Какво се случва на централна ЖП гара! Покъртителни снимки
Бездомни хора спят в чакалнята около Централна жп гара и мизерия около една от входно-изходните врати на столицата. За това сигнализираха куп жители и гости на София.
Оказа се, че едно от най-комуникативните места в столицата е превзето, защото хората – останали без дом нямат други алтернативи за временен подслон. Във всеки един от тунелите на гарата има бездомни хора. Това, което ги обединява, е алкохолът – заради отчаянието и безизходицата.
През нощта се отдават на кючеци и пиене – пред инсталираните камери, които са разположени навсякъде.
Със своите 12 000 пътници на ден Централната жп гара в София е най-натоварената в страната.
През годините няколко пъти е била преустройвана, а видът, в който днес я виждаме, е след ремонт, започнал през 2014 г. за над 140 милиона лева.
Днес от него почти нищо не личи. Разруха и мръсотия – това посреща пътниците.
Екип на bTV прекарва една вечер на гарата. Първоначално репортерът Емил Митев и операторът Тони Петров се представят за чужденци. Веднага след редицата от нечистотии и урина ги посреща враждебно отношение.
„Какво снимаш, бе? Това е частен обект, бе – какво снимаш, бе?“, са част от реакциите на намерилите подслон на гарата.
Други са „Изчезни“ и „Махай се оттука“.
Цецо Банана е един от най-популярните сред бездомниците. Присвоил е и е барикадирал търговско помещение, където живее.
Цецо Банана
Малко по-нататък са се разположили, спящи хора.
В средата на „Ротондата“ пък се вихри купон.
Въпреки, че се вихрят точно пред камерите за наблюдение – никой не прави забележка. Полиция също не се вижда. С падането на нощта – градусите се вдигат, а задръжките падат.
Някои от обитаващите гарата си свалят и панталоните.
Емил Митев разкрива, че е от bTV.
„Добре. Не ви ли правят проблеми? Ей там е камерата – виждаш ли я?“, пита той.
„Не, не ни правят проблеми, защото полицаите си ни знаят тука. Общината ли е, държавата ли е – ни оставят по улиците.
Нямаме домове. Нямаме нищо, а зимата, като дойде – какво правим. Няма къде. Аз си спя там, щото няма къде“, казва един от бездомниците.
„По-добре си говори български. Недей да се правиш. Ето, ще говоря с тебе нормално.
Спиме тука. Полицията не ни прави. Социалните и те нищо не дават. По принцип с малката в социален дом съм ги вкарал тях.
Ето седиме и просиме. Аз си пия. Но храна не ни дават.
Никой не притесняваме. Седим си“, казва още той.
Допълва, че органите на реда и от общината нищо не им казват.
„Къде да живеем? Майка ми не ме иска. Къде да живея? Защо не ни дадат – на другите дават, общежития не ми дават.
Нищо не ми дават. Къде да живея“, пита един от бездомните.
Цецо Банана решава да разведе Емил Митев из пространството.
„Защото това вече не е европейска гара. Това е циганоландия.
Няма нормални хора, които да живеят тука. Тука, който остане малко по-късно в тъмните часове бива обиран“, казва Цецо Бабана.
Казва, че самият той не превръща гарата в циголандия.
„Аз съм образован човек. Имам си образование. Водя дело с моята сестра, за да си вляза в имота – на 24 ноември е“, посочва мъжът.
„Това е изходът за транспортна болница и ЖП управлението Така. Това е т.н. спално“, посочва Цецо Банана.
Казва, че живее на гарата през последните 3 години и половина. Събират се до 7-8 човека.
„Аз не правя престъпления. Ако мога да помогна на някой, ще помогна.
Останалите само се чудят как да се напият. За какво да бъда агресивен. Аз съм гражданин на република България“, коментира още той.
Зад всеки човек тук обаче стои и човешка съдба. Някои ни се доверяват и разказват повече.
„Аз се заграждам, защото тука е страшно. Има всякакви. За 1 година – трета лична карта вадя“, казва вдовицата Силвана Спасова, която е изгонена от сина си от дома им.
„Иначе ми е чисто, мия. Много е студено нощем. Ето, върху такива каси отдолу. Имам ей тази завивка. Тука имам малко хляб, сирене и това е“, разказва тя.
Допълва, че помещението е на община „Възраждане“.
„Те ще идват в четвъртък. Баничарят отсреща ме предупреди да затворя всичко и да ме няма, за да не видят, че тука живеят хора“, посочва бездомната жена.
„Някъде да гледам някоя стара жена. Да ме приеме. Нека не ми плаща. Съгласна съм без пари, ама да мога да спя при нея.
Исках нещо друго, но не ставам, не ставам. След тоя инфаркт не мога нищо да работя. Не знам какво да правя“, казва Силвана Спасова.
„Приюти в България има за кучета и за котки. За хора – не“, допълва тя.
Хората, които искат да ползват подлеза го правят със страх.
„Цигани – смрад. Боклуци. Това е боклучива държава“, коментира минувач.
„Не е хубаво положението. Идваме от почивка в Будапеща и положението е съвсем различно. Хем това е в центра на София. Би трябвло да е по-поддържано“, казва туристка.
На самата гара пък, точно до чакащите, пътници по пейките също спят бездомни хора, но далеч по-спокойни.
