Евгений Тодоров, мъж на легендарната журналистка: Още страдам за Нери!
„Още страдам за Нери. Всеки неин рожден ден се отбелязва, сякаш е сред нас, около мен. Внуците й също не я забравят“, казва мъжът й Евгений Тодоров. 74 години щеше да навърши на 21 февруари легендарната журналистка, ако още беше жива. Нериман Терзиоглу, както е истинското й име, обаче си отиде от този свят преди четири години.
И до днес семейството на Терзиева чества и християнските, и мюсюлманските празници.
„Ние сме абсолютно толерантни“, казва мъжът на Терзиева. „Освен това по разклонения на рода имаме и католици, и будисти. Така че никога не е било проблем това“, казва Тодоров, който и днес се занимава с телевизия в Пловдив. Дъщеря им – Антония, се ражда глухоняма и двамата родители научават езика с жестове и мимики, за да се разбират. С днешна дата тя е успешна зъботехничка с две деца – Тодор и Ева.
„Внуците на Нери бяха нейната гордост. Тодор имаше шанс да наследи професията на баба си и моята, но се занимава със съвсем друго нещо – с видеозаснемане, монтаж, видеоклипове, учи в Нов български университет“, горд е дядото.
Момчето от малко се интересува и от театър, а Нери винаги го е водила на събития, свързани с културата. И двамата със сестра му Ева се радват, че никой не забравя популярната им баба, като след кончината си Нери дори стана почетна гражданка на Пловдив.
Приживе Терзиева обичала да води Тошко навсякъде, като му давала добър пример с благотворителност. Не му спестявала и лоши неща – водила внучето в домове за сираци. Правила го целенасочено, за да види каква съдба имат други деца, каква несправедливост има и по отношение на малчугани, които нямат неговия късмет. Дори веднъж го запознала с наркоман, отново за да му даде пример към какво не трябва да посяга, като порасне. Другото й внуче – Ева, все още е ученичка.
„Дъщеря ми Антония носи името на баба си Донка – моята свекърва. Внукът ми Тодор е кръстен пък на моя свекър – Тодор Тодоров, известен лекар, завършил във Франция, успял да се пребори с туберкулозата в Пловдив. Бяха прекрасно семейство с двама синове, а големият ми стана съпруг. Евгений е роден в болницата сред туберкулозните, но оцеля“, казваше приживе пред вестника Нери Терзиева.
И днес тя не е забравена и от Факултета по журналистика в СУ. На рождения й ден писаха и говориха за нея онези „деца“, които живяха в нейното време и работиха редом с нея.
