Иванчева на първата им Коледа с детето: Със сина ми ще сме заедно и в другия живот!
В затвора станах още по-набожна, научих се да не помня лошото, казва бившата кметица след решетките
Щастлива съм и благодаря на Господ всеки ден, че не съм сама и имам най-близките си до мен. Това сподели откровено пред „България Днес“ бившата кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева.
Тя беше осъдена за корупция заради подкуп от строителен предприемач и лежа в Сливенския затвор. През лятото беше помилвана от вицепрезидента Илияна Йотова и така за първи път успя да отпразнува 4-тия рожден ден на сина си Валентин-Александър, както и да прекара Коледа с него и с възрастната си майка Любка. Екипът ни беше допуснат ексклузивно в дома им, за да разкажем как е минало първото им Рождество заедно.
Окончателната присъда от 6 г. затвор излезе седмица преди детето да навърши годинка. То беше заченато инвитро от донор след дългогодишни опити на Иванчева да стане майка. След като ексуправничката беше отведена да долежи остатъка от наказанието си, грижите за малкия пое баба му Любка.
„Често му благодаря на сина ми, защото смятам, че децата си избират родителите“, споделя Десислава. „Пак заповядай, мамо!“ (включва се Валентин-Александър в разговора – б.а.) „Да, мамо, в другия живот пак ще сме заедно“, отговаря майка му и го погалва по главата.
Навръх Бъдни вечер детето е правило питка с баба си. Късметът го намери и паричката се върна при него. Да има пълно щастие – мама и баба да са до него, а защо не да има и татко, пожелават му близките.
„След всичко, през което съм преминала, мечтая за спокоен дом и пълноценно семейство. Бих искала да срещна човек, с когото да изградим стабилна и подкрепяща среда за детето ми“, признава самотната майка.
Заедно със сина й рисуват, режат фигурки, учи го да познава часовника. „Играем си много с влакче. Като малка аз много исках влакче, но през комунизма беше трудно да имаш дървено влакче, с релси, мостове и т.н.“, обяснява Иванчева.
В последните седмици тя се включва в благотворителни инициативи. Една от тях е на храм „Рождество Христово“ в „Младост“ и е свързана с изпращане на подаръци на децата на затворници. По този проект вече няколко години Валентин-Александър получава изненадващ пакет от Дядо Коледа, докато майка му отсъства.
„Както на мен ми помагаха, така сега се включих и аз в инициативата „Ангелска елха“. Много хора събирахме, пакетирахме и пращахме от името на църквата. Аз искам да участвам в благотворителни инициативи. Така разбрах, че в храма в квартала може да се дарят играчки, а в църква в „Люлин“ приемат и запазени детски дрешки“, отбелязва бившата управничка.
Признава, че и преди е била вярваща, но сега е още повече. „Говоря си с Господ и Дева Мария. Веднъж си отмъкнах свещичка от храма и си тайно си я палех в килията, когато бях „в дупка“. Това не ни беше позволено, вероятно заради огъня“, казва експандизчийката.
Докато разговаряме, ни прави впечатление, че наред с предизборна брошура, визитна картичка от района, както и местни вестници, Десислава Иванчева си пази на видно място и карти от женския затвор в Сливен.
„Лошото го забравям и го изхвърлям. Такъв човек съм, че ще запомня някой, ако ми е направил дори и малка добрина. Той може и да не осъзнава, но за мен да е важно. Това повече бих запомнила, отколкото, ако някой ми е навредил. Няма място в съзнанието ми да помня лошите неща“, категорична е осъдената кметица.
За управлението си смята, че са направили добри неща и са оставили следа след себе си.
„Имахме санирани две училища, сменени огради на детски градини, подобрения, стрийт фитнес площадки. Помня протестите, въодушевлението на хората, как събирахме подписи за референдум, как дори децата от квартала събираха подписи на супермаркета, хората ни откриваха. Беше супер еуфория и невероятно приключение. Всяко такова има положителни и отрицателни емоции, но аз помня положителните и отрицателните съм ги свела до минимум. Имало е и смешни неща“, казва Иванчева.
В затвора в Сливен тя получила необичаен подарък от съкилийничките си.
„Подариха ми женски стриптийз за рождения ми ден. Там всички бяха на групи. За мен беше голям жест да се помирят и да дойдат в стаята, танцувахме. Още си пазя една панделка. Хванаха ни и ни направиха забележка. Едно момиче, което е с доживотен затвор, ми подари водни боички. Помня, че им липсваше червеният цвят, тъй като е много ползван. Това е голям жест, защото на нея й трябват боичките. Още си ги пазя – тях и други спомени. Това е част от живота ми – не мога да го зачеркна, да го изтрия и забравя. Гледам да помня хубавото“, разсъждава мъдро бившата каторжничка.
Зад решетките й се случват и неочаквани неща като това да й изземат малки трикольори, които е поръчала за националния празник, или да я накажат за внесени коледни чорапчета, които носила като подарък за останалите жени. Искаха да покажат, че са силни, и да демонстрират власт, смята за отношението на затворническата управа осъдената.
Въздухът на свободата е друг
Иванчева съветва всеки да оценява и да е благодарен за това, което има.
„Навън не можеш да оцениш какво е да си свободен – въздухът е съвсем друг. Можеш да станеш, да пиеш кафе, да се видиш с приятели. Когато ти е тъжно, да се обадиш на някого, той да ти дойде на гости. Да си споделите, да си поплачете, да си пийнете“, обяснява Иванчева за нещата, които са й липсвали.
