История от Русе – Баща осиновител описа в книга стъпките до детското сърце
“Емо, преди колко време дойде вкъщи?”, пита сина си 41-годишният Павлин Петров от Русе.
“Не помня, бях на четири години. Тогава ти ме взе”, отговаря седемгодишният Емо.
“Как те взех?”, пак пита Павлин. “Ами ти обясни, но имаше едни документи”, казва Емо.
Павлин Петров е баща осиновител от 25 октомври 2017 година. Тогава съдът го обявява за законен родител на Емо.
“Благодарен съм, че имах възможността и шанса да осиновя Емо, въпреки че съм родител, който отглежда сам детето си. Не бих казал, че е прецедент, но е добро развитие в системата по закрила на детето и по осиновяването. Сега с Емо сме мъжко семейство. Благодаря на моята майка, която непрекъснато ми помага”, казва Павлин Петров, който е експерт в областната структура на Българския Червен кръст в Русе.
Първата му среща с Емо била след година и осем месеца чакане.
“Емо е дълго чакано дете. След като подадох документите за осиновяване, бях включен в регистъра и започна чакането. Един ден ми звъннаха по телефона от регионалната дирекция “Социално подпомагане” и ми обясниха, че съм одобрен кандидат-осиновител. Тогава трябваше да направя много бърза организация. Отидохме до град Лом, от където е Емо, а първата ни среща беше като първоначално влюбване. Жената там ми обясни, че трябва да дам отговор до месец. Казах, че няма какво да мисля. Поиграхме си малко с детето. След това имаше периодични срещи. Запознах се и с приемната майка на Емо”, обяснява Петров.
Той й е благодарен за грижите.
“Тя си има и свои деца. Страхотна жена е, защото е с чисти морални устои, благодарение на които обучава децата си. Емо е бил в общо три приемни семейства”, обяснява бащата.
Павлин Петров казва, че да си татко е най-голямото богатство, което може да има един човек, а Емо продължава: – “защото можеш да имаш дете, кола и къща”.
Първокласникът споделя, че иска, когато порасне, да бъде учител по математика. “Защото математиката ми е много лесна”, казва Емо, който си пожелал за Коледа много подаръци. “На Коледа има подаръци от Дядо Коледа, но има едно изискване – да слушаме. Старая се да слушам, но още не става”, признава детето.
Своя опит като осиновител Павлин Петров описва в книга. Тя е издадена в тираж от 150 броя, като всеки желаещ може да я получи от автора. В книгата бащата разказва за процеса и съпътстващите го предизвикателства.
“Написах книжката “Пътят на осиновяването. Екзистенциално-преживелищен опит на един осиновител”, за да опиша стъпките, които съм преминал по пътя към осиновяването. Пътят е като мисия, която ти поемаш и се посвещаваш на нея. Искам книгата да е в подкрепа на всички хора, които имат желание да осиновят дете. Искам да знаят, че процесът по осиновяване не е толкова дълъг, а чакането си струва”, заявява Павлин Петров.
Източник: Кмета