Изненада! Дремем 15 години в чакалнята на Еврозоната?
Съществува вероятност България да престои доста време в чакалнята, докато стане реален член на еврозоната. Това зависи от геополитически фактори, но съгласно икономическите условия този период може да е 10-15 години.
Прогнозира направи в ефира на „Блумбърг тв България“ д-р Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС.
Той обяви, че в последния доклад за конвергенцията на Европейската централна банка (ЕЦБ) се вижда, че числовите критерии вече няма да бъдат важни. Там по думите му се изтъкват критерии като устойчивост на конвергенцията и сближаване на доходите.
България е силно зависима от динамиката на цените на международните ресурсни пазари, каза Ножаров по отношение на престоя на България във валутния механизъм. По думите му поскъпването на петрола, например, ще бъде силно проинфлационен фактор, а в средносрочен план се очаква това да се случи.
Ножаров е на мнение, че имаме свръхоптимистични очаквания относно реалната конвергенция на доходите. В България конвергенцията на доходите трябва да е около 75% спрямо средната в Европа, напомни икономистът. Той пресметна, че дори да се вземе оптимистичният вариант, който е по паритета на покупателната способност, това означава, че доходите в момента трябва да се вдигнат в реално или поне номинално изражение, поне с 50%.
Икономистът смята, че ако това стане в номинално изражение, то ще се провокира силна инфлация в средносрочен период, а в реално изражение увеличението трябва да е успоредно с ръста на производителността на икономиката.
Това означава преструктуриране на финансовата система и структурата на брутния вътрешен продукт, което ще отнеме от седем до десет години. Икономистът съобщи, че в последния си конвергентен доклад ЕЦБ препоръча на България по-ефективно използване в икономиката на капитала и работната сила, да се повиши съвкупната производителност и да има дългосрочен и устойчив икономически растеж.
Според Щерьо Ножаров има и друг риск за България при стремежа да се поддържа макроикономическа стабилност, който е свързан с появата на икономически дисбаланси. Той предупреди, че демографската криза и застаряващото население ще увеличат разходите за здравеопазване и проблеми в социално осигурителния стълб, което ще оказва натиск както върху числовия критерий, свързан с публичния дефицит, така и с външната задлъжнялост на държавата. Щерьо Ножаров смята, че еврозоната е на кръстопът по отношение на ефективността си.
„Южните страни в еврозоната са силно зависими от постоянни трансфери от ЕС, а самата еврозона не е гъвкава спрямо конкурентния натиск на трети държави като Китай и САЩ“, коментира Ножаров.
