Инвалиди обречени на смърт заради ТЕЛК! Любим актьор затворен между четири стени в Бургас
„Хора с увреждания остават без лични асистенти заради забавени с месеци преосвидетелствания от ТЕЛК.“ Това алармира пред „България Днес“ Валентина Тошкова, член на управителния съвет на сдружение „Общност Мостове“.
Голяма част от хората, ползващи ТЕЛК, са трудноподвижни или приковани на легло и ако няма кой да ги обслужва, ще имат много проблеми, като може дори да загинат.
След като разбрали за проблема, представители на неправителствената организация са изпратили гневни писма до всички заинтересовани институции, но до момента от държавните служители няма адекватна реакция.
От Министерството на здравеопазването върнали отговор проформа, който гласял, че ще пренасочат сигнала на неправителствената организация по компетентност. Служител на Министерството на социалната политика и труда се свързал по телефона с представител на сдружението и в неформален разговор потърсил по-подробна информация.
„От агенцията за социално подпомагане все още нямаме отговор“, сподели Валентина Тошкова.
По нейни думи случаите на обречените на смърт инвалиди са много и растат с всеки изминал ден. За тях доброволците от „Общност Мостове“ научават от потърпевшите, които сами ги търсят за помощ.
„С нас последно се свързаха един човек от Пазарджик, друг от село Лесново, община Елин Пелин, но истината е, че не разполагаме с пълна статистика колко хора в цялата страна в момента заради бюрократични спънки са в тежко положение и нямат до себе си асистент“, сподели Тошкова.
Тя настоява, че забавянето от два месеца може да бъде фатално за хората в нужда, защото някои от тях са приковани към легло и са в напълно безпомощно състояние.
„Уведомлението за оценка изисква време, комисията има право на едномесечен срок за издаде документа, а личните асистенти се назначават от общините винаги на първо число и така се получават двумесечен луфт, който може да бъде пагубен за инвалидите“, настоява Тошкова и допълва:
„На местно ниво самите служители бюрократизират процедурата, защото от Агенцията по социално подпомагане (АСП) са спуснали ясни инструкции и общинарите се крият зад техните срокове и не влизат в положение на хората в неравностойно положение, дори не се опитват да осъзнаят в каква безизходица ги поставят“.
От сдружението обясняват, че случаите на прекъсване на личната помощ на хора с увреждания ще нарастват, ако комисиите, които са отговорни за преосвидетелстванията, не се забързат.
Оказва се, че това не е единственият проблем пред хората с ТЕЛК и техните болногледачи.
„Омръзна ми животът да ме унижава, институциите да ме унижават, да ме унижава кой ли още не! Не стига ли, че съдбата ме е унижила достатъчно?“. Думите са на Ина Маринова, която от 21 г. по стечение на обстоятелствата завинаги е останала вкъщи като личен асистент на своето специално дете.
„Когато спрях да мога да извеждам сама дъщеря си заради много стълби пред входа, заради тежестта му плюс специализирана количка, което прави общо 80 кг, със сестра ми се шегувахме, че съм затворник между четири стени“, разказва столичанката и продължава:
„Сега, когато получих от съдбата възможност да съм на село с дъщеря си, тя да е навън по цял ден, да се чувства щастлива и свободна на двора, пак сестра ми ме бъзикаше, че минавам на лек затворнически режим. И точно така стана“.
Столичната община „Подуяне“, която се явява работодател на Ина, която е на трудов договор към нея като асистент на своята дъщеря, е пуснала уведомление до кмета на селото, в което в момента Ина живее, да минава и да осъществява проверки дали майката извършва съвестно дейността.
„Служителите на общината нямат вина, дори и на тях им беше унизително да ми съобщят присъдата“, разказва Ина и допълва: „Нищо не търся, нищо няма да променя, просто искам да се изпразня емоционално от обидата и огорчението, дори не обвинявам хората от общината за това“.
Според нея общината като доставчик на социалната услуга асистент не разполага с обучен човешки ресурс и не може да предложи на родителите в нейното положение външен асистент, така че:
„Аз като майка да работя като нормалните хора, затова съм асистент на детето си, защото няма кой! И да ми правят проверка дали съм на работното си място и как се справям, е направо нелепо“, категорична е Ина и продължава:
„Парадоксално е, че по закон трябва да си взема отпуск и общината много добре знае, че когато си попълвам дните на отпуск, то е проформа и за тях това не е проблем.
Факт е, че неотлъчно и по 24 часа съм до детето си. Не разбирам обаче, ако отпуските не са проблем, защо има проблем, когато съм на село? Въпросът къде сме с дъщеря ми е проформа, защото аз съм с детето ежесекундно, денонощно,
Защо, мамка му, трябва да се уведоми кметът, че затворник на име Ина е дошъл в селото и трябва да ме проверява? Та това е крайно унизително!“ – категорична е Ина.
Обидно срамните 600 лева, които големият български актьор Георги Стайков получава от държавата, са крайно недостатъчни за човек като него, който от четири години се бори с коварното заболяване прогресивна множествена склероза и живее затворен между четирите стени на апартамент в Бургас.
Преди време, за да получи скромната пенсия, носителят на десетки филмови награди и отличия заплаши държавата със съд в Страсбург и раздвижи чиновниците да му отпуснат месечната милостиня.
„Прикован съм на легло, не мога да ставам“, каза преди дни пред „България Днес“ любимецът на поколения киномани. За него се грижи кинезитерапевтът Ибрям Хаджиали.
„Животът е такъв, какъвто е, и ние трябва да го приемаме. Никога няма да стана от леглото, но поддържам духа си и интелекта си живи и бодри“, каза още актьорът от шедьовъра „Вчера“.
Непримирим, изключително ерудиран, с чест, достойнство, гордост и борбен дух, като героя си от филма „Вчера“, Георги Стайков не хленчи, не се оплаква, не търси съжаление, не пада духом и е реалист: „Няма човек, който да се е измъкнал от множествената склероза. Аз няма да съм изключение“.
Приятели, актьори, почитатели и добри българи се включиха в дарителската кампания „Да помогнем на актьора Георги Стайков“ на линка pavelandreev.bg.
В нея дарение са направили режисьорът Владимир Щерянов, Николай Зиколов, актьорите Валентин Ганев и Мариан Бачев и много други приятели и почитатели на Стайков.
Дарителската кампания е активна още 199 дни и всеки, който има желание и възможност, може да се включи в набирането на средства за големия български актьор в нужда Георги Стайков и да напише в платформата своето пожелание към него.
„Успех, Великане! Дано да успеем да ти помогнем по начина, по който ти ни помагаше като актьор! Поклон!“, е написал дарителят Добрин Маринов в платформата.
