За бога, братя, не купувайте мощни коли на децата си!
Трагедията с двамата младежи от Тръстеник, загинали нелепо в катастрофа поставя на дневен ред важни проблеми, които обществото неглижира от десетилетия
Да се шофира по българските пътища не е просто начин на придвижване, а ежедневно рискуване на живота. В това твърдение няма нищо преувеличено, тъй като, ако видите статистиката на катастрофиралите, ранените и загиналите в България, ще се убедите, че е вярно. На война сме. Но война със себе си като общество. Трябва да проумеем най-после, че не можем повече така да продължаваме. Че не е редно едно красиво момиче вместо бал, да бъде погребано, а едно момче в разцвета на силите си, никога да не създаде семейство.
В обичта си към децата често се стремим да им дадем повече, отколкото е нужно. Купуваме им мощни автомобили, забравяйки напълно, че младостта е самонадеяна. Не можем да разчитаме на това хлапетата сами да се ограничават. На тях морето им е до колене.
За бога, не купувайте мощни коли на децата си!
Бързите и маневрени автомобили са за опитни шофьори, които имат изградени реакции и адекватно поведение на пътя. Но марката и видът на автомобила се оказват най-малкият проблем по веригата.
По-сериозният такъв е – докога инструкторите и школите ще продължават да бълват неподготвени шофьори. Спомням си, че преди 30-тина години шофьорските курсове продължаваха една година. Да, една година! И то за „В“ категория, не говорим изобщо за професионални шофьорски курсове. Учеше се всичко – от това какво представлява автомобила, до това как се паркира успоредно и как се изпреварва в извънградски условия. Младите хора придобиваха рефлекси и чак тогава биваха пускани в реална среда.
А днес как е – всички го виждаме. Курсовете са няколко седмици, съкратени, претупани. Няма време за нищо по-задълбочено, защото трябва да дойде следващият. Да се печели. Да има оборот на курсистите. Да не отварям дума за купуването на шофьорски книжки. Но последствията от всичко това са загубени човешки животи. И то на най-милите ни хора – децата ни!
Другият щикотлив проблем е докога тировете ще нощуват по пътищата ни?! В Европа има ясно законодателство и шофьорите на камиони си имат места за отдих. Не спят по улиците и в тях не се блъскат пътуващи. Ако и нас беше така – щеше да има много по-малко погребения и осакатени животи. И в този ред на мисли – не би ли следвало държавна политика да бъде развиването на ЖП транспорта, речният или въздушният за тежки товари, вместо това те да бъдат превозвани от камиони по и без това некачествените български пътища?!
Разберете най-после, че цената на безхаберието я плащат най-невинните – децата ни!
Поклон пред паметта на Миляй и Джейхан от Тръстеник, дано ни простят!
