Защо Първата дама не е във ВМА?
Първата дама Десислава Радева е в операционната на болница „Св. Иван Рилски“ заради мозъчен кръвоизлив, вследствие на руптирал аневризъм. Защо обаче съпругата на главнокомандващия Румен Радев не е била приведена във ВМА, където той се ползва с всички привилегии? Lupa.bg се свърза с водещ специалист в неврохирургията, който обясни, че след смъртта на бившата пернишка кметица Росица Янакиева и на журналиста Димитър Цонев, клиниката във ВМА останала назад по предпочитание след „Иван Рилски“ и Институт „Пирогов“.
Именно в „Иван Рилски“ аневризми третира една от големите звезди на съвременната българска медицина доц. Станимир Сираков, който направи световен пробив при смятани за невъзможни за операция животозастрашаващи изменения на съдове с ендоваскуларна емболизация, включително на малки деца. Такива успехи бележат и доц. Николай Велинов в „Пирогов“, и доц. Нурфет Алиоски в „Св. Анна“.
Екипът на доц. Сираков
Пред Радева предстои поне още една операция, в случай, че 2 от кръвоносните съдове, захранващи мозъка й, бъдат емболизирани чрез т.нар. койл (спирала) техника наведнъж. Това е максимумът, който неврохирурзите правят в случай на многобройни аневризми, за да не рискуват т.нар. вазоспазъм с предполагаеми тежки последици за пациента.
Какво се случва на операционната маса?
Както всеки друг пациент, съпругата на държавния глава е подложена на интервенцията с участието на мултидисциплинарен екип – от неврохирурзи, кардиолози, анестезиолози. През голям съд на един от краката й, към мозъка й се вкарва радиологична техника, с която чрез 3D образи се оглеждат както кръвоносните съдове, така и самите аневризми.
След това се пристъпва към запълването им с микроспирали или към поставянето на стент. В случай, че пациентът не разполага с добри съдове или аневризмите са с определени специфики, може да се наложи класическа краниотомия (отворена мозъчна операция), при която да се клипират и отведат аневризмите.
Специалистите обясняват, че главоболието, от което се е оплаквала и Радева, често се описва от пациентите като „най-силното, изпитвано някога“ в случай на руптирал аневризъм. При нея е възможно да е имало леко кървене, което да е с минимални последици и при операциите, и при възстановителния период.
Обикновено при емболизациите той отнема между 3 и 6 седмици, в които пациентът се следи ежеминутно за промени в кръвното налягане, подлага се на скенер или нова панангиография, за да се установи дали интервенцията е била успешна. Възможна е краткосрочна загуба на памет или говорни смущения.
