува. Между другото, знаеш ли кое ми направи много лошо впечатление? Три часа ме разпитват кой съм, какъв съм, визитка да ми направят. Аз им говоря, пиша, пиша. 15 романа съм написал, с това се занимавам. А те “Бившият охранител Константин Кацаров“.
Хайде и това преглътнах, вкараха ме в една зала. Че аз до преди няколко години съм се борил, имах тумор в корема, после рак на щитовидната жлеза, какъв фитнес. Ама аз имам автоирония. Щом сте решили да ме правите на мутра или не знам какъв искаха да ме правят. За книгите не се споменава. На сцената, примерно Дара, тази, онази, ме питат с какво се занимавам. Аз казвам пиша. Те казват какво пишеш? Проза. Отрязаха го.
Така ли, то е изрязано това и изобщо го нямаше.
Е, как, ама аз само това им говоря. Едно-единствено изречение на шега изпуснах и те точно него са казали. Защото ме питат други професии? Ами аз съм бил шлосер, електричар, птицевъд, застраховател и какъв ли не. Трябваше пет часа да им говоря. Викам им, бил съм охрана. И те се хванаха за това сега, но грешката е моя.
Няма нищо, всичко е точно. Важното е ти да знаеш кой си.
Да, ами припознавам се чат-пат.
