Как гурута като Калушев ловят жертви? Мишените им винаги са богати, но уязвими и страдащи търсачи на „облекчение“ или на „просветление“
Учените проследяват десетки лидери на секти, използващи едни и същи модели, за да манипулират привържениците си и да ги водят към катастрофа. Мишените им винаги са богати, но уязвими и страдащи търсачи на „облекчение“ или на „просветление“
Джим Джоунс нарежда да бъдат убити 918 души с децата
Сектата на Ивайло Калушев в хижата „Петрохан“ провокира много въпроси, но един от съществените е как успели и образовани хора вземат непонятно за останалите решение да поверят своя живот или този на децата си на човек, представящ се за лама? Как този „извисен гуру“ печели доверието им, за да му предадат безценното? Как се стига до етапа, когато човек преценява, че лидерът на сектата е много по-способен и по-мъдър от него и му делегира всички права да се разпорежда със съдбата му или с живота на децата му?
От 60-те години учените търсят отговори на тези въпроси и са интервюирали хиляди пострадали. Стъпка след стъпка на базата на многобройни задълбочени изследвания са извели целия алгоритъм, който води към ада. В дъното на всичко стоят не само пари, а много, много пари – най-често милиони.
8 юли 2022 г. На гарата в японския град Нара мъж вдига самоделната си пушка, прицелва се и застрелва бившия премиер Шиндзо Абе. Мотивът на Тецуя Ямагами не е политически, провокиран е от жестоката му лична трагедия. От 1991 г. майка му започва да превежда на сектата „Църква на обединението“ крупни суми. Първоначално над 1 млн. долара. Това е цялата застраховката на покойния й съпруг. Продължава да прави дарения и накрая стига дотам, че продава къщата на фамилията, за да задоволи претенциите на лакомия гуру. Въпреки че през 2002 г. възрастната жена е доведена до фалит, тя продължава да превежда пари на сектата от социалните си помощи. Проблемът е, че с действията си тя обрича на неимоверна бедност и лишения децата си.
Докаран до отчаяние, Ямагами започва да търси врага, съсипал семейството му.
Установява, че лидерът на църквата Хак Дза Хан е изключително добре охраняван и достъпът до него е почти невъзможен. Затова пренасочва гнева си към премиера, смятан за най-влиятелния поддръжник на „църквата“ в Япония. Министър-председателят не криел връзките си с нея, тъй като през 2021 г. по повод събитие на организацията той изпраща видеообръщение. Това влудява Ямагами, който смята, че по този начин премиерът дава индулгенции на престъпна организация, която привлича и обира наивници. Решен да спре кошмара, той натиска спусъка.
Големият въпрос е какво се случва в главата на човек, който стига до там, че да даде и последния си петак? Първото, което идва наум, е хипноза, а второто – наивност, стигаща до глупост. Но и двете обяснения са грешни.
Повече от половин век научни изследвания показват, че властта на гуруто не е магически трик. „Омагьосването“ става бавно и се спазват определени етапи. Учените са описали целия алгоритъм на базата на наблюдения – началото винаги е свързано с някаква уязвимост, тежък преломен момент в живота или неистово желание за духовно израстване. Притиснат в ъгъла, човек започва да търси решение и се натъква на някой лидер.
Феноменът привлича вниманието на научната общност още през 1961 г. Поводът е „облъчването“ на милиони хора, проведено в Китай по време на управлението на Мао. Тогава психиатърът Робърт Лифтън опитва да установи как започва всичко това и провежда десетки разговори с преминалите през специфичното „превъзпитание“ на комунистическата партия. Така той описва осем признака на тоталитарната среда, но те удивително много напомнят за тези в сектите. Сред тях са контролът над информацията, нагласените „чудеса“, публичните изповеди, учението, което не подлежи на никакво съмнение, клишетата, които буквално прекъсват мисълта. И най-страшното – правото на групата да решава кой заслужава да съществува. Моделът и критериите се оказват толкова безпощадно точни, че дори днес изследователите се базират на тях при изследванията си на сектите.
Робърт Лифтън не спира дотук. Задълбочавайки се в темата, той посвещава цяла книга на японската секта „Аум Шинрикьо“. Групата привлича студенти от елитни университети и в един момент принуждава членовете да даряват пари, а те го правят с желание. Според разследващи журналисти в болниците на организацията пациенти са принуждавани да плащат огромни сметки.
Но обирът звучи като детска ясла в сравнение с най-чудовищната уловка, проповядвана от гуруто Шоко Асахара – той облъчва привържениците си, че убийството може да е от полза както за убития, така и за убиеца. В резултат на това на 20 март 1995 г. членове на сектата пускат зарин в токийското метро – 13 души загиват, хиляди са засегнати. Лидерът на сектата е заловен и обесен през 2018 г.
Почти паралелно с модела на Лифтън неговият колега Стивън Хасан разработва свой. Разликата е, че когато е 19-годишен, той самият членува в секта. Там в продължение на две години и половина привлича хора и събира дарения. Напуска я през 1976 г., след като катастрофира. А това се случва, защото в организацията е принуден нарочно да работи две денонощия без никакъв сън.
Затова по-късно в докторската си дисертация Стивън Хасан описва модела за контрол в четири посоки – поведение, информация, мисли и емоции. Там той безпощадно честно проследява техниките, използвани в сектата – „бомбардирането с любов“, което се редува с обвинения. Паралелно с това се внушава страх от напускане на групата и чувство на вина. От вниманието не му убягва и как целенасочено членовете са подлагани на методи за „спиране на мислите“, като са лишавани от сън. Хипнозата, дългите медитации и монотонните песнопения, които ерозират критичното мислене, също са любими инструменти в арсенала на гурутата.
Според учения приспиването на вниманието и притъпяването на мисленето са критично важни, за да започнат хората да даряват всичко, което имат. Хасан дори дава пример как членовете на Църквата на обединението в Япония са продавали мраморни вази и миниатюрни пагоди за крупни суми с абсурдното обещание – че ще изчистят лошата карма на предците в рода и тя няма да застигне дарителя.
На базата на подадените оплаквания е установено, че сектата е присвоила по този начин 785 млн. долара в периода между 1987 и 2021 г.
Друг учен, който работи в тази сфера, е психиатърът Марк Галантър. Той задава любопитния въпрос – ами ако на новите членове наистина им олеква? През 1978 г. той публикува данни от проучването си, че тревожните симптоми при мнозина намаляват, когато бъдат приети в сплотена религиозна група. Затова нарича този феномен „ефект на облекчението“. Година по-късно изследва 237 членове на секта. Оказва се, че преди да влязат в нея, те страдали от значително по-силна тревожност. След което Галантър описва целия механизъм и как групата управлява точно този процес, за да наложи все по-голямо подчинение. Точно така се заражда и страхът от раздялата със сектата. Той е изключително силен, а самото отделяне често е болезнено, установява Марк Галантър. В проучването си от 1983 г. той посочва, че 36% от напусналите организацията съобщават за сериозни емоционални проблеми след излизането си.
С други думи, голямата стръв при „улова“ на хора е именно облекчението, тъй като точно то поражда и кошмарния страх да го изгубиш.
Приблизително този модел се следва и в организацията на Бхагван Шри Раджниш (Ошо). През 1981 г. членовете на култа купуват за гуруто си ранчо в Орегон за 5,8 милиона долара. Терапевтичните групи с цел хората да се почувстват „по-добре и да се извисят“ се превръщат в основен източник на приходи, а богатите ученици, щастливи от ефекта и контакта с духовния лидер, са изключително щедри. Благодарение на тях гуруто в един момент става собственик на зашеметяващо с мащабите си богатство. В гаража му се мъдрят 93 ролс-ройса. Носи часовници „Ролекс“, обсипани с диаманти. Имението на организацията е разположено на площ от 260 квадратни км. Със собствено летище, хотели и т.н.
Но „облекчението“ си има цена. В комуните му децата са отделяни от биологичните си родители. Тъй като Ошо споделял идеята за свободната любов, невръстните били подлагани на системен сексуален тормоз. Години по-късно жертвите ще споделят за малтретирането и изнасилванията от страна на членове на култа.
Вероятно за да продължат тези престъпления безнаказано, на богатата организация е бил необходим цял град със собствено управление по техните правила. Привържениците на Ошо започват да лобират за основаването му в САЩ, но се сблъскват с твърдия отпор на местните. Ужасени от слуховете за ширещата се педофилия, те били категорични – сектата не може да остане в Раджнишпурам край Орегон. През 1984 г. изборите в града са решаващи. За да манипулират вота и много хора да не стигнат до урните, секретарката на лидера Ма Ананд Шийла изпраща свои подчинени да пуснат салмонела в храната в ресторантите. В резултат 751 жители са заразени.
Избухва огромен скандал. В хода на разследването става ясно, че в цялата комуна е инсталирана система за подслушване, за да може ръководството да държи всичко под контрол.
Ошо се опитва да избяга с частен самолет към Бермудските острови, но е заловен в Северна Каролина. Обвинява за всички престъпления секретарката си и твърди, че е държан в изолация. Накрая е принуден да плати глоба от 400 000 долара и го депортират от САЩ.
На базата на подобни случаи през 2015 г. испански екип, воден от Алваро Родригес-Карбалейра, предлага още по-съвременна класификация на алгоритъма, прилаган от сектите. Освен това той и колегите му молят 31 експерти да оценят методиката им. Според Алваро Родригес-Карбалейра облъчването в сектата е комбинация от шест фактора – изолация, контрол над информацията, контрол над личния живот, емоционално насилие, индоктринация в абсолютна система от вярвания и налагане на един-единствен авторитет – гуруто.
Анализирайки еволюцията на сектите и нови случаи, екипът стига до извода, че най-жестоки са стратегиите, насочени към емоциите. Крайната цел е пълно подчинение на членовете на сектата, отбелязват учените в проучването си. Ако се върнем назад във времето, ще видим, че на базата на подобен модел се разиграва и трагедията в Народния храм на Джим Джоунс.
Гуруто събира всички пари на хората в култа, включително социалните помощи, които са в рамките на 65 хил. долара месечно. До края на 1978 г. организацията разполага с колосално богатство – 26 млн. долара, и започва да привлича вниманието на властите. За да не попадне под ударите на закона, Джоунс трескаво започва да търси ново изолирано убежище за комуната. Открива го в джунглата на Гвиана. Привържениците му са принудени денонощно да работят като роби, за да създадат елементарни условия за живот.
Джоунс налага дълги бдения и дежурства през нощта под претекст, че трябва да пазят организацията. Когато избирателите на конгресмена Лио Райън настояват политикът да разбере какво става с близките им, той заминава за Гвиана. Покъртен от ужасяващите условия, обещава, че ще вземе в самолета обратно за Америка колкото се може повече привърженици на сектата. Много от тях вече не издържат нито на безсънието, нито на изтощението от изнурителния денонощен труд. Лидерът Джоунс заповядва Райън да бъде убит. Същия ден, на 18 ноември 1978 г., той нарежда 304-те деца в комуната да бъдат ликвидирани, за да пречупи волята на родителите им и да ги накара да последват съдбата им. Никой не може да избяга, защото навсякъде стоят въоръжени пазачи, готови да стрелят. В този ден умират 918 души.
На базата на подобни случаи в 31 секти френската изследователка д-р Морган Русле открива, че те имат много общи паралели със зависимостите. Според изследването в членовете на подобни култове постепенно се заражда едно своеобразно упорство въпреки вредата, която им нанася групата.
Причината е, че първоначално организацията им осигурява облекчение, но впоследствие мислите им изцяло са обсебени от сектата. Две трети от участниците в изследването посочват, че са постъпили в подобни култове, тъй като били недоволни от живота и търсели личностно развитие. Точно такива амбиции имали и членовете на Ордена на Слънчевия храм, основан през 1984 г. в Женева от бижутера Жозеф ди Мамбро и хомеопата Люк Журе.
С фантастични обещания за чудеса те привличат заможни, образовани хора на средна възраст. Някои даряват колосални суми – между стотици хиляди и милиони долари. Но парите не са достатъчни за изперкалия гуру. През 1994 г. Ди Мамбро нарежда убийството на тримесечно бебе, убеден, че е антихристът. С подобни нелепи обвинения в рамките на три години – до 1997 г. в Швейцария, Франция и Канада са избити 74 души.
Затова най-новите изследвания сочат, че сектите не търсят глуповати и бедни хора. Напротив, мишените им са успели и богати, но попаднали в трудна ситуация. Или в момент, в който се чувстват слаби и уязвими. Точно тогава един уверен и убедителен гуру с бомбастични обещания или фокуси предлага решението, а то винаги има безсрамно висока цена. В замяна той осигурява утехата, от която заможните отчаяно се нуждаят.
Така стигаме до въпроса – има ли изход от жестокия параграф 22?
Можело ли е трагедията в българската хижа „Петрохан“ да се предотврати и да се спасят човешки животи?
Отговорът е „да“ и той е посочен в проучването на Морган Русле на базата на разговори с хора, успели да се отърват от сектите си. Според тях, за да се реши човек да напусне подобна организация, винаги е нужен някой негов близък отвън. Някой, който непрекъснато да го търси и да пробужда критичното му мислене.
Но в случая с Петроханската секта на Калушев се случва точно обратното. Защото близките на предадените там деца сляпо му вярват. Дори и след трагедията…
