За да намалим регионалните дисбаланси: България ще има ново райониране
България ще бъде районирана по нов начин. Целта е да бъдат намалени териториалните дисбаланси в страната и да се постигне на по-балансирано, конкурентоспособно и устойчиво развитие на всички региони с подобрен жизнен стандарт и достъп до качествени услуги за всички граждани.
Това предвижда проектът на Националната концепция за регионално и пространствено развитие на Република България за периода 2026-2040 г. (НКРПР), която е публикувана за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МРРБ.
Стратегическият документ определя дългосрочната визия, цели и приоритети за развитие на територията на цялата страна и надгражда предходната концепция за периода 2013-2025 г. с нови инструменти и мерки, съобразени със съвременните предизвикателства – демографски промени, регионални дисбаланси и ускорен зелен и цифров преход в ЕС.
Стратегическите цели
НКРПР включва 4 стратегически цели – териториално сближаване, икономическо сближаване, социално сближаване и растеж и екологична устойчивост.
Структурата е оптимизирана спрямо предходната Национална концепция за пространствено развитие 2013–2025 г., с цел по-голяма яснота и прилагане на политиката за регионално развитие.
Включена е и нова цел „Екологична устойчивост“, отразяваща ускорения зелен и цифров преход и необходимостта тези процеси да получат ясно териториално измерение. Така стратегическата част едновременно осигурява приемственост и интегрира новите приоритети на европейско и национално равнище.
Ново райониране
Има промяна в обхвата на регионите за планиране на ниво 2, който се очаква да завърши в началото на 2027 г., така че предложените териториални модели, приоритети и индикатори да бъдат съвместими с новата конфигурация на регионите за планиране от ниво 2 и да осигуряват стабилна основа за бъдещите регионални стратегии и програми.
България ще бъде структурирана в 4 региона за планиране от ниво 2 – Северен, Източен, Южен и Столичен. Това, според МРРБ, е стъпка към повишаване ефективността на системата за регионално развитие и отразява стремежа на държавата да осигури законова и политическа рамка за регионално развитие.
Новото райониране трябва да създаде условия за по-прецизни и целенасочени политики в областта на инвестициите, инфраструктурата и иновациите.
Очаква се намаляването на броя на регионите от ниво 2 и окрупняването чрез обединяване на територии със сходни характеристики да допринесе за по-ефективно планиране и управление на ресурсите, намаляване на вътрешнорегионалните дисбаланси, повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на регионите в национален и европейски контекст.
Източник: МРРБ
Урбанизация и селищна мрежа
Според европейската методика за урбанизация, общините се разделят на:
Силно урбанизирани (централни) – градове над 50 хил. жители, 16 общини
Средно урбанизирани (междинни) – градове 5–50 хил. жители, 96 общини
Слабо урбанизирани (периферни) – градове и села под 5 хил. жители, 153 общини
Тези три типа покриват цялата територия на страната. Националната територия се разглежда и на слоеве, например: райони със специфични характеристики, неурбанизирани природни територии и съсредоточия с критично социално-икономическо състояние.
На национално ниво се наблюдава силно изразено моноцентрично развитие на столицата София, което се съчетава с относително по-слабо развитие на Варна, Бургас и Пловдив, които изпълняват ролята на балансьори.
Агломерационният ареал на София ще се разширява, като през 2040 г. ще обхваща 18 общини, докато понастоящем обхватът е 12 общини.
Регионално ниво: Изявени регионални центрове ще бъдат само Варна, Бургас и Пловдив, чиито агломерационни ареали не се разширяват териториално. Русе и особено Плевен губят активността си като регионални центрове, а агломерационните им ареали се свиват в част от собствената община. Единствено Стара Загора играе двойствена роля на балансьор спрямо ЮИР и ЮЦР, като нейният агломерационен ареал също се ограничава в част от общинската територия.
Областно ниво: Градовете-центрове нямат потенциал да бъдат ефективни балансьори. Техните агломерационни ареали се свиват до ядрото на града или до обхвата на агломерационното ядро. Някои областни градове изостават спрямо по-малки градове от 3-то ниво, а центрове от 4-то ниво със значение за повече от една община са ограничен брой. Налични са и малки туристически градове, които формират специфични агломерационни образувания.
Селищната мрежа губи относителната си стабилност и равновесие.
Сформира се малък брой силни центрове (1-во и 2-ро ниво) и голям брой слаби центрове (3-то и 4-то ниво), от които 18 са с демографски спад над 20% за периода 2011–2021 г.
Фрагментарни агломерационни процеси се проявяват в Софийското поле, по долината на Марица и по Черноморското крайбрежие (Варна и Бургас). В трансграничните оси агломерационни процеси не се очакват.
Източник: БГНЕС
София като водещ център в Югоизточна Европа
Концепцията ще играе ключова роля при програмирането на политиката за сближаване след 2027 г. и при формирането на национални стратегически приоритети за териториално развитие. Сред приоритетите са инвестиции в хора, региони и институции, подкрепа за регионално сближаване, намаляване на различията между регионите, образование, умения и социално включване.
Амбицията е регионът на София да се утвърди като водещ център в Югоизточна Европа, а останалите региони да се доближават до европейските стандарти.
Особено внимание е отделено на териториалното сближаване чрез ефективни връзки между регионите, подобрена транспортна и цифрова свързаност и устойчиво използване на природния, културния и човешкия потенциал. Гарантирана е стратегическа съгласуваност между различните нива на управление – национално, регионално и местно.
Насърчава се регионално и трансгранично сътрудничество, засилване на териториалното измерение на секторните политики, междусекторна координация, развитие на полицентричен модел с йерархизирани градове центрове и ефективно прилагане на интегрирания териториален подход.
В концепцията са застъпени политики като интегрирано пространствено планиране (включване на териториалния аспект във всички секторни политики), равни възможности за развитие за всички граждани, подкрепа за зелени технологии, кръгова икономика, намаляване на въглеродните емисии, ресурсна ефективност и управление на екологичните, ландшафтните и културните ценности в териториален контекст.
Разработена е система от индикатори за мониторинг – демографски, социално икономически, инфраструктурни, екологични и пространствени, която позволява проследяване на напредъка към целите за 2030 и 2040 г. и своевременни корекции.
Източници на финансиране могат да бъдат държавният бюджет, общинските бюджети, частни средства, фондовете на ЕС, финансови инструменти и международни финансови институции; конкретните ресурси ще бъдат описани в регионалните и общинските планове.
