Защо Далай Лама не празнува рождения си ден и съветва и нас да не го правим?
Животът е скучен и монотонен, ако в него няма празници. Но да чакаш цяла година за един единствен ден, който да ти донесе щастие, е доста тъжна съдба. Ето защо щастливите хора могат с гордост да кажат: „Аз не празнувам рождения си ден. “ В крайна сметка за тях всеки нов ден вече е празник. Защо да не празнуваме рождения си ден:
През последните няколко години не съм празнувала рождения си ден. Разбира се, имаше обидени, укоряваха ме и ми четяха лекции защо е невъзможно да се прави така. Аз съм на съвсем различно мнение по този въпрос.
Семейните празници се превърнаха в изпитание за мен още от детството. Бях откъсната от игрите, облечена в някаква зловещо неудобна рокля, плитките ми бяха здраво сплетени и вече навъсена ме теглеха на гости. Някакъв си чичо Васил или леля Люси, които никога преди не бях виждала, имаха рожден ден.
Празникът носеше на възрастните рядка радост в онези трудни времена. Масата беше отрупана с вкусотии и алкохол. „Опитай руската салата“, предложи майка ми. „Намажи си сандвич с пастет?“ – убеждаваше пралеля ми по бащина линия от другия край на масата. Жените се занимаваха с грижи за съпрузите си. А мъжете разказваха вицове и дрънкаха чаши.
Така си спомням празниците като дете. Сега би трябвало тези времена вече да са зад гърба ми и вече няма нужда да организирам рождени дни, за да впечатля някого. Но виждам друга картинка около себе си.
Детските празници като състезание
Младите майки се опитват да се впечатлят една друга, като организират луксозни празници за децата си. Едва ли двегодишно дете има нужда от всички тези аниматори, ресторанти, гост звезди и гурме храни. Феерията на празника е необходима изключително на родителите, за да натрият носа на семейните приятели. А те, от своя страна, не искат да правят грешката и да вземат заеми, за да организират шикозен празник за тригодишното си дете.
.jpg)
Гурме по празниците и тесто през делничните дни
Моя колежка от работа с гордост разказва как тя и семейството й ходят на ресторант за всеки празник. В същото време всеки ден тя храни децата с макарони без масло и картофи. Виждате ли, спестявала пари за ваканционни пътувания и скъпи заведения. Когато я попитах дали няма да е по-лесно да спазва здравословен режим с месо, риба и пресни зеленчуци всеки ден, но без да ходи на ресторант, тя само повдигна учудено вежди. „Делниците са си делници. А празникът е свещен ”, каза колежката.
Мъдрите думи на Далай Лама
Харесва ми фразата на Далай Лама, който призна, че не обича празниците. Мъдрецът смята, че това е загуба на време. „Не празнувам рождени дни. За мен този ден не е по-различен. В известен смисъл всеки ден е рожден ден. Събуждаш се сутрин, всичко е свежо и ново и най-важното е, че този нов ден ти носи нещо важно “, каза духовният водач.
Наистина е така. За истински щастливите хора всеки нов ден вече е повод за радост. И нека този ден не се отличава с обаждания от приятели, деликатеси или силна музика. Днес се събудихте и видяхте слънцето, няма ли причина да се радвате поне за това? За мъдрите хора всеки час, всяка минута е празник. Той е в душата и в ума. И тогава няма нужда да се издигате, да впечатлявате някого или радикално да променяте ситуацията.
А вие какво отношение имате към празниците? Заслужават ли си ежедневните трудности, за да се почувствате като кралица веднъж в годината? Споделете вашето мнение в коментарите.
