Как говорителят на БНР Георги Георгиев стигна дъното след смъртта на 18-годишен син
Това е Георги Георгиев. Роден през 1949-а в Ямбол, завършил готварски техникум и полувисше образование в културния дом в Хасково, някога организационен зам. директор на театърите в Димитровград и Кюстендил, говорител по БНР, тръгнал към дъното след смъртта на 18-годишния си син и раздялата със съпругата си. Поне това е историята, която той накратко ми разказа.
Краката на Георги са почти обездвижени и повече от две седмици той лежеше под открито небе на ъгъла на ул. Славянска и 6ти септември, прогизнал във вода и урина, заровен сред боклуци. Повечето хора го прескачаха гнусливо, някои по-милостиви му оставяха храна и дрехи. Но времето застудяваше и този човек съвсем скоро можеше да замръзне, ей така, насред центъра на София.
Преди два дни решихме с приятелката ми Яна, че повече така не може.
Започнахме да звъним на центровете за временно настаняване, но за съжаление или телефоните им бяха изключени, или никой не отговаряше. В крайна сметка Яна успя с много зор да се свърже с хора в общината, който след дълго настояване от нейна страна дойдоха да приберат Георги.
Придружихме Георги до дома в Красна поляна, където го изкъпахме и преоблякохме с чисти дрехи. Засега той има покрив над главата си, но понеже е без лична карта нямаме представа колко време ще може да бъде приютен.
Един от огромните проблеми на София се оказва липсата на домове за временно настаняване на хора като Георги. Наскоро беше закрит домът в Захарна фабрика, а останалите два центъра са с много нисък капацитет. Сканадално е, че столична община (Йорданка Фандъкова – Yordanka Fandakova) може да харчи милиони за „ремонти“ на жълтите павета, а на 100 метра от тези жълти павета умират бездомници. Приоритетите са тотално сбъркани.
Призовавам следващия кмет да направи ясна заявка, че ще има грижа за бездомните. Само тогава София ще може да се нарече европейски град.
