Д-р Йорданова и майка й съдия Москова загинали, спасявайки бездомни кучета.

Ако нямаше бедстващи улични животни двете жени вероятно щяха да са живи. Това е въпрос на държавна, а после на местна политика.

Ако инфраструктурата не беше прогнила – вероятно щяха да са живи.

Ако урбанизацията беше умна, а не насипна – пак.

Ако сечите бяха умерени и законни…

Бедствия се случват навсякъде по света. Причиняват нещастия.

Разликите с тукашната географска ширина е, че стихиите в България са последното нещо, което причинява смърт. Всички останали фактори са си лично отгледани от нас.

Гледам, че община Царево е обявила кампания за набиране на дарения. Впрочем, местните хора пишат, че същата община без официална кампания е вземала дарения от собствениците на незаконните каравани, които сега са в морето.

Дарете някому от местната общност там. Има хора, които събират дрехи и се опитват да помагат на другите. Доста по-смислено ми се струва.

Ето какво написа приятелка на д-р Йорданова:

Преди няколко години в Царево се роди малка ветеринарна клиника – много чиста, добре оборудвана и с изключително приветлива докторка.

Постепенно всички започнаха да водят животинките си там, а тя – винаги усмихната, спокойна и с много много любов към животните и уважение към стопаните им. Приемеше да поддържа при себе си картоните на питомците, за да може на нас, клиентите , да ни е по-лесно.

Веднаж видях, че храни и бездомни кучета, които някой беше зарязал, а тя им даваше всеки ден храна, която готвеше и вареше от къщи. Това момиче днес вече го няма.Беше на 33. Вчера е загинало на мостче, над малката рекичка в Царево.

Мостче, което скоро е било „укрепено“ от близки до кмета фирми и за което се говори че е било подкопано само преди няколко месеца, за да се извади необходимия за друг церевски обществен строеж пясък.

Щото такива материали фирмите, близки до кмета, не купуват а вземат от Природата – в случая изпод мостчето.

Прощавай докторке! Прощавай, златно момиче!