Днес е Женска Коледа: Празнуват нежни имена в чест на красива светица, обезглавена от баща си. Спазват се забрани

На днешния 4 декември Православната църква почита паметта на  Света Варвара .

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Паметта й се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември.

В православието Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят. В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.

Света Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Илиопол (Мала Азия). Последното проучване на богослова Венцислав Каравълчев обаче показва, че Св. Варвара е родена в с. Елешница- Разложко (Югозападна България), което в древността също се е наричало Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Баща й я затваря в кула – далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.

Скоро момичето трябвало да отстоява избора си пред управителя на града, след като баща й се отрекъл от нея, заради християнските й убеждения. След като били изчерпани всички средства за убеждаването й да се върне към почитанието на езическите богове, останал изборът на живот и смърт, пред който момичето трябвало да се изправи.

На заплахите на управителя тя отговорила: „Славя моя Бог и съм готова да стана жертва за Неговото име…! Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Смъртната присъда била изпълнена зад стените на града. Над гроба й бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи. В някои части на света Варвара се почита като покровителка на военните. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния.

На този ден християните си припомнят за мъченицата. В Православието Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят.

В българските вярвания Света Варвара покровителства плодородието, децата, домашните птици, болестите и най-вече шарката.

Празникът е наричан още Женска Коледа – на този ден млади девойки „варварки“ с нови премени, обикаляли по къщите и орисвали хората на щастие и берекет. Стопаните ги дарявали за благодарност с боб, сушени плодове, ябълки и брашно.

Забрани

Жените не работят никаква женска работа.

Гадания и предсказания

Гледа се кой ще влезе първи в дома, дали ще е мъж или жена, дали ще е добър човек с късмет, дали ще са пълни ръцете му.

Ако е жена, през годината ще се мътят женски пиленца. Девойките, които искат да се оженят, на Св. Варвара показват колко са пъргави и работни. Стават в ранни зори, опичат бяла погача и бързат да я раздадат по съседи и роднини. Която го стори първа, чака я венчило през годината.

Обредни вещи, храни и символи

Трапезата се реди до прясно изм

Жените изпичали питка, която вечерта оставяли край огнището – за да може баба Шарка да дойде „да си хапне и отиде“. Върху обредния хляб се палела голяма „варварска свещ“, после стопанката на къщата разчупвала питата високо над главата си да пораснат класовете и децата.

Смятали, че свещта има магически свойства и я пазели през цялата година. Вярвали, че, ако я запалят при буря или градушка, тя ще се разпръсне и че ще помогне, ако трудно ражда добитъка. На трапезата се слага пита с мед, ошав, пълнен пипер, пшеница, боб и други постни ястия, които се прекадяват. Свещта се пали и през другите две кадени вечери – срещу Коледа и срещу Сурва.

На този ден домакинята приготвяла пшеница, варива или царевица – от нея всеки хапвал в къщата, за да не се „запече полето“. Раздавала и на комшиите. Децата пък прескачали накладен огън на кръстопът, за да бъдат здрави през цялата година и „да не ги завари Варвара“.

На места се извършва обредното гадаене по първия гост, „полазник“, влязъл в къщата – по това, дали е добър човек, пълни ли са му ръцете, гадаели каква ще е следващата година.

На този ден се извършвал и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърляла в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: „Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове да се губите.“

Обредната трапеза позволява царевица, нахут, грах, бакла, фасул, пшеница, сусам, прясна пита, ошав, пълнени чушки с ориз, както и риба.

За имен ден днес черпят Варвара, Варка, Варя, Барбара и Варадин.