Ето ги двете българки от аферата „Епстийн“ (СНИМКИ)

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

Вкрая на януари 2026 г., след подписването на Epstein Files Transparency Act от президента Доналд Тръмп на 19 ноември 2025 г., Министерството на правосъдието на САЩ публикува над 3,5 милиона страници документи, включително над 2000 видеа и 180 000 снимки, свързани с разследването на покойния финансист и осъден сексуален престъпник Джефри Епстийн.

Сред този огромен обем материали – имейли, финансови записи, полетни дневници и снимки – се появяват и няколко ясни препратки към България. Те не съдържат директни обвинения за престъпления на българска територия, но разкриват потенциални връзки с моделиращи агенции в София, набиране на млади жени и срещи с „правителствени служители“.

Най-значимите споменавания идват от кореспонденцията между Епстийн и неговия близък сътрудник Даниел Амар Сиад (Daniel Amar Siad), когото френският моден агент Жан-Люк Брюнел (Jean-Luc Brunel) – осъден по-късно за сводничество във връзка със случая на Епстийн – е посочил като един от основните рекрутери (специалист по набиране на кадри) на Епстийн.

През април 2010 г. Сиад пише на Епстийн след завръщане от София:

„Здравей, Джефри. Току-що се върнах от София, България. Прекарах страхотно време. Установих отличен контакт с една агенция, която иска да работи с мен и ще я представлявам в Европа и останалите различни модни континенти. Това беше добра сделка. Next One Agency, кажи ми какво мислиш. Ще видя с Жан Люк онези, които той иска да изпрати в Ню Йорк. Всъщност всички мечтаят да отидат в САЩ. Поздрави, Даниел“

И българският княз Кирил се оказа в досиетата на Епстийн

Next One Agency е собственост на Стоян Апостолов и е оперирала през дружеството „Некст Уан“, което няма никакви качени файлове в Търговския регистър след 2009 г., когато е било и основано. Самият Апостолов е сравнително известно име в модната ниша в България, като пред сайта „Слава“ през 2011 г. казва, че е напуснал страната, защото моделите са били предлагани като компаньонки. По-късни имейли показват, че Сиад продължава да пребивава в София и да организира срещи и представяния.

Апостолов отрича да има нещо общо с Епстийн или Сиад. „Не, никога не съм чувал това име и аз бях изумен, защото ние никога не сме работили с такъв човек. И всъщност аз работя с тази агенция Next One, но никога такъв човек не сме се срещали, не сме говорили и никога не е имало никакви договорни отношения“, коментира Апостолов.

В редица електронни писма Сиад изпраща на Епстийн снимки на кандидатки и организира онлайн разговори. В архива присъства и нецензурно изображение, което според контекста е свързано с лице, обсъждано в кореспонденцията. В публикуваните документи самоличността на предполагаемите жертви е заличена или променена от американските власти.

През същата година в имейли с жена на име Ирина се обсъждат „потенциални кандидатки“. Една от тях пътува до България по университетска обменна програма – класически похват за прикриване на набиране.

В разсекретените файлове фигурират и имената на К. Евтимова и Д. Чернева. На 28 май 2004 г. Епстийн купува на Евтимова самолетен билет за двупосочен полет с маршрут София – Лондон – Ню Йорк – Лондон – София. Името на Евтимова се появява и в платежно нареждане от 27 октомври 2003 г. за колет, изпратен от асистентката на Епстийн Сесилия Стийн, до българката.

На 12 юли 2004 г. финансистът купува на Чернева самолетен билет за двупосочен полет с маршрут с маршрут Ню Йорк – Мюнхен – София – Франкфурт – Ню Йорк.

През 2012 г. Сиад пише отново от София под заглавие „Hello Jeffrey“:

„тук съм с принцесата – тя ме покани да се срещна с правителствени служители.“