Иво Сиромахов: Свикнахме да живеем в кошмарна среда и грозни сгради
„Почти всеки ден си задавам въпроса: защо всичко около нас е толкова грозно? Грозни сгради, грозни улици, грозни площади,“ пише Сиромахов, описвайки средата като „кошмарна“. Той акцентира върху визуалното замърсяване, създадено от панелните комплекси и битовите отпадъци, сред които преминава животът на хората.
Бетонът по морето и италианският пример
Авторът насочва критиката си и към презастрояването на Черноморието, визирайки „грозните хотели, накацали по морето“ и новото строителство, което според него е лишено от всякакъв усет за красота.
В своя анализ Сиромахов прави паралел с Италия, търсейки причините за различията в световноизвестния италиански дизайн. Според него разковничето се крие във визуалната среда, в която израстват децата.
„Питали ли сте се, да речем, защо най-великите дизайнери в света са италианци? Ами защото тия хора израстват сред красота – сред съвършени сгради, сред красиви улици, сред много изкуство,“ заявява писателят.
Свикване с грозното
Заключението на Сиромахов е песимистично – той смята, че българското общество е развило толерантност към грозотата до степен на пълно безразличие. „Ние до такава степен сме свикнали с грозотията, че тя вече не ни прави впечатление. Превърнала се е в част от нас,“ обобщава той.
Коментарът на Сиромахов, макар и емоционален, засяга дълбоки структурни проблеми на градоустройството у нас. Докато той вижда причината в липсата на „ранно възпитание“, експертите често посочват липсата на строг архитектурен контрол, корупцията при издаването на разрешителни за строеж и икономическата принуда като основни двигатели на естетическия хаос, превърнал градовете в бетонни джунгли.
