Енвайтенет – тайнственият остров, от който никой не се е завърнал
В Кения се намира една от най-зловещите мистерии в света. Това е остров на езерото Рудолф, наречен Енвайтенет, което на местния език на племето ел-моло означава „невъзвращаемост“.
Островът е с дължина само няколко километра. Въпреки, че много племена и местни жители пребивават в близост до него, никой не живее на този остров, тъй като е широко разпространено вярването, че мястото е прокълнато.
Местните жители разказват, че преди много години доста хора са живели на острова. Те ловували и търгували със своите роднини на континента. Но един ден, жителите на острова спрели да идват на сушата. Тогава, няколко мъже от крайбрежно село решили да отидат до острова, за да видят какво се случва.
Когато стигнали там, били шокирани. В селото не се виждал никой, колибите били пусти, но вещите на хората били в жилищата им, а рибата гниела близо до угасналите огньове. Мъжете напуснали острова много бързо и решили повече да не се връщат. Никой, освен птиците не се осмелил да отиде отново там.
Има друга история за изчезването на двама изследователи през 1935 г. Британският изследовател Вивина Фуш изпраща на острова двама свои колеги – М. Шефлис и Б. Дейсън. Няколко дни всичко било нормално. Всяка вечер, в уговорено време те давали знаци със запалени лампи, че при тях всичко е наред.
Изведнъж сигналите спрели да се появяват … След две седмици, обезпокоени от дългото „мълчание“ на изследователите, няколко членове на екипа отишли на острова и с изненада открили, че Шефлис и Дейсън са … изчезнали.
Нещо повече, не били открити следи, показващи престой там! Местните власти предоставили самолет, който извършил полет над острова, но не било открито нищо.
Тогава, на хора от племето ел-моло било дадено огромно възнаграждение, за да обърнат всеки камък на острова. Но нито останки от изследователите, нито предмети, които биха могли да хвърлят светлина върху тяхното изчезване, били намерени.
Най-старото споменаване на „омагьосания остров“ и хората, изчезващи от него, е през 1630-та година. Тогава, на остров Енвайтенет се заселили няколко семейства и тъй като природата била плодородна, населението на селото започнало бързо да се увеличава.
Но имало странни неща – на острова нямало животни и птици, само буйна растителност. Хълмовете били от гладки камъни с кафяв цвят, сякаш полирани, които имали „тенденция“ да се появяват и да изчезват. При всяко новолуние островитяните чували ужасни, смразяващи викове и стенания, които обикновено траели от няколко минути до час.
С течение на времето някои части на острова станали недостъпни за хората. Клоните на дърветата се преплитали здраво със следващите и ставали твърди като камък, блокирайки достъпа за хората в гората.
Виденията, които се появявали на жителите на селото през нощта, били най-страшни. Били цветни изображения на необичайните същества, които приличали на хората. Когато те се появявали, островитяните изпадали в състояние на ступор. Били парализирани, можели само да лежат и да наблюдават виденията, без да могат да помръднат.
След тези преживявания, с някои от местните жители се случвали необясними нещастия. Един от тях без причина осакатял, други се отровили от прясна риба, трети получили отравяне на кръв от незначителен разрез, а отлични плувци се удавили във водите на тихото езеро …
С течение на времето, жителите на селото започнали да си мислят, че техният остров е обитаван от ужасни чудовища-канибали, които не приличали на нито едно животно, което им било известно.
Чудовището се появявало в най-неочаквания момент пред човека, сграбчвало го и буквално се разтваряло във въздуха заедно с ужасената жертва.
Няколко непълнолетни деца изчезнали пред майките си и не били намерени. Животът, в някога процъфтяващото село, станал нетърпим.
След няколко месеца, загрижени членове на племето ел-моло отишли със салове на острова и открили, че селото е празно. Нищо не показвало следи от битка или спешно напускане на жителите.
В местните легенди се споменават загадъчен огън, излизащ от появила се блестяща „тръба“ над острова, и дупки, които изведнъж се появявали и стигали чак до земните недра. Според легендите, „огънят сеел инфекции“.
Хората от племето ел-моло разказват, че понякога над езерото се издига мъгла, в която се вижда многоцветен град с високи кули. Въпреки това, е добре видимо, че много кули са порутени, а сградите са руини.
От този фантастичен град в мъглата се чували странни пулсиращи звуци. В началото звуците били спокойни, но после ставали пискливи и причинявали главоболие. След тези „появявания“, членове на племето започвали да страдат от някакво неизвестно заболяване, което причинявало болки в мускулите на цялото тяло, отвращение към храна и рязко намаляване на зрението. Бебетата, родени точно след тези „появявания“, скоро умирали.
Всички това не позволявало на хората да живеят спокойно и те били принудени да се преместят от брега на езерото по-близо до горската ивица.
В края на 20-ти век, след като чуват за „омагьосания остров“, две частни експедиции, от Холандия и Германия, отиват там, но и двете изчезват, без да оставят след себе си някакви следи …
Тайната на остров Енвайтенет все още остава неразгадана …
