Историк: Българският лев не е бил единица на суверенна държава през по-голямата част от историята си
Интервю за предаването „Цветовете на Пловдив“ по Радио „Фокус“ с Видин Сукарев, историк, за авторитета и стабилността на българския лев през вековете.
Г-н Сукарев, благодарим ви, че за пореден път сте наш гост. Вие не сте икономически или политически анализатор, който да ни обяснява колко е важно да влезем в еврозоната. Нямаме за цел това, а също така нямаме за цел да унижаваме България като държава, защото тя е най-древната европейска държава. Поканих Ви за да направим един исторически преглед на развитието на българския лев през годините, на българската валута, колко е била стабилна тя, колко е била крехка през годините и т.н. А поводът е предстоящото ни влизане в еврозоната разбира се, и ексцесиите, които настъпват тук, провокирани от някои политически партии. Нека да обясним повече за историята на българския лев!
Историята на българския лев е общо взето доста тясно свързана с новата и най-нова българска история, както е лесно да се предположи. И всъщност процесите, свързани с кризи или пък стабилизиране на държавата, на нейното стопанство, пряко се отразяват и на българската валута. Тя се появява през 1880 година, когато е утвърдено със закон и нейното име. Най-напред левът е метален. Първите монети се секат през 1881 година и вече от 1885 година се появяват и банкноти. Монетите се секат чак до началото на 50-те години, изсичат се в чужбина на различни места. Банкнотите се печатат и в България, но има случаи също и в чужбина.
Кога започваме да сечем монети?
От 1951 година. Тогава е създаден Българският монетен двор. Всъщност левът можем да кажем, че е стабилна валута основно във времето от неговото създаване, когато постепенно той се налага, защото има специално законодателство в това отношение, дълго време в страната циркулират и други парични единици. Да не говорим, че в Източна Румелия режимът и положението е друго. Източна Румелия, т.е. Пловдив, където се намираме, се присъединява по-късно към лева. Но левът е обвързан с френския франк и през различните години той е приравняван към златния, към сребърния стандарт. И действително е било възможно да се изплати не целият номинал, БНБ е гарантирала че 1/3 от номинала може да се обезпечи в ценен метал, злато или сребро.
Това продължава до Балканските войни, след което има една временна стабилизация, но тя продължава съвсем за кратко. После България е хвърлена в Първата световна война, и в това време започват инфлационни процеси, на обезценяване. Така или иначе те са общи за цяла Европа, даже и за целия свят може да се каже. Между двете Световни войни левът е силно обезценен в сравнение с това, което е било преди Първата и особено преди Балканските войни. Счита се, че 15-16 пъти се обезценява левът. След това вече се печатат и нови различни емисии, появяват се банкноти с много по-висока от преди това номинална стойност, има по 100, по 200, стига се дори до банкнота от 5000 лева. Така че наистина страната страда от различни стопански проблеми, които постепенно се преодоляват, но пък започва Втората световна война и от там вече горе-долу историята се повтаря.
Т.е. най-стабилна е била валутата ни до Балканската война, до преди войните?
Да, най-интересно е това, че всъщност от Освобождението до Балканската война България почти през цялото време не е суверенна държава. Тя става суверенна държава през 1908, като суверенитетът е признат окончателно през 1909-а. Т.е. суверенният български лев не е бил в голяма част от този период единица на суверенна българска държава. Защото сега много често се набляга на това словосъчетание за суверенния български лев. Така че това е за ранната история.
Кажете ни сега, под какви влияния е попадал българският лев през годините и от кои валути съответно е бил зависим?
До Балканските войни, както казах, той е свързан номинално с френския франк. Обменят се едно към едно. След което вече България развива своята финансова система, заимствайки я от тази на Франция. Защото Франция по онова време е лидерът в банковото дело, в отпускането на международни заеми. България е слаба страна в стопанско отношение и до голяма степен икономиката, финансите се скрепват от международни заеми, основната част от които са от френския банки. Така че имаме зависимост в това отношение.
Но с Балканските войни положението се променя, защото особено след Първата балканска, вече Втората, и после Първата световна война, Франция става наш недоброжелател, после и противник. По-късно вече икономически страната изпада в зависимост от другия лагер, от Германия, но пряка зависимост между лева и марката както през войната, така и след това и през Втората световна война, изобщо няма. Просто българската икономика много тясно се обвързва с германската, най-вече заради износа на тютюн и други аграрни стоки и суровини. След Втората световна война, вече с установяването на комунистическия режим, разбира се първостепенно значение има рублата и левът е обвързан с нея, като курс най-вече той се оформя приблизително едно към едно. Минава доста време, свързано с преодоляването на инфлационни процеси, стопански действия и политики.
Моето поколение помни българския лев от времето на социализма, който е приет с паричната реформа от 1962 г. Преди това има още две парични реформи – от 1947 г. и 1952 г. Основно те са свързани с подмяна на банкнотите, на монетите, защото в това време вече България е провъзгласена за република, монархията е отхвърляна и наистина паричните единици са форма, символ на суверенитет. Върху тях са изписани държавните знаци, които демонстрират този суверенитет.
Но по-скоро целта е да се приберат излишните пари от населението и най-вече да се ликвидират богатствата на тези, които ги притежават във финансови средства. Това става със специални мерки, свързани с обмяната. Докато през 1962 г. също има обмяна 10 към 1, но по-скоро целта е да се избегнат поредните стопански затруднения, които държавата изпитва. И това си е един доста умел опит за прикриване на нестабилната финансова ситуация, издаване на фалит, тъй като по същото време има много сериозни стопански проблеми, които са преодолени със заеми от Съветския съюз. Но тези заеми пък са вследствие на това, че голяма част от българския златен резерв заминава за Москва. Та, тези левчета, които повечето от нас, които са живели от 60-те години нататък помнят, това е тяхната история. Тогавашната власт отричаше да съществува такова нещо като инфлация, но инфлацията е факт, макар и по-слабо осезаема. Всички стопански историци и проучвания върху онова време го констатират.
Но след демокрацията вече усетихме наистина едни огромни трусове, една хиперинфлация.
Да, ами след падането на еднопартийното управление и с началото на демократичните промени пазарната икономика доведе до развихряне на инфлационни процеси. Отново започнаха да се печатат банкноти и с по-висок номинал заради тези инфлационни процеси, и заради това, че отново се смениха националните символи във връзка и с Конституцията, и изобщо с падането на ръководната роля на Комунистическата партия.
Най-големият шок беше във времето, когато по принцип вече навсякъде другаде беше настъпило успокоение. Но ние в България нямахме този късмет. Това беше т.нар. „Виденова зима“ – от 1996-1997 година, с хиперинфлацията, която спокойно може да се каже, че България никога не беше виждала в цялата си история дотогава. Защото дори инфлационните процеси през Първата и през Втората световна война, те са били свързани с поскъпване от порядъка на няколко пъти, 15-16, но не повече. Докато тук левът наистина се обезцени изключително много. В един момент един долар се разменеше срещу 3 000 лева.
Обаче тепърва ще се разбере какво точно се случи, защото това беше една локална българска икономическа криза. Навсякъде наоколо нямаше никакви стопански проблеми, така че по-скоро може би имаше някакви инфилтрации, някаква намеса, но ще видим като излязат документи. Все още малко време е минало.
Наистина много интересен е този въпрос. Всъщност тези проблеми катализираха и политически промени, и икономически. Скоро след това левът се обвърза с германската марка, въведе се паричен съвет, така нареченият валутен борд, както е по-известен. И от тогава всъщност българският лев е свързан най-напред с германската марка. От 1999 г. когато беше въведено еврото, всъщност има фиксиран курс на лева спрямо еврото. Така че ние в много отношения сме в еврозоната далеч отпреди да настъпят сегашните събития и раздвижване. Примерно в пазара на недвижими имоти много отдавна еврото е водещата валутна единица, и за сделки на вътрешния пазар.
И за сегашното положение да кажем – доколко е ценен нашият лев сега?
Нашият лев е ценен, защото исторически все пак той е част от нашата политика, от нашата стопанска история, символизира малко или много суверенитета и държавно-политическото развитие на държавата България. Но аз не мисля, че ако се откажем от лева нещо ще се промени в това отношение. България ще продължи да бъде суверенна държава, още повече, че левът чак някакви директни ползи не ни е донесъл. По-скоро има сантиментална стойност.
Аз съм на мнение, че първо, ние вече от десетилетия се стремим и има преки положителни резултати, макар и не толкова положителни и скоростни колкото ни се иска в това отношение. Второ, това е експертно решение и би било неразумно да се поставя на всенародно допитване. Защото референдумът, макар че изглежда на първо четене най-демократичното решение на някакъв въпрос, аз лично не считам така. Защото ако се проведат референдуми за това, да речем, минималната работна заплата да стане 3 000 лева или бензинът и горивата да са 50 стотинки, със сигурност масово народът ще гласува.
С референдума се решава нещо, което ако не веднъж завинаги, то най-малкото за десетилетия, за поколение напред. Аз лично съм по-скоро привърженик на това, че ние трябва да приемем еврото, най-малкото ако гледаме какво се случва с нашите съседи, в една държава, която е много близка и исторически и културно до нас, като Гърция, която благодарение на това, че прие еврото, някога беше спасена от сериозен фалит и много тежки сътресения. Гърците винаги са били, как да кажа, по-хитри, по-тарикати и има много какво да се получим от тях.
Как мислите, ако приемем еврото, какво влияние би оказало това върху корупционните процеси, които текат в държавата ни?
Ами, аз не мога да взема пряко отношение, защото в България като гледам корупцията е като извънземните, като НЛО. Всеки знае, че го има, но реално никой не може да го види. Защото органите някак си през пръсти гледат на това. Единствената, най-опасната длъжност в това отношение е на районните кметове, защото те най-много страдат. Аз други осъдени за корупция не знам. А пък като знам какви са пълномощията на един районен кмет, то е просто смешно.
Сериозно, ако мога да кажа, всъщност не знам доколко и как борбата с корупцията ще се оптимизира, но на първо място наистина ще има един много по-директен контрол на финансовите потоци. Няма да се налагат те да бъдат отклонявани, превалутирани. Освен това си мисля , че ще бъде и доста по-благоприятно като възможности за бизнес, за кредитополучаване, лихвите по принцип са по-ниски в евро.
Заплатите може би ще бъдат урегулирани, както в другите държави, така се очаква.
Ние, след като сме избрали да бъдем част от това европейско семейство, сега, то е ясно, че няма само мед, има и жило, би следвало да направим и тази стъпка. А и тази стъпка, вече както се казва, мачът е свирен, защото има закон приет за приемане на еврото. Някои общини вече започнаха да си калкулират таксите, данъците в евро, така че на някои хора може и да не им харесва, но явно се случва.
А как да си обясним тогава тези крясъци и тези искания да се запази лева?
Аз ги приемам с противоречиво отношение, защото от една страна е хубаво да се протестира и да има гражданско общество, но от друга, не съм сигурен дали това е гражданско общество или по-скоро са някакви инфилтрации на зависимости отвън на хора, които искат България да бъде нестабилна, да бъде компрометирана в очите на своите международни партньори. Не го приемам по никакъв начин. Дори да се протестира, не е това формата. Аз съм против каквото и да било насилие. Мисля, убеден съм, защото се занимавам и със стопанска история, пък и по джоба си го усещам, че българите никога не са живели по-добре, отколкото живеят сега. Това не означава, че животът е перфектен, не означава, че няма какво да се иска, но ето заведенията са пълни, потреблението расте. Просто наистина трябва да се съсредоточим да решим основни икономически проблеми, като българското производство, развитието на земеделието, такива неща, които зависят от нашата държава. И изобщо една държава когато иска, може да направи много и отвътре, говорим гражданите, трудно могат да се противопоставят.
А дали достатъчно направиха правителствата досега, за да се разясни на хората значението на еврото?
По отношение на това, категорично не. Аз си мисля, че за това и много хора протестират и се притесняват, защото по една или друга причина нямаше разяснителна кампания. Аз даже мисля, че никаква нямаше, въпреки че твърдят, че имало, че пари били отпуснати. Но аз наистина не мога да кажа, че следя кой знае колко задълбочено медийното пространство, но затова кампанията е кампания, защото би трябвало всеки да я види и разбере. Така че това е големият проблем. Много хора се притесняват основно хора, които са на по-долните нива на социалната стълбица. Както казваше един приятел, тия дето нямат едно евро, се притесняват, че приемат еврото, което е в шеговит план, но разбира се означава и доста неприятни изводи. И вместо да се обясни, да се вземат мерки, някак си нещата са оставени, просто защото може би наистина решението явно е взето на политическо ниво, но нали хората все пак са тези, които трябва да са най-малкото наясно, и това ще се усети върху тях самите и от тях самите.
