За финландците три дни уикенд, за нас – 9 часа бъхтене за надница
Шегата, че вярното име на България е Абсурдистан, май за пореден път ще се окаже горчива истина. Заради две новини, които ни заляха със студен душ навръх Йордановден. Родният бизнес се издаде, че натиска властта да увеличи работния ден от 8 на 9 часа. Номерът ще мине елегантно с промяна в Кодекса на труда, според която допустимият извънреден труд ще скочи от 150 на 300 часа. Така по празници продавачките няма да подгъват крак с час повече и оборотът ще скочи, без да се наемат допълнително хора, признават от големите търговски вериги.
По същото време скандално младата за премиер Санна Марин обяви, че иска да въведе във Финландия четиридневна работна седмица и шестчасов работен ден. Не е за вярване, работиш от сутрин до пладне и разпускаш от петък до събота. 34-годишната Марин обясни и защо иска да направи промяната.
Според нея това ще подобри качеството на живот, но и ще вдигне производителността на труда. Да, тя е политик и е напълно нормално да говори и предлага неща, които ще се харесат на избирателите. Интересното е обаче, че на един акъл с нея са не само нейните министри, но и повечето бизнесмени в скандинавската страна.
В момента във Финландия е нормално да се работи по осем часа на ден, пет дни в седмицата. Но от 1996 г. насам местните работници имат право да започнат или да приключат работния ден съответно три часа по-късно или по-рано.
Санна Марин е окуражена и от примера на съседна Швеция. Преди 5 години там беше извършен временен експеримент с въвеждане на шестчасов работен ден. Резултатите показаха, че служителите са по-щастливи, по-мотивирани и по-продуктивни.
До същия извод стигнаха и шефовете на „Майкрософт“, които през ноември миналата година въведоха тридневен уикенд за служителите си в Япония. Резултатите показали, че производителността се е повишила с изумителните 39,9 на сто.
Затова идеята да се работи по-малко, но по-ефикасно, вече е световна тенденция. При това никой от западните работодатели не дава по-голям отдих за служителите си, защото е склонен да печели по-малко. Напротив, към промяната ги подтиква единствено фактът, че колкото е по-свеж и отморен един работник, толкова е по-висок коефициентът му на полезно действие.
Родните чорбаджии обаче отново са с дупето нагоре по отношение на челния пример на събратята си от белите държави. На тях им е хрумнало, че може да изцедят още един час от подчинените си и са напът да го издействат. Аргументът им също е ясен – българите много ги мързи и трябва да бачкат доста повече, за да си изкарат надницата. Нашенци стават старателни и работливи единствено по време на гурбет зад граница, а у нас умират да кръшкат. Затова и болничните около почивните дни скачат драстично, а по производителност фирмите ни са на опашката в Европа, напомнят често от работодателските организации.
В думите им има доста истина, но навикът първо да се посяга към тоягата, а морковът да се пази за краен случай, обаче със сигурност ще изиграе лоша шега на родните босове. Макар голяма част от тях да са бивши комсомолски секретари или синове на партийни началници, те явно не са научили някои от най-важните уроци на соца. Като валидната по времето на Тато поговорка „Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя“. Такъв ще бъде и ефектът от замисъла да се бачка с час повече за надница. Все пак за 30 години капитализъм нашенци се убедиха, че щастието идва с парите, но не и че парите идват с работа, както мъдро отбеляза социалният антрополог Харалан Александров.
Източник: Марица
