Как униформени и Спешна помощ оставиха жена да лежи безпомощно на улицата (разказ от очевидец)
Понеделник, 18 май. Посред бял ден, около 13 ч. на ъгъла на улиците „Пиротска” и „Димитър Петков” в София лежи жена в безпомощно състояние. Прилича на клошарка и лежи на платното. Наоколо са се събрали хора. От магазин на близо донасят празен кашон и го поставят до жената – да не я прегази някоя кола.
Повечето минувачи поглеждат и отминават с погнуса. Други дават акъл: ”Защо не се обадите на Спешна помощ?”
Обадили сме се и след известно време пристига екип. Но жената не позволява да бъде докосвана, започва да буйства, да рита лекарите. И те се отказаха да се занимават с нея. Тръгнаха си.
После дойдоха и от полицията, но и те не направиха нищо. И също си тръгнаха. Минаха и две социални работнички, погледаха падналата жена и си заминаха. Не можели да направят нищо за нея.
Решихме да преместим жената на тротоара, на сянка. Купихме й храна и вода. Тя като че ли започна да се съвзема, но все още не можеше да се движи и да говори.
Междувременно пристигна втори екип на Спешна помощ и цели две полицейски коли с петима униформени. Жената се беше успокоила и позволи да й премерят кръвното. Лекарите казаха, че тя няма спешен здравословен проблем, повъртяха се още малко, поспориха с нас, казаха, че нищо не могат да направят и потеглиха с линейката.
Присъствието на полицаите се оказа още по-безполезно. Те не могат да арестуват жената, нито да я настанят принудително в лечебно или социално заведение. Това става само с решение на прокурор, но процедурата отнема доста време. Според първия екип униформени покрай мястото вече са минали двама прокурори. Може би случайно, но какво от това? Сигурно и те не могат да направят нищо в подобна ситуация.
„Госпожо, знаете ли, че сме се натъквали на дете, наядено от плъхове, и не можем да го изведем от семейството?”, ми каза единият от полицаите. Вярвам му. Някой със сигурност прибира детските надбавки за това дете или пенсията на жената на улицата. Но толкова ли е трудно тези хора да бъдат установени и наказани по някакъв начин? А техните жертви да получат адекватна грижа от държавата? Що за общество сме, ако допускаме подобна гавра с човешки същества?
Вероятно ще попитате какво стана накрая с жената от „Пиротска” и „Димитър Петков”? Нищо. Остана там, сама и безпомощна. Дали ще успее да се изправи и да тръгне нанякъде? Дали няма да я прегази някой шофьор? Или утре просто ще я намерим на същото място, само че мъртва? И ако това се случи, на кого да се обадим – на Спешна помощ, на полицията или на социалните? На всички, пък те да се разберат. Може би по отношение на труповете да имат по-ясни права и задължения.
МОНИТОР.БГ
