Домашната лютеница ни излиза 4-ри пъти по-скъпа от купешката
Лютеницата на баба излиза поне четири пъти по-скъпа от купешката.
Това съобщи председателят на Фондация „Национален тръст за съхранение на културно-историческото наследство на България” Ангел Ангелов по време на четвъртия фестивал на розовия домат в столицата, цитиран от „Монитор”. Приготвената у дома разядка излиза над 5 лв. за бурканче, докато тази в магазина може да бъде открита за малко над левче.
По думите му най-ниската цена на чушката е 1.30 лв. като от нея се губят около 45 – 55 % след обелване, „съответно става 2.60 лв.”. След изваряването на домата, който върви по минимум 0,80 – 0,90 лв., остават едва 30 на сто. Същото важи и за патладжана, които при печене губи от своята плътност. Така за бурканче истинска домашна лютеница броим над петачка, без да бъдат калкулирани труда и използваната енергия като дърва и газ. Ангелов обясни още, че разликата в цената се дължи главно на високото качество на домашния продукт. На феста той вреше в специален съд, наречен видински казан, който е на над 200 години. Майсторът определи приготвянето на лютеница като сложен процес, който отнема повече от три дни.
Изпичането и обелването на основните съставки, сред които чушка, морков, домат и патладжан, отнема средно 72 часа. За да стане вкусна, колкото тази на баба пък е задължително да се вари поне 5 часа. Пропорциите на задължителните продукти зависят от мястото, където се намираме. Така например лютеницата в Каварна е правена предимно от чушки. В Трънско пък залагат на морковите, тъй като доматите са твърде малки, а чушки „я излязат, я не”. В Пловдив пък може да се срещне и лютеница с карфиол.
„Ние се концентрираме върху това, че в лютеницата трябва да има домати и чушки, докато в традиционните зеленчукови разядки е имало най-различни съставки”, коментира Ангелов, като допълни, че чужденците са изключително заинтригувани от факта, че я наричаме лютеница, а всъщност не е люта. Лютата разядка у нас се „подвизава” под името лютика. Сред кулинарните произведения на майстора пък е позната като войнишка целувка, „защото когато хапнеш от нея, не знаеш какво следва” – лютата нотка започва да се усеща на петата секунда, когато „ушите пламват”.
