По какво се различава празничната трапеза от ежедневната? Отговорът е колкото простичък, толкова и напоен с традиции и святост – празничната питка. Тестените изделия са неразделна част от всеки делник и празник на българина, а обредният хляб в българската народна култура значително се отличава от обикновения по форма, начин на приготвяне и украса, за да носи символично значение.
Трудно е да се каже с точност кога възниква традицията за приготвяне на Бъдник, но той е почитан символ по българските земи от много отдавна. Почти никой български празник и обред не преминава без хляб – той е широко разпространен във всички сезонни, семейни и религиозни обичаи.
Според христоматия “Омда” за празничната питка традиционно се използва най‑едрата и чиста пшеница, а брашното се пресява три пъти, преди да бъде замесено тесто. Водата за месене се нарича „мълчана“ — донесена е от кладенец при пълно мълчание, а понякога към нея се прибавят билки и цветя. Обредните хлябове по правило се месят от мома или млада булка — хора, които се считат за носители на чистота и чисти намерения.
В народните вярвания хлябът носи „душа“. Горещият хляб е наричан „скъпа душа“ и се вярва, че ако бъде разрязан с нож, се ранява душата на хляба, затова се чупи на ръка — с уважение към онова, което той символизира, пише БНР.
Снимка: iStock
В периода между Игнажден и Коледа традиционно се месят обредни хлябове като подготовка за зимните празници, а навръх Рождество и на Бъдни вечер обредният хляб – “Боговица” (или „бъдняк“/„боговица“), заема централно място. Той е символ на благословия, връзка с предците и дома.
Формата на тези хлябове обикновено е кръгла, но в зависимост от обичая може да бъде елипсовидна или продълговата, а върху тях се моделират различни символи – например слънце, кошара, ниви и градина, домашни животни… Така хлябът става своеобразен метафоричен разказ за дома, земята и рода. След като е изпечен, Бъдникът се освещава чрез прекадяване и се разчупва на кръст, а няколко малки парчета се оставят като дар за Бога, за земята, за добър плод. В миналото парчета от питката понякога се заривали край нивите или кошарите — символична жертва за плодородие и благодат.
При месенето на обреден хляб се спазвали строги правила за чистота — както на брашното и водата, така и на човека, който меси, за да се запази чистотата на намеренията и символиката. Прието е да се пеят песни, докато се меси — част от ритуала и начин за предаване на традицията от поколение на поколение.
Хлябът и солта често се смятали за дар — символ на гостоприемство, благоденствие и уважение. Изхвърлянето на хляб или дори трохи, особено на нечисто място, се считало за голям грях, защото се нарушавал ритуалният и символичен характер на хляба.
Снимка: iStock
До края на XIX и началото на XX век обредният хляб е присъствал редовно — почти при всеки празник и важен обичай, което показва колко дълбоко е вкоренена традицията в бита и духовността на българите.
Колкото повече навлизаме в нашето съвремие, толкова повече тези практики избледняват — хората започват да купуват хляба, вместо да месят. Така традиционното домашно месене, особено обредно‑ритуалното, е в значителен упадък (BNR News).
В последните години обаче се наблюдава възраждане на интереса към тези традиции – чрез етнографски изложби, работилници и инициативи, като тази в село Раждавица (Кюстендилско), където е възстановена стара фурна и хора могат да опитат сами да месят и пекат хляб по стари рецепти.
Източник: БНТ, БНР, „Омда“
