Иво Карамански: „В секундата, когато я видях, знаех, че няма да имам ръка“
Иво Карамански разказва за катастрофата, при която губи ръката си „Излязох сам от колата през прозореца. В секундата, когато я видях, знаех, че няма да имам ръка“, разказва той пред Бтв.
Преди три години Иво Карамански-Сано претърпява катастрофа в Нидерландия и губи едната си ръка. Подкрепата на неговото семейство му помага да излезе от тежкия момент и сега да говори спокойно за случилото се.
„През ден ме връхлитат спомени за случилото се. Карах много бързо – със 160 км/ч, и изпуснах контрол над автомобила. Колата накрая беше по таван, спирачният ми път беше половин километър. Излязох сам от колата през прозореца. Имаше хора, които бяха викнали линейка“, разказа в „Тази събота“ Иво Карамански-Сано.
„През цялото време бях в съзнание, видях, че ръката ми е в много лошо състояние. Още тогава знаех, че най-вероятно няма да остане. Тогава беше моментът, в който приех, че вече няма да имам ръка – в секундата, в която я видях“, разказва той.
„В такива моменти всяка една майка със сигурност би могла да ме разбере. Да си представи ада, през който минах. Раждаш едно здраво дете, което отглеждаш. Даваш най-доброто, на което си способен. В момента, в който той е готов за живота си, се случва нещо, което слага голям стоп“, разказа неговата майка Нели Атанасова.
„Адреналинът те удря и първото, за което си мислиш, е дали си жив и здрав и си цял. Докато си под афекта на адреналина не си усещаш тялото правилно. След това ми отне време да възприема, че вече съм така. Умът и тялото са в режим на оцеляване и мислиш как да си добре. Някои хора изпадат в дълбока депресия, но аз целях това да не се случи“, разказва Иво Карамански-Сано.
Признава обаче, че е имало момент в болницата, когато е бил на ръба да изпадне в депресия.
След случилото се Иво Карамански-Сано решава да се научи да бъде по-търпелив.
„Винаги съм бързал в живота. Дори и да не трябва да бързам, аз бързах. Това не е хубаво и трябва да се отучим“, казва той
