Заслабващият имунитет след ваксина: Колко и кога трябва да се притесним?

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

Преди шест месеца професор Майлс Дейвънпорт (Miles Davenport), спрециалист по инфекции и имунитет, и колегите му правят смела прогноза, публикувана в Nature. Въз основа на публикувани резултати от изпитания на ваксини и други източници на данни, те изчисляват, че хората, имунизирани срещу COVID-19, ще губят приблизително половината от защитните си антитела на всеки 108 дни или нещо приблизително. В резултат на това ваксините, които първоначално предлагат, да речем, 90% защита срещу леки случаи на заболяване, могат да бъдат само 70% ефективни след 6 или 7 месеца.

Проф. Чорбанов: Идеята е ваксина за всеки, а трябва тестване на Т-клетъчен имунитетПроф. Андрей Чорбанов – директор на департамент „Имунология” в Института по микробиология на БАН и д…Oct 24 2021vijti.com

Сега имунологичните проучвания документират стабилен спад на нивата антителата сред ваксинираните. Дългосрочно проследяване от 6 месеца на 44 165 участници разкри нарастващ риск от внезапна инфекция. А здравните досиета от страни като Израел, Великобритания и други страни показват, че ваксините срещу COVID-19 губят силата си, поне когато става въпрос за спирането на разпространението на зараз ните болести.

Но тези изследвания не отчитат заплахата на Делта варианта и е ясно, че индуцираните от ваксина антитела не се справят добрес разпознаването на варианти на SARS-CoV-2 в сравнение с първоначалния щам. Това, което остава неясно обаче, е до каква степен защитните мерки на имунната система, които защитават ваксинираните хора от тежки заболявания, хоспитализация и смърт, също могат да избледняват.

Би Би Си обяснява как действа имунната система

_{Кредит: Pxfuel}

Имунната система има две големи роли – да предотврати заразяването ни и ако това не успее, да изчисти телата ни от инфекция.

Представите имунната си система като средновековен замък. Около замъка е враждебна и безмилостна армия от коронавируси, които отчаяно искат да проникнат.

Първата ни защита е външна стена, патрулирана от легион стрелци. Това са неутрализиращите антитела на организма ви. Ако успеят да задържат вирусната армия, няма да се заразим.

Но ако стените се рушат и стрелците – антителата са неточни, тогава вирусът ще нахлуе в замъка и ще получим инфекция.

И все пак не всичко е загубено. Все още има войски вътре в укрепената крепост в сърцето на замъка. Това са нашите B и T-мемори клетки. Подобно на рицари на коне, те могат да събират войските, да ръководят имунологичната атака и да изпращат враждебните нашественици да се опаковат.

Подобно на рицари на коне, те могат да събират войски, да водят имунологична атака и да изпращат вражески нашественици в застой.Подобно на рицари на коне, те могат да събират войски, да водят имунологична атака срещу вражеските нашественици.

Ваксините срещу COVID-19 обучават войските на тялото ни – това включва както антителата, така и онези клетки на паметта, които реагират на инфекция – да се справят с коронавируса.

Поне един от тези защитници отслабва и това не е изненада. Това се случва след всяка ваксина или инфекция.

Дезертьорството на тези стрелци – антитела от техните постове е влошено от появата на варианта Делта. Просто е по-добре да се разпространи и да влезе в тялото ни – това е като нова армия, която се трупа извън стените, но тази е донесла обсадни оръжия.

Може би сами сте забелязали последствията от това – хора, които познавате, ваксинирани с две дози, все пак са се заразили с COVID-19. Изследване, което не е официално публикувано, изчислява, че ваксината AstraZeneca намалява симптоматичното боледуване на COVID-19 с 66% малко след втората доза. Пет месеца по-късно тази цифра падна до 47%. За Pfizer числата паднаха от 90% на 70%.

Това очевидно е проблем за овладяването на разпространението на вируса. Дали вирусната инвазия ще причини сериозни щети на организма, сега зависи от втората защитна линия. Но ваксините сега държат по-малко хора извън болницата.

_{Графиката показва с колко ваксините намаляват хоспитализациите – показва се ефективността на ваксините на Pfizer (в синьо) и AstraZeneca (оранжево) при спиране на хоспитализации на възраст 16+, седмици след 2-ра доза. Кредит: BBC}

„Защитата, която имате срещу относително лека инфекция, намалява по-бързо, но защитата от хоспитализация или смърт намалява по-бавно“, обяснява проф. Адам Фин (Adam Finn) от Университета в Бристол и правителствен съветник по ваксините.

Лекар от Пирогов: Щяхме да сме измрели, ако имунитетът след боледуване не беше ефективен / ВИДЕО„Нали ваксинацията е с цел да се изработят антитела. Е ние, които ги имаме, защо не ни ги признават?…Oct 23 2021vijti.com

По-големият риск от нужда от болнична помощ или дори от смърт е за възрастните хора. Преобладаващото мнозинство от смъртните случаи при хора, които са били напълно ваксинирани, са сред тези над 70 години. Хората от тази възрастова група все пак са много по-добре от тези, които не са се ваксинирали. И както виждате, рисковете при по-младите възрастови групи, които са били напълно ваксинирани, са малки.

_{Графиката показва смъртните случаи на 100 000 ваксинирани и неваксинирани хора в рамките на 28 дни след положителен тест в Англия, 14 октомври – 4 ноември. Кредит: BBC}

С времето остарява всяка клетка в нашето тяло – включително тези на имунната система. Остаряването прави по-трудно тренирането на имунната система с ваксини и тя по-бавно реагира на появата на инфекцията. Възможно е, сега антителата да са намаляли достатъчно, че тази слабост в имунната система да стане очевидна.

„Възможно е по-възрастните хора първоначално да са имали защита, но сега тези антитела са отслабнали и може да нямат втора линия на защита“, коментира проф. Елинор Райли (Eleanor Riley), имунолог от Университета в Единбург.

„Може би затова виждаме възрастни, уязвими хора да умират въпреки двете дози.“

Всичко това се основава на факта, че с напредването на възрастта здравето се влошава. От началото на пандемията възрастта е един от най-големите фактори за вероятността да фатален изход от нея. В много страни най-възрастните хора бяха първите, които бяха ваксинирани, така че имунитетът им е имал повече време да отслабне.

Хората с отслабена имунна система, включително пациенти с рак и трансплантирани органи, имат малко по-различен проблем, тъй като телата им не реагират толкова добре на ваксините.

„Техните антитела намаляват със същата скорост като здравите хора, но очевидно започват от по-ниска точка“, отбелязва д-р Хелън Пари (Helen Parry) от Университета в Бирмингам.

Освен това, има важни разлики между ваксините Oxford-AstraZeneca и Pfizer-BioNTech.

„Изглежда, че са добри за различни части на имунната система“, казва д-р Пари.

„ИРНК ваксините (Pfizer) са наистина мощни при образуването на антитела, ваксината AstraZeneca е наистина добра в генерирането на Т-клетъчни отговори.“

Добрата новина е, че дори и при отслабване, това все още са изключително добри ваксини. В началото на пандемията хората мечтаеха за ваксина, която може да намали смъртността с 50%. Дори при отслабване и в най-рисковите възрастови групи тази защита все още е в около 80-90%.

Още по-добрата новина е, че вече има доказателства, че бустер дозите имат много добър ефект.

Ползите от бустерите

Намаляването на степента на заразяване трябва да помогне за прекъсване на цикъла на вирусно предаване, което в крайна сметка ще доведе до по-малко случаи на тежък COVID-19 и смърт. И според Фьодор Кондрашов (Fyodor Kondrashov), еволюционен генетик от Института за наука и технологии в Австрия в Клостернойбург, това също трябва да помогне да се задържи появата на устойчиви на ваксини варианти.

„Нещата, които са добри от епидемиологична гледна точка“, отбелязва той, „са добри и от еволюционна гледна точка“.

Както показва работата на Кондрашов, най-вероятно е да се появят устойчиви вируси, когато предаването не се контролира. Ваксинирането на повече хора е единствената най-ефективна интервенция за поддържане на ниски нива на предаване, но всяка промяна в ефективността на ваксината също може да помогне.

Досега никоя човешка ваксина не е била напълно подкопана от резистентността [на вируса] както много антиинфекциозни лекарства, коентира Андрю Рид (Andrew Read), който изучава еволюцията на инфекциозните заболявания в Щатския университет на Пенсилвания в Юнивърсити Парк. „Това компроментира преимуществата им“, казва той.

Това не означава, че няма да се случи и с ваксините срещу COVID-19, но може да се поправи с промени в дизайна на ваксините

„Тук сме на нова територия“, казва Рид. Вариантът Делта изненада света. Еволюцията и нашите имунологични реакции могат да поднесат още изненади.

И докато ваксинираните остават извън болниците и моргите, отбелязва Катрина Литгоу (Katrina Lythgoe), еволюционен епидемиолог от Университета на Оксфорд, Великобритания, теоретичните аргументи около намаляването на въздействието на ваксините са второстепенни.

„Според мен“, коментира Литгоу, „освен хората, които са особено уязвими, усилията трябва да бъдат насочени към ваксиниране на хората в световен мащаб“.

Рецепта канела, мед и орехи за засилване на имунитета и срещу грип на Христо Мермерски Проф. Христо Мермерски – генетик, лечител и бивш дипломат във Вашингтон. Той е специализирал в Анг…Sep 26 2021vijti.com

Справка:

Khoury, D. S. et al. Nature Med. 27, 1205–1211 (2021). https://doi.org/10.1038%2Fs41591-021-01377-8
Naaber, P. et al. Lancet Reg. Health Eur. https://doi.org/10.1016/j.lanepe.2021.100208 (2021).

https://doi.org/10.1016%2Fj.lanepe.2021.100208
Thomas, S. J. et al. N. Engl. J. Med. https://doi.org/10.1056/NEJMoa2110345 (2021).

https://doi.org/10.1056%2FNEJMoa2110345
Pegu, A. et al. Science 373, 1372–1377 (2021).

https://doi.org/10.1126%2Fscience.abj4176
Goel, R. R. et al. Preprint at bioRxiv https://doi.org/10.1101/2021.08.23.457229 (2021).
Turner, J. S. et al. Nature 595, 421–425 (2021).

https://doi.org/10.1038%2Fs41586-021-03647-4
Goldberg, Y. et al. Preprint at medRxiv https://doi.org/10.1101/2021.08.24.21262423 (2021).
Bar-On, Y. M. et al. N. Engl. J. Med. https://doi.org/10.1056/NEJMoa2114255 (2021).

https://doi.org/10.1056%2FNEJMoa2114255
Chemaitelly, H. et al. Preprint at medRxiv https://doi.org/10.1101/2021.08.25.21262584 (2021).
Puranik, A. et al., Preprint at medRxiv https://doi.org/10.1101/2021.09.04.21263115 (2021).
Rella, S. A., Kulikova, Y. A., Dermitzakis, E. T. & Kondrashov, F. A. Sci. Rep. 11, 15729 (2021).

https://doi.org/10.1038%2Fs41598-021-95025-3