Кабинетът вдига 5 пъти концесията на „Дънди Прешъс”
Това става ясно от проект на постановление на Министерски съвет, с което трябва да се приеме нова наредба за определяне на концесионните плащания за подземните богатства.
Още като служебен министър Василев твърдеше, че приходите в бюджета от концесионни такси са твърде ниски, а канадският инвеститор „Дънди Прешъс“ трябва да плаща повече отчисления за добива на злато, пище „Медиапул”.
Най-сериозно се завишават именно таксите за добив на метали – например мед, злато, сребро. В момента концесионното плащане е от 0.8% до 4%, а се предлага занапред то да се повиши в границите от 4% до 12%. Запазва се принципът с този процент да се облагат нетните приходи от продажба на добиваните природни богатства, което според МФ е справедливо както за държавата, така и за концесионера.
„При прилагане на този принцип държавното вземане нараства с повишаване на рентабилността, като максималният процентен размер на концесионното плащане е 12% при рентабилност 50 на сто и над нея. По този начин държавата ще получава повече приходи при експлоатацията на рентабилни находища на подземни богатства“, пише в мотивите.
За металите се предвижда още въвеждане на минимално концесионно възнаграждение, когато не се осъществява добив. Минимумът не може да е по-нисък от стойността, определена на базата на 50% от предвидения средногодишен добив.
За т. нар. индустриални минерали (например кварцови пясъци) предложението е концесионните такси да се повишат двойно – 8% от базата за изчисляване на плащането.
За добива на строителни материали също се предлага двукратен скок на таксата – от 7% на 14% от базата за изчисляване на концесионното плащане, а на скалнооблицовъчни материали – от 4% на 8%. Базата за определяне на минималния размер на дължимото годишно концесионно плащане се променя от 30% на 50% от средногодишния добив за срока на концесията.
За добива на нефт и природен газ процентът на концесионното плащане също се предлага да се увеличи два пъти. Двоен е вероятният скок и за добива на твърди горива (въглища, кокс, биомаса).
Новите такси няма да важат за действащите концесионни договори освен ако не бъде подписано „допълнително споразумение“ за тяхното измемение с всеки отделен концесионер.
Министерството на финансите посочва, че към 1 март 2022 г. действат 528 договора за добив на подземни богатства. Най-много са тези за строителни материали – 325 броя. Контрактите за добив на метали са 21, за нефт и газ – 18, а за твърди горива – 15.
Най-много постъпления за бюджета обаче носи добивът на метали – 32.6 млн. лв. без ДДС за 2018 г., 30.1 млн. лв. за 2019 г., 38.7 млн. лв. за 2020 г., както и 52.6 млн. лв. за 2021 г.
