Историк: Османската империя и Съветският режим са двете най-големи катастрофи за България
След Освобождението българските дипломати са се държали по-достойно с Великите сили. Османската власт и съветският режим са двете най-големи катастрофи в българската история, заяви историкът д-р Александър Стоянов в интервю за БГНЕС. Неговата нова книга „Българите между две катастрофи – 1396 – 1944 г.“ излезе в началото на септември.
„Българската държава се е развивала и вървяла напред, когато българинът е осъзнавал, че държавата не е нещо чуждо, че каузата на държавата и каузата на народа са еднакви,“ посочи ученият.
Д-р Стоянов подчерта, че за разлика от Балканските войни и Първата световна война, от които страната ни се възстановява относително бързо, османската и съветската власт оставят дългосрочни негативни последици в съзнанието на българина.
Манталитетът на разделението
Историкът със съжаление отбеляза, че 36 години след падането на комунизма много от нещата от онази епоха продължават да присъстват в манталитета ни. „Продължаваме да възприемаме народа и държавата като две отделни неща, а те всъщност са едно и също,“ заяви д-р Стоянов.
Той посочи, че след 9 септември държавата реално се трансформира от една по-плуралистична система в тоталитарна система, характерна за комунистическия Съветски съюз.
„Това води до всички възможни аберации в развитието на обществото, които произлизат от едно такова развитие, подобно на мутациите в повечето случаи в природата, които не винаги са положителни. В нашия случай, за съжаление, не става въпрос за положителна еволюция,“ обясни историкът.
Митовете на тоталитаризма
Д-р Стоянов е категоричен, че няма добра тоталитарна система. „Не е като ние да сме изтеглили късата клечка, а примерно в Северна Корея, Виетнам или в Китай тоталитарната система да е добра? Тоталитарните системи са едни и същи навсякъде,“ посочи той.
Според историка, българският тоталитаризъм успешно е убедил хората в една измислена реалност – за уж нулева престъпност, липса на социални и икономически проблеми.
„Колегите историци вече показаха в много изследвания, че става въпрос за престъпност абсолютно сравнима и дори надвишаваща днешните нива. Много сериозни проблеми с икономиката. Тук проф. Даниел Вачков беше извадил една статистика за 300-400 души на година, които загиват при трудови злополуки, което е абсурдно в сравнение със сегашните нива,“ отбеляза ученият.
Той припомни, че по времето на социализма България фалира три пъти, но пълното информационно затъмнение е създавало фалшивото усещане, че проблемите не съществуват.
Самочувствието на българската дипломация
По отношение на взаимодействието с Великите сили, д-р Стоянов смята, че най-адекватно поведение е имал елитът след Освобождението през 1878 г.
„Поколението, което започва да управлява българската политика след Освобождението, като че ли по-добре е успявало да борави във взаимоотношенията си с Великите сили от сегашното. Това най-вече се дължи на факта, че не са били толкова уплашени от това, че някоя държава е голяма, а пък България е малка,“ подчерта историкът.
Той смята, че днешните ни политици и дипломати „се държат като едни деца, които са отишли да попитат учителя за нещо в училище. Или на някой, който иска помощ от чичо си или от леля си, които вижда един път на 10 години, и някак си се чувства неудобно да разговаря с тях, което е много тъжно,“ коментира д-р Стоянов.
За новата книга
За новата си книга „Българите между две катастрофи – 1396 – 1944 г.“ историкът споделя, че се е стремил да представи историята по лесен и достъпен начин, както я преподава на своите ученици.
„Идеята на тази книга е да събере есенцията от това, което българската академична общност е открила, но по някаква причина не достига до българската общественост като идеи, перспективи и нагласи. Това, което се съдържа в нея, е минимумът факти, които по принцип трябва да знаем като българи. Нищо повече от това,“ заяви д-р Александър Стоянов.
