Ивайло Герасимов с нови провокативни признания за неудобните истини след Фермата / СНИМКИ
Ивайло Герасимов отпадна от „Фермата“, но изпълни мисията, която си беше поставил във формата. Поведението му, което предизвика много и нерядко негативни коментари в социалните мрежи, всъщност съвсем не е плод на добре замислена стратегия. Напротив! Той е такъв и в реалния си живот – мислещ, преценяващ и провокиращ, когато се налага.
Ивайло е от хората, които не се въоръжават с очаквания, за да не трупат след това и излишни разочарования в себе си. Вместо това изповядва принципа, че когато ти поднесат лимон, сам избираш дали да го оставиш кисел или да го подсладиш.
И разговора ни с него е такъв – свеж и без подсладители, на моменти с леко горчив привкус заради някои неудобни истини. Ще се изненадате колко различен е всъщност Ивайло Герасимов, когото всички нарочиха за „лош герой“ във „Фермата“!
– Оправдаха ли се първоначалните очаквания за „Фермата“ с това, което имаше като емоции при излизането си от формата?
– Влязох с идеята да се забавлявам, а не с нагласата да печеля голямата награда. Исках да спечеля емоции, а не пари. И мога да кажа, че съм си изпълнил задачата, защото съм се забавлявал във всеки един момент от престоя си във „Фермата“.
Имах удоволствие да изкарам доста дълго – почти до края, така че наистина мога да кажа, че съм се забавлявал. Имаше моменти, в които обстоятелствата ме предразполагаха към това, но в крайна сметка всеки сам си преценява, когато му поднесат лимон, дали да го остави кисел или да си го подслади. Супер доволен съм! По никакъв начин не мога да изразя някакво разочарование. Мисията ми е изпълнена.
– Разочарован от себе си – не, а от останалите във „Фермата“?
– Обикновено човек се разочарова, когато има очаквания, а аз не съм имал такива. Идеята ми беше да не изневерявам на себе си и да се забавлявам, както и се получи. Разочарование имаше по-скоро, след като излязох от „Фермата“ и видях какво са показали всъщност от моето участие на малкия екран. Много избирателно подбрана част от нещата, които са се случвали вътре, с по-жълти акценти, по-скандални. Но това вече не зависи от мен.
Когато се търси конкретна сюжетна линия, тя винаги се намира. Освен това ние сме събрани като изключително разностранни участници – и като характери, и като хора, така че неминуемо се стига до подобни ситуации. Бях наясно и подготвен, че ще се случи така. Всичко беше в реда на нормалното.
– Какво остана скрито за зрителите в такъв случай?
– Хората пропускат един много съществен момент – това е телевизионно предаване и много често нещата, които се случват вътре, са изкарани от контекста, за да бъдат представени за зрителя по интересен начин.
Иначе това, което остана скрито, например, бе, че ние със Стефан имахме едни прекрасни взаимоотношения. С него имах най-дълбоките и смислени разговори за целия си престой във „Фермата“, а това са 66 дни. Фантастична комуникация!
Имали сме и цялата група много задружни моменти, които не са показвани. Аз и Киро, също така, се убихме от работа, която никой няма как и да разбере, защото не е показвано.
– Много често в коментарите в социалните мрежи поведението ти е определяно като недопустимо…
– Естествено е. Ситуацията между мен и Ваня, например, беше представена като голям скандал, а всъщност не е толкова крайно и драстично, колкото изглежда по телевизията. Истината е, че на Ваня аз никога не съм и повишавал тон. За целия си престой вътре съм използвал точно два епитета по неин адрес, които не са били правилни, но нищо повече.
Изкараха ме, едва ли не, някакъв насилник, който тормози жените. А в предаването имаше 10 жени, останалите 9 защо не се оплакаха от мен? Значи нещата не са точно така, както се представят. И нека да не забравяме, че монетата има винаги две страни. Никой нормален и средноинтелигентен човек, за какъвто се имам аз, не влиза просто така в разправии и скандали, ако не е бил провокиран преди това.
– Кое всъщност те провокира? Коя беше капката, която преля чашата на търпението?
– Даже не е имало такъв момент в преливане на чашата. Отношенията се развиха по следния начин – от ден едно има едни хора, които се счупваме от работа, любознателни и с жажда да научават нови и нови неща; и един друг човек, който не си дава много зор за нищо. Ваня си го раздаваше спокойно. „Ама защо трябва да го върша сега това, като друг ще го свърши?!“, „Защо да научавам нещо? Да знам разликата между бук и чак, след като не ми е важно?!“ И реално това се натрупва, натрупва, натрупва. И в мига, в който тя получи властта, реши да я упражнява като средство за раздаване на присъди. Не се прави така! Така печелиш само хора, които ще те ненавиждат! Това се случва и в живота – има такива моменти, които са изключително несправедливи и отрицателни за всички. И резултатите са такива, каквито ги видяхме и в предаването.
– В реалния си живот човек все пак прави избор с кого и колко, и дали изобщо да общува. Във „Фермата“ той отсъства и това вероятно напряга допълнително…
– Твърдя за себе си, че съм изключително уравновесен човек. Не съм лишен от емоции, разбира се. И обикновено не реагирам под напрежение. Каквото и да се случи, изхождам много спокойно от ситуациите, защото човек, когато работи под напрежение, допуска грешки. Не си позволявам да изпадам в някакви супер емоционални моменти. Но навън винаги е различно.
Навън, когато ситуацията е напечена, можеш да се дръпнеш, да отидеш на друго място, да спреш комуникацията си с даден човек. Вътре всичко е много интензивно. Имаш едни 500 кв. м. и в който и край на стопанството да отидеш, всеки може да те чуе и види. Нямаш никакво лично пространство, не можеш да се скриеш някъде, нямаш избор, в тази среда си и – искаш или не – трябва да си общуваш с тези хора. В мига, в който някой започне да ти досажда повече от допустимото, нямаш друг избор, освен да реагираш.
– Какво е способно да те извади от обувките в живота?
– Не, аз не реагирам крайно, каквото и да се случва. По принцип реагирам, когато видя някаква неправда. Не мисля, че иначе има такова нещо, което може да ме извади от равновесие или от обувките, реагирам хладнокръвно на ситуациите.
– Калена психика значи! Но и тя израства в моменти на слабост, нали…
– Живял съм седем години почти в Лондон, където ежедневието е изключително динамично и напрегнато. В общи линии съм се научил, че реагирайки емоционално, обикновено последиците не са най-желаните. А и работата ми е била такава – почти 10 години съм прекарал по заведенията, където се работи под напрежение. Не мога да си позволявам да реагирам емоционално, защото няма да е добре.
Ето, например, ще дам един скорошен пример – имам един много добър приятел италианец, който ми пише в Инстаграм: „абе, ти си станал много известен в България“. Отговорям му: „Чак толкова известен не съм станал. Ти какво знаеш?“ И той обяснява как има приятелка българка, с която са си говорили за „Фермата“, и тя е казала, че в България хората не са готови за хора като мен. Това реално е самата истина.
– Какво имаш предвид по-точно?
– Когато на нас тук, в България, ни се казват нещата в прав текст, не сме готови за критика. Обичаме повече красивата лъжа. Истината рядко е добре приета, защото в повечето случаи не е много приятна. Хората предпочитат да им се казват тънички, видоизменени истини, да не кажа откровени лъжи, с които си живеят тихичко. А това, че някой ще ти покаже крачка, която да направиш, за да подобриш поне с малко себе си, това е без значение. Важно е да се чувстваме добре, поне привидно, а това, че така ти правят лоша услуга, е без значение. Това е цялата работа. На мен тези неща, които ми се случват във „Фермата“, ми се случват и извън нея, защото аз съм такъв, какъвто съм.
– Не само критиката, а дори и градивната критика е нещо, което трудно се понася, камо ли пък умната провокация, за която си мисля, че говориш и ти? А понякога такава е нужна, за да се откроят стойностите. Съгласен ли си с това?
– Точно така, да. Абсолютно вярно е това! Провокацията, както казваш и ти, сама по себе си, е нещо страхотно! Когато те извадят от зоната ти на комфорт, ти реално се развиваш. Аз съм човек, който обича да научава нови неща, да придобива нови умения, затова се стремя максимално да бъда извън зоната си на комфорт. За съжаление в България обаче, хората не обичат много да излизат от тази зона. Ние затова сме и на това дередже. Ние обикновено, като се случи нещо, казваме: „Е, може да е зле, но може и да е по-зле“. Ама може и по-добре, нали?! И няма как да разбереш, ако не пробваш!
– Пандемията ли предопредели решението ти да се върнеш в България след години, прекарани на Острова?
– Вече съм си в България основно, пътувам, когато имам ангажименти, което е доста често. Пандемията беше спусъка, който натиска копчето на това да се върна у нас, а другата основна причина е съпругата ми, която се чувства по-комфортно тук, отколкото в Англия.
– Как реагира тя след излизането ти от „Фермата“? Какво ти каза?
– Беше много щастлива! Зарадва се много, защото много съм й липсвал, както и тя на мен. Нямаше търпение да се прибера у дома. С нея имаме изградена много силна връзка, като сиамски близнаци сме, постоянно сме заедно. И такъв период от време на раздяла, както беше сега с „Фермата“, не сме имали до момента. Разделяли сме се най-много за 15 дни, когато тя беше под карантина в България, а аз бях в Англия. Но пак е по-различно, защото сме се чували по телефона. А сега, във „Фермата“, бяха 66 дни без никаква комуникация и контакт, което е доста голямо изпитание.
– Изпитание е било със сигурност и за децата ти? Или греша?
– Поддържам комуникация и с двамата си сина. Големият е вече тийнейджър и има страхотно чувство за хумор. Питам го – кажи сега, харесва ли ти участието ми, сбърках ли някъде?, а той вика – а, хейтят те малко в социалните мрежи, ама не е страшно, изобщо да не ти пука. А малкият скоро ще стане на 5 и е още много малък, за да разбира някои по-съществени неща. Той е още с репликите: „Тате, гледам те по телевизията, супер си, продължавай!“ Децата са си супер и не ги вълнува това, което се случва.
– Да си го кажем направо – така нареченият хейт е с ранг на национален спорт у нас! И отново стигаме до темата за провокацията…
– Доста съм активен в социалните мрежи и често се възползвам от информацията, която ми се подава от там, без да влагам емоции. И забелязах, че последните 2-3 седмици на „Фермата“, се генерира един гигантски трафик. Много от коментарите са негативни, но основната функция – трафика – е налице. Не е важно дали те или не те харесват, важното е да се пише. В този смисъл мисля, че свърших добра работа по този въпрос, генерирам доста сериозен интерес. Иначе мен хейта не ме притеснява, даже го провокирам.
– Как виждаш тазгодишния финал във „Фермата“?
– Моите фаворити за финал са двама – Кирил и Мартина. Вотът ми е изключително разпределен между двамата. Това са хората, с които съм бил най-близък и съм имал прекрасни дни. Страхотни участници! Страхотни характери! Страхотни хора! Който и от двамата да спечели, ще бъда щастлив.
– Какво следва за теб оттук нататък и имаш ли жажда отново за участие в подобен формат?
– Продължавам да работя. Поддържам You Tube канал, в който съм доста активен. С приятел скоро започваме да правим едно спортно предаване в него. Ще започна да снимам и участници от „Фермата“, с които ще си говорим на различни теми.
За други формати не съм мислил, малко да си почина сега, а после – защо не.
– Оставяш отворена вратичката значи…
– Винаги! Не затварям вратите в живота си. Даже относно разговорите си с участници от „Фермата“, много бих искал да поканя Ваня, ако се съгласи, разбира се. От моя страна няма проблем, ще видим от нейна как ще е./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: Блиц
