Дълги години бях собственик на лек автомобил Жигули, по-късно преименуван на Лада 2101. Това бе автомобилът, с който свързвам голяма част от младостта си, а раздялата с него настъпи през 1990 г. За времето си това бе най-доброто превозно средство, което човек можеше да има в България, макар че изборът тогава беше силно ограничен.
Автомобилният пазар в България през социализма
През 70-те и 80-те години в Пловдивската мототехника на Карловско шосе се предлагаха предимно съветски автомобили – Запорожец и Москвич. Имаше и Волги, но те бяха достъпни за ограничен кръг хора.
От ГДР идваха Трабант („Спътник“) и Вартбург – типични представители на източногерманското автомобилостроене. От Полша се внасяха Полски Фиат 125, които макар и добри автомобили, струваха около 8000 лв. и бяха недостъпни за повечето българи. По-евтиният Фиат 126 пък се купуваше без ред и бързо стана популярен, въпреки малкия си размер и тесно купе.
По едно време на пазара се появиха и югославските Юго, които се изнасяха дори за САЩ.
Разочарованието „Москвич 21412“
След раздялата ми с Лада-та, на българския пазар излезе Москвич „Алеко“ (21412) – съветски опит за модерна кола с хечбек купе, вдъхновена от Simca 1308, европейски „Автомобил на годината“ за 1976.
В България моделът струваше над 12 000 лв. – висока цена за времето. Но за разлика от експортните версии със съвременен двигател на Лада, у нас в завода „Балкан“ – Ловеч се монтираше остарелият мотор на Москвич 412.
Имах „щастието“ няколко години да притежавам Москвич 21412 и да усетя всички негови слабости:
– ламарините започнаха да гният още на втората година;
– каретата на предното предаване бързо се износваха;
– съединителят изгаряше за кратко време;
– автомобилът бе тромав и слаб заради тежкото купе и маломощния двигател.
Единственото му предимство бе високата проходимост, която го правеше удобен за селски и горски пътища. Но като цяло това бе най-лошият автомобил, който съм притежавал. След този горчив опит реших никога повече да не купувам руска кола.
Западната алтернатива
Докато съветските автомобили изоставаха технически и морално, Западът произвеждаше десетки модерни и надеждни модели, за които обикновеният българин можеше само да мечтае. Цените им бяха високи – дори за хора с достъп до западна валута.
Аз също се обърнах към западен автомобил – макар и втора употреба. Купих Опел Вектра, който въпреки годините и километража се оказа икономичен, лесен за поддръжка и далеч по-надежден от всеки съветски автомобил. Не съжалих нито за миг.
Русия и несбъднатите обещания
Преди години в медиите се появи съобщение, че Русия започва производството на нов модел Москвич – „Москвича на Путин“. Досега той не се е появил, както и „уникалният руски смартфон“, който също бе обещаван. За сметка на това често слушаме за „чудодейни“ оръжия и ракети, способни да унищожат човечеството.
Преди четири десетилетия писателят и драматург Иван Радоев каза в телевизионно интервю, че за да стане Русия нормална държава, са ѝ нужни 50 години. Минали са вече четиридесет… но дали нещо се е променило?
