Иванка Шалапатова: Ще изчистим пенсиите от грешки, така всеки ще получи колкото заслужава

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

Има практики, близки до изтезания в домовете за възрастни, ужасяващо е. Работим за извеждането им оттам, но липсва най-важното – българското общество не само не приема хората с ментални проблеми, то се страхува от тях и иска да ги прогони, казва министърът на труда и социалната политика

Още акценти:

За първи път стъпих в дом като преводач. Момченце с ампутирани крака ми отвори и попита дали идвам да му стана майка – тогава избрах да работя за социалната сфера
Помощите за деца не трябва да са на калпак, а да са моделирани спрямо нуждите на всяко семейство
Реформата в ТЕЛК трябва да се случи до края на следващата година
Шокирах се от сигналите и жалби за злоупотреби
Очаквам докладите за момиченцето в кокошарника – ще търся отговорност на всеки, който не си върши работата

– Г-жо Шалапатова, преди години имаше 38 хил. деца в институциите. Тогава вие бяхте част от процесите от деинституционализацията, но от другата страна – на неправителствените организации. Какво се промени оттогава в грижата за тях?

– Обществото осъзна, че груповото отглеждане на деца е нехуманно, когато няма индивидуална грижа за всяко, а това означава то да чуе своето име по 5 пъти на ден, да получи прегръдка, когато има нужда, а не когато персоналът по режим има време. Да бъде подкрепено и насърчено, когато е най-нужно. Това е индивидуалната грижа, която децата получават в семейство.

Когато реших да посветя професионалния си живот на тази кауза, много хора не знаеха, че 38 хил. деца живеят в институции. Дори имаше заблуда, че това е добра грижа – там има професионален персонал, медицинско лице, педагози… Но хората не си даваха сметка, че това не е полезно за децата.

– Защо избрахте да работите в социалната сфера?

– Когато бях студент, исках да имам собствена туристическа фирма, защото съм от Родопите и бях убедена, че ще показвам красотите на България. Съвсем случайно получих предложение да бъда преводач на британска делегация, която веднага след падането на комунизма помагаше на България и Румъния да променят този нехуманен начин на грижа. Преди тяхното пристигане трябваше предварително да посетя няколко от домовете. Преломният момент за мен бе срещата с едно момченце в дома в село Искра, което отвори вратата и ме попита “вие за мен ли идвате”. Това момченце се надяваше, че в мен вижда неговата бъдеща майка. То беше с ампутирани крачета и се придвижваше с ръцете. Изтърпях голям шок от срещата ми с него, картината от дома е още в моето съзнание. После видях децата в окаяно състояние, а в очите на някои се четеше, че са загубили жажда за живот. Това не го бях виждала, имах много щастливо детство и за първи път се сблъсках с цената, която плащат децата, заради държавната система.

Докато превеждах на британците, дори не знаех какво е социалната система, но им задавах много въпроси какво може да се промени. През всички тези 27 г. си останах изследовател – винаги борейки се и търсейки по-доброто решение за децата и семействата им, за хората в нужда. Дори сега като министър постоянно провокирам себе си и колегите да четем повече, да търсим по-бързото, по-мъдрото решение, за да помогнем.

– Сега като министър какво бихте променили?

– Преди да приема поканата на премиера акад. Николай Денков за този пост, бях в съвсем различна фаза от житейския си път – бях планирала да взема една дълга професионална почивка, защото след 27 г. и толкова много детски и семейни съдби, които минаха през сърцето ми, бях решила да глътна малко въздух. Трудно взех решението да се присъединя към държавната администрация, но основният ми мотив беше, че ако с фондация “За нашите деца” променяхме живота на между 2500 и 4000 деца, то като министър за същото време мога да успея да променя живота на повече.

До края на 2024-а трябва да закрием последните четири специализирани институции -домове за медикосоциални грижи за деца, и да предоставим по възможност семейна среда за близо 200 деца.

– Трябва ли да има реформа при социалните помощи за семействата и в каква трябва да е, защото сега е на калпак – някои получават подкрепа, без да се нуждаят, а за други тя е недостатъчна и не могат да купят дори тетрадки и обувки на децата?

– Така е, за да има модерна социална политика, която е високоефективна, са нужни няколко промени. Помощите трябва да бъдат адекватни като размер, но и навременни. Подпомагането трябва да е спрямо индивидуалните потребности на семейството. Не може едно семейство с високи доходи да получи същата финансова помощ, както това с ниски. Има семейства с финансови възможности, които обаче имат нужда от психо-емоционална подкрепа. Трябва да оценим качествено потребностите на семейството и на детето, а дизайнът на подкрепата да бъде точно спрямо техните нужди.

Финансовият ресурс не трябва да се разходва на калпак, а да бъде индивидуално проектиран спрямо семейството. Нашата амбиция е освен подобряване на ефективността, адекватността и целесъобразността на финансовото подпомагане, ние да го комбинираме и с т.нар. меки мерки – индивидуалната помощ, която не се изразява в пари или вещи, а в социална работа. Социалната работа има суперсила – с думи, терапия, консултиране, застъпничество променя усещането на човека, че може сам да се справи. Проблемът е, че социалната работа е на много ниско ниво.

Част от нашата реформа е да имаме проследяемост на разходите, контролът е изключително важна политика за нашия екип. Трябва да мерим социалния ефект – инвестирали сме в този случай Х лева, но постигнали ли сме целта? А тя се измерва много ясно: спокойни ли са родителите, детето развива ли се хармонично.

В социалната сфера индикаторите не се мерят адекватно. Това беше потвърдено и от Националното сдружение на общините. Нашата реформа е да имаме цялостна подкрепа – финансово и материално подпомагане, социални услуги, меки мерки, човешко отношение и на всичко това като инвестиция да се измерва ефектът и да се контролират и разходите.

Това е нашата политика и най-важната предпоставка, за да успеем, е социалният работник. Единственият начин да направим промяна, която да е в полза на хората, е, когато създадем една професионална, мотивирана, добре заплатена, но и високо продуктивна професионална общност от социални специалисти.

– Кога може да е факт реформата?

– В най-добрия случай от 3 до 5 години протича подобна реформа. Да ви призная, когато встъпих в длъжност, не очаквах, че системата ще е толкова изоставена. Аз видях изключително демотивирани социални работници. Установих много ниски нива на възнаграждение, изключително лоши условия на работа. Какво се получава на практика? Това са хора, от които всеки министър очаква висок професионализъм, дава им достъп до обучение, но те получават понякога по-ниски възнаграждения от хората, за които полагат грижи, които априори са в уязвимо положение. В изключително потискащи помещения посрещат хора, които са травмирани, живеят в риск, подложени са на преса. Не може да се получи добра социална политика с ефект при такъв статус на системата.

В бюджета за догодина има заложено увеличение на тяхното възнаграждение, ще инвестираме сериозно и за тяхното професионално обучение.

Имаме растящ брой семейства, които при раздяла изпитват сериозно затруднение, но един социален работник с базисни компетенции не може да бъде партньор. И това ми го казват и бащите, които негодуват заради това, че в т.нар. случаи на родителски конфликт техните права са неглижирани. Казват ми го и майките, които в същите конфликти смятат, че децата им страдат.

Министерството на труда и социалната политика е една мегаголяма структура, но установих, че няма добра координация и екипен подход на работа между самите колеги в тях, а това минимизира въздействието. Става, както вече казах, първо – с интегриране и колаборация вътре в нашите структури. Второто ми голямо предизвикателство е да съдействам колегите да променят подхода си и да се отворят, т.е. да бъдат отворени към въвличане и на лекаря, и на учителя, на детето и на всички тези важни хора, от които зависи цялостната грижа за едно дете и едно семейство.

– При случая с момиченцето, отглеждано в кокошарник, видяхме как институциите не си говорят, а от това е страдало детето…

– Работим с много високо темпо и когато има проблем, реагираме моментално. Детето в с. Крушовица стана обект на грижа като че ли на цялото общество, което е добре. Сега очаквам докладите на агенциите, за да установим какво е пропуснала нашата система. И, разбира се, ще търся отговорност на професионалистите и на експертите. Защото, както казах, аз ще съдействам на всички социални специалисти да имат по-добри условия на труд, да получават достъп до качествени обучения, за да бъдат компетентни, да имат адекватни възнаграждения, но ще очакваме резултати. И когато някой пропусне съзнателно или несъзнателно да изпълни волята на Закона за закрила на детето или друг закон в България, той ще трябва да понесе своята отговорност. Имаме амбиция да разгърнем политиката за прозрачно управление.

Откакто съм стъпила в МТСП, не спират жалбите за злоупотреби с влияние. Бях шокирана в началото от всички жалби. Изключително активно работят от Инспектората на министерството и вътрешния одит. Проверки постоянно текат.

– Какви са тези сигнали? Дайте пример за такъв, който ви шокира?

– Хората казват, че понякога служители злоупотребяват със своята позиция, не се ангажират със случая на семейството или търсят лична облага. Това се случва по линия на Главна инспекция по труда – получих няколко такива сигнала. Или пък хора, които са от системата, но са неправомерно уволнени, не са оценени качествено, или е имало назначение по партийна линия, което явно е било практика в миналото…

До мен достигнаха неформално списъци на назначаване на хора, които не отговарят на изискванията. Такъв човек по естествен начин попада в пресата на работата, сам усеща, че в тази динамика не може да се справи.

– Десислава Стоянова вече не е ваш зам.-министър, защо се стигна до раздялата с нея?

– От началото направих две промени в екипа ми. Трябва да има съвпадение между професионализма, компетенциите и резултатите от работата на тези хора. Това е доказателство, че в момента в правителството и в моя екип няма назначения, които просто трябва да се случат. Има хора, на които аз давам доверие като техен пряк ръководител. Работя наравно с тях, доста често и повече, но когато нещата не се случват – или аз предприемам стъпка за промяна, или човекът. В случая с г-жа Стоянова тя предприе тази стъпка. Част от политиките ни са нови за нея – не ги познава и според мен за това кратко време не успя да ги разбере. Нейното темпо очевидно е различно от това на екипа и моето. Аз ѝ благодарих за времето, в което тя положи усилия да бъде с нашето темпо, но наистина ѝ беше трудно. Тя връчи заявлението си директно на премиера и нямам представа точно какви мотиви е отразила, но ѝ пожелах успех.

– На вас ще ви се падне задачата да направите реформата и в домовете за възрастните хора, на които, за съжаление, през годините сме огромни длъжници. Те са оставени, в меко казано, ужасяващи условия. Кажете какво ще се случи с тях?

– Докоснахте най-тъжната част от душата ми сега като министър (отговаря с насълзени очи). И се извинявам за емоционалността. Винаги съм казвала, че цивилизоваността на едно общество зависи от грижата за най-уязвимите.

Не знам колко хора са запознати с доклада на комитета, който изследва практики, равни на изтезанието, а мои лични познати ме питат толкова ли е лошо там? И това ме връща към 1997 г., когато направих избора да бъда част от промяната в грижата за деца. Защото това, което се случва с възрастните, е това, което видях да се случва с децата преди 27 години. Ужасяваща е грижата за тях, а моята амбиция е да създам един съвременен цялостен план за хуманно извеждане на възрастните хора от тези домове. Убедена съм, че ще успеем, защото имаме ресурс и знаем как, имаме и изключително добро партньорство с професионалните общности и с гражданските организации и пълната подкрепа на здравния министър Христо Хинков и на цялата система.

Работим за мобилизирането на всичките ни структури и за социална подкрепа, и за социализация. Но най-важната предпоставка все още я няма – обществото да приеме тези хора. Знам, че има страх в българското общество спрямо хората с ментални увреждания. Има неприемане към различието, много често има недоволство, когато в даден квартал започнем да позиционираме такива хора било то в отделни жилища, било то в центрове за настаняване от семеен тип. Така че много са предпоставките, но другата година в първото тримесечие ние ще обявим екипа, който ще започне реформата.

Затворихме домове за деца с много пречки от държавата. Аз съм създател на първия музей, който разказва институционалната грижа на сиропиталищата в България. Такъв в България и в Източна Европа няма, видях го във Флоренция и си помечтах да създам такъв и у нас. Отвори врати преди няколко години в Пловдив – на мястото на първото сиропиталище след Освобождението.

– Слушаме за реформа в ТЕЛК от поне 10 г. Сега тя е ключ към над 34 услуги и придобивки, но те не са насочени спрямо нуждите на хората с увреждания, ще се промени ли това?

– Да, процесът вече започна. Права сте, нашият анализ показа, че има над 9 нормативни акта, от които хора с увреждания и с функционални затруднения получават различни форми на подкрепа от държавата.

За да стигнем до ефективност, трябва да направим най-добрата диагностика. При погрешна диагноза има и погрешно лечение, съответно загуба на време, ресурс, липса на качествена грижа. С моя заповед вече работи интегрирана работна група на здравното и нашето министерство, чиято основна цел е да актуализира методиката за оценка на работоспособността и увреждането, така че да се постави оценка не върху дефицитите на лицето, а на потенциала, който можем да разгърнем през адекватна помощ. Нашата цел беше до края на годината да изработим цялостна концепция за промяна на този модел и на оценката и да се внедри международната система ICF. Работната група е в напреднала фаза, концепцията е изработена и до края на другата година трябва да сме я внедрили, законодателството да е променено и да има започнала професионализация на хората от здравната и образователната система, за да могат ТЕЛК и НЕЛК да прилагат една по-съвременна методология за оценка.

Веднага след това трябва да има и адаптиране на всички форми на подкрепа и за придвижване и трудова заетост на тези хора, защото голяма част от тях се чувстват изолирани, тъй като техните помощни средства са изключително остарели и неадекватни.

Добрата новина е, че в бюджета за следващата година са заложени ресурси, а с европейски програми сме предвидили над 3000 души да получат високотехнологични помощни средства. Всичко това трябва да доведе до среда, в която човек може лесно да се придвижва, да комуникира, да има достъп до адаптирано жилище и работно място и архитектурна достъпност. Това е една огромна цел, промяната започва много късно, но вече имаме първите резултати.

– Пенсиите от 1 юли ще се вдигнат с 11% по швейцарското правило, по пенсионерите за първи път от години не получиха добавка за Коледа.

– Много хора казаха, че повишението по швейцарското правило така или иначе ще стане. Да, но трябва да има ресурс в бюджета. Финансовото управление дава възможност тези 11% реално да се случат, защото в историята има случаи човек да не получи нещо, на което има право, когато държавата не се управлява добре и я няма финансова възможност.

Попитах няколко пенсионери – ако сте на мое място и трябва да инвестирате 100 млн. лв. за 50 лева за добавка на всички, или да дадете 100 лева в най-трудните зимни месеци само на най-нуждаещите се бедни, което струва 70 млн., кое бихте избрали? Всеки разумен човек би предпочел да помогнем на най-бедните, самотноживеещи, защото, когато се дават на калпак, никой не може да гарантира, че този огромен публичен ресурс отива там, където е нужен. Осъзнавам, че спирането на една такава традиция е непопулярна, но имам отговорност – публичният ресурс да се управлява мъдро. И знам, че той е оправдан, когато помага на най-нуждаещите се.

Лошото е, че ние стъпваме на много ниска база и нетърпимост от хората. Разбирам ги, защото и аз като гражданин искам моите деца да живеят в една модерна европейска страна с високи доходи, с висока конкурентност на пазара на труда и много възможности.

– Години наред политиката на държавата бе да решава проблемите в социалната сфера с изпреварващото вдигане на минималната пенсия. Получиха се огромни дисбаланси, ще се опитате ли да ги премахнете?

– Ще направим обстоен анализ на всички грешки в пенсионната система, които водят до тези дисбаланси. Няколко са нашите цели – тя да бъде финансово устойчива, да бъде адекватна и да не се допуска размерът на пенсията на човека да не отговаря на приноса му, защото това демотивира хората да се осигуряват на пълния размер, което пък стимулира сивата икономика. Третата цел е всеки да прави информиран избор за пенсионното дружество, което може да управлява средствата по другите стълбове на осигуряването.

Анализът трябва да е готов следващата година. Ще направим широко обсъждане, за да се стигне до правилните политически решения. Нашата цел е по-висока покупателна способност на българския пенсионер, което се получава само с адекватен размер на пенсията. В момента не е такъв, но за шест месеца това бяха възможностите на бюджета.

Втората линия, по която работим, е една цялостна политика за активен живот. Много от тези хора имат запазена трудоспособност – те са ранно пенсионирани, имат потенциал и предвид демографската ситуация и това, че имаме огромен недостиг на работна ръка, сме готови с обучения и насърчаване от Агенцията по заетостта да ги стимулираме да упражняват труд. Това е и допълнителен доход. И с НСОРБ работим заедно. Успехът идва, когато възрастните се чувстват полезни. Те могат да бъдат и доброволци, а досега никой не е създавал подобна възможност.

А когато пенсионер разчита единствено и само на пенсия и не може да посрещне базовите си потребности – тогава не през системата на ДОО, а през тази на социалното подпомагане ние да даваме целеви и таргетирани помощи. Това е нашият подход.

– Много природни бедствия сполетяха различни райони през 2023-а, там адекватна ли е помощта?

– Видяхте много бърз отговор на потребностите на хората, които бяха засегнати от четири природни бедствия. Променихме изцяло критериите за получаване на помощи и повишихме размера им. Премахнахме всички бариери, така предоставихме помощ и на семействата, засегнати миналата година от наводненията в Карлово. Няма нито една социална помощ, която да е забавена. Включително отворихме, въпреки забавянето, което заварихме в средата на годината, всички ключови проекти по европейските фондове като младежка заетост, проектите, свързани с дигиталните обучения. Във връзка и с протестите по повод зеления преход и начина, по който той ще повлияе в следващите 15 г. на близо 25 000 души в минната индустрия, сега ние изключително бързо отворихме нова операция.