Както Баба Алино: Трябва да съборят и незаконния строеж на магистрала „Хемус“
Строителството на лотове 4, 5 и 6 от автомагистрала „Хемус“ беше обявено за незаконно от служебното правителство през 2021 г. Причината – липса на одобрени подробни устройствени планове и разрешения за строеж.
Именно този казус дава повод на проф. Иван Тодоров, специалист по административно право, да постави неудобен въпрос пред Сашо Диков: защо към тези участъци не се прилага същият подход, който виждаме при строежите в местността „Баба Алино“ – с действия за премахване на незаконното строителство?
Темата е особено чувствителна, защото зад административните процедури стоят реални хора, които не са участвали в изграждането на спорните обекти, а впоследствие са ги закупили.
„Токът е спрян. Водата е спряна. Достъпът до част от домовете е ограничен.“
И докато политиците се надпреварват кой ще бъде по-категоричен по случая „Баба Алино“, проф. Тодоров поставя въпроса какво се случва с хората, които не са строили незаконните обекти, не са издавали документите и не са контролирали строителството, а просто са закупили готови жилища.
Думите му са остри:
„Тоест те не са виновни за нищо. И какво правят с тия хора? Подлагат ги на нещо като малък геноцид. Спират им тока, спират им водата. Как с малки деца ще живееш без ток и вода?“
Важно е да се уточни, че „нещо като малък геноцид“ е метафора на проф. Тодоров, а не юридическа квалификация.
Зад нея обаче стои много по-широкият въпрос за отговорността на институциите.
Как незаконното строителство е допуснато пред очите на държавата?
Случаят не е свързан с незаконен гараж, изграден тайно в нечий двор. Става дума за мащабно строителство, което се развива пред очите на институциите.
Сгради попадат в кадастъра, издават се документи, извършват се нотариални сделки, имотите са снабдени с ток и вода, плащат се данъци. Хора купуват жилища, нанасят се в тях и живеят там.
Именно затова проф. Тодоров задава прост, но съществен въпрос:
„Всеки ли трябва да наеме една солидна адвокатска кантора, да направи мащабно проучване законно ли е, незаконно ли е?“
Следва и другият му въпрос:
„Как може някой гражданин да си представи, че цял квартал в един голям български град може да бъде незаконно построен?“
Тук формулата „незаконно е – събаряй“ вече не дава отговор на всичко.
Ако обикновеният купувач е трябвало сам да установи незаконността, логично възниква въпросът:
Къде са били институциите?
Къде е бил контролът по време на строителството?
Къде са били ДНСК и общинската администрация?
Кой е издавал документите?
Как са били извършвани нотариалните сделки?
Как имотите са били присъединявани към електро- и ВиК мрежата?
Как са били плащани данъци и как хората са живели в тези имоти години наред?
И ако днес незаконността изглежда толкова очевидна, защо тя не е била очевидна за институциите, когато строителството е започвало и продължавало?
Днес институциите вече са безкомпромисни
По казуса „Баба Алино“ месеци наред има силен политически натиск от страна на Коста Стоянов, Светослав Йорданов и „Възраждане“.
Подават се сигнали, извършват се проверки, отправят се парламентарни въпроси и се настоява за предприемане на действия срещу незаконните обекти.
Това е право на всяка политическа сила.
Проблемът възниква, когато един сложен юридически и човешки казус бъде сведен единствено до схемата:
„Незаконно е → затваряй → спирай → събаряй“.
Защото така от картината изчезва въпросът за хората, които са придобили имотите впоследствие.
На този фон Благомир Коцев и Иван Шишков заемат все по-твърда позиция. Шишков дори заявява публично, че къщите трябва да бъдат съборени и че „няма друго решение“.
Следват и конкретни действия.
Община Варна преминава към изпълнителни мерки. Електрозахранването е прекъснато, водоснабдяването също, а достъпът до част от домовете е ограничен.
В крайна сметка последствията се стоварват върху собствениците.
Не върху чиновника, който е бездействал.
Не върху контролния орган.
Не върху този, който е издал спорен документ.
Не върху този, който е допуснал строителството да продължи.
А върху човека, който живее зад вратата.
Историята на едно семейство
Случай, публикуван от Varna24, показва защо въпросът, поставен от проф. Тодоров, има и конкретно човешко измерение.
Става дума за двама украински пенсионери, които не са строители или инвеститори, а купувачи на жилище.
На 29 март 2024 г. те сключват предварителен договор с КУБ за вече построена къща и започват да живеят в нея същата година. През 2025 г. получават нотариален акт. По данни на техния адвокат са налични данъчна оценка, скица, платен местен данък и други необходими документи.
Жената е с ТЕЛК.
През 2026 г. двамата заминават за Украйна по медицински причини. На 27 август разбират, че електричеството в дома им е прекъснато. Впоследствие е спряна и водата.
Има и още един спорен момент.
Според адвоката им Александър Александров заповедта на Община Варна е адресирана до „Форест Клуб Варна“, а не до двамата собственици. Според защитата те не са адресати на заповедта и не са били уведомени като такива, но изпълнението ѝ засяга пряко дома им.
Затова от тяхно име е подадена индивидуална жалба до Административния съд – Варна, придружена от искане за незабавно спиране на изпълнителните действия по отношение на конкретната сграда.
Адвокатът им заявява и готовност, ако се наложи, да потърсят защита и пред Европейския съд по правата на човека.
На този фон отново звучат думите на проф. Тодоров:
„Тук има едни невинни хора, които отиват и искат да си вземат жилище. Продали са си жилището и ги изхвърлят на улицата. Това не е хуманно отношение.“
И още:
„Не може държавата да е виновна и да ги изхвърли.“
Това не означава защита на КУБ
Тук разграничението е важно.
Ако инвеститорът съзнателно е извършвал незаконно строителство – трябва да носи отговорност.
Ако са използвани документи, които не дават право за извършеното строителство – трябва да се установи кой ги е използвал и кой ги е издал.
Ако длъжностни лица са знаели за нарушенията и са бездействали – отговорността трябва да бъде потърсена.
Ако присъединяването към електро- и ВиК мрежата е станало в нарушение на закона – трябва да се установи кой го е разрешил.
Ако са извършвани нотариални сделки при проблемен статут на сградите – цялата верига също подлежи на проверка.
Но не би трябвало всички институционални действия и бездействия да бъдат извадени от уравнението, а цялата тежест да бъде прехвърлена върху последния човек във веригата – купувача.
Идва сравнението с „Хемус“
Именно тук проф. Тодоров прави сравнение с незаконно изпълненото строителство по автомагистрала „Хемус“.
При магистралата подходът е различен – държавата търси начин вече изграденото да бъде запазено и да се намери решение, вместо автоматично да бъде разрушено.
И Тодоров пита:
„Нали е незаконна? Нали е незаконен строеж? Защо не я разрушат?“
Причината е очевидна – разрушаването на вече изградената инфраструктура може да доведе до още по-голяма обществена вреда.
И тук той поставя принципния въпрос:
„Държавническо отношение трябва да има и към гражданите на тая държава, така както има и към пътя.“
Това всъщност е същината на спора.
Защо в единия случай се търси решение, което да съхрани вече изграденото, а в другия първата реакция е премахване и прекъсване на основни услуги?
Законността трябва да започва от първата тухла
Законността не би трябвало да започва в момента, в който се запечатва една врата или се прекъсва токът на едно семейство.
Тя започва още с първата тухла.
С първия документ.
С първия подпис.
С първата проверка.
И с първия момент, в който институциите е трябвало да реагират.
Както казва проф. Тодоров:
„Веднъж си направил една беля, като си допуснал незаконно строителство, айде втора беля – да унищожиш живота на хората. Не може така. Държавата трябва да си носи отговорност.“
И остава един неудобен въпрос
Политиците имат право да настояват за строги мерки. Институциите имат задължението да прилагат закона.
Но обществото също има право да попита къде е била държавата, когато незаконното строителство е започвало, документите са били издавани, имотите са били продавани, а хората са се нанасяли и са живели в тях.
Правовата държава не трябва да бъде състезание кой първи ще остави едно семейство без ток, вода и достъп до дома му.
Тя трябва да означава установяване на цялата отговорност – от инвеститора до всеки държавен или общински служител, който е действал или бездействал.
Законност – да.
Отговорност – да.
Но за всички.
