ДИПЛОМАТИЧНО: Мутрофанова нападна активисти на ДСБ до НДК

Руският посланик обидила двамата активисти, че са неблагодарни, защото Русия на два пъти освобождавала България, а руснаци били дали живота си за нас. Вместо признателност искали да изгонят Русия от имотите й.

От ДСБ определят поведението на Митрофанова като „нахално, безпардонно, абсолютно самоволно“. Нарекла ги „платени клакьори“, а нейните бодигардове снимали сътрудниците на ДСБ. Къде отиват тези снимки, с каква цел Митрофанова фотографира български граждани, питат от партията.

От ДСБ са изискали от общината записите от камерите, за да стане публично достояние скандалното поведение на чужд дипломат, представител на държава агресор. От партията ще настояват и Външно министерство да вземе отношение за хулиганското поведение на Митрофанова.

Ето и разказа на единия от активистите, инж. Георги Маринов:

Както в онзи научнофантастичен филм „Пришълец“: Неочаквана среща с руското чудовище…

Вчера, неделя, в 11.00 ч. заедно с един от моите членове на партийната организация – Климент, сглобихме масичката и за пореден ден започнахме да събираме подписи за кампанията, свързана с инициативата за премахване на руския анклав – незаконно използвания от руското посолство терен до стената на язовир „Искър“. Разговаряхме с двама патрулиращи полицаи, които проявиха интерес към темата. Единият дори изяви желание да се подпише, но в крайна сметка се отказаха, тъй като в момента са дежурни и нямали право.

В този момент изведнъж, не вярвайки на очите си – след като ги разтрих, ощипах се по носа и си ударих две плесници, за да се уверя, че не сънувам – виждам Нейно превъзходителство Елеонора Митрофанова, посланик на Великата империя на триж по-великия Владимир Путин, придружена от двама мъже (вероятно охрана, цивилни), да преминава край нас – бавно и величествено, почти като крайцера „Аврора“.

Тя се вгледа в масичката, явно видя физиономията си, подмина ни и се отдалечи на около десетина метра, но в този момент явно асимилира видяното, обърна се и се върна при нас. Предполагам, че бяха тръгнали на разходка в слънчевата сутрин през парка пред НДК, в посока бул. „Витоша“. Часът беше около 11.15, а хората тъкмо започваха да излизат, за да се разходят в неделния предобед.

Другарката Митрофанова застана пред масичката ни и започна да задава въпроси – кои сме, каква е тази подписка и защо я събираме. През това време единият от руснаците снимаше с телефона си. Завързахме „задушевен разговор“, в който на г-жа посланичката беше разяснено, че искаме да ги изгоним от терен в изключителната зона на сигурност – до водоем, осигуряващ вода за 1,5-милионната столица на държава член на ЕС, терен, който те, в типично техен стил, заемат незаконно и не желаят да се пръждосат от него. Като в същото време са обявили тази държава, България, за свой неприятел.

Отговорът беше типичните руски „опорни точки“ – как те ни били освободили два пъти, а ние, българите, сме черни неблагодарници и т.н., и т.н. Съответно аз отговорих, че като са ни „освободили“, два пъти са ни откраднали целия златен резерв – и това е най-малката от безбройните злини, които проклетата им държава е причинила на България. Разменихме си още „любезности“ в този дух. След това руснаците си заминаха – продължиха разходката си.

По-късно си зададох въпроса – с какво право Митрофанова се върна при нас, за да задава въпроси, да се заяжда и да повтаря „опорките“ си, от които вече имаме мазоли на ушите. И още – дали, например, руският посланик в Полша би посмял да се разхожда в центъра на Варшава и нагло да търси сметка от полски граждани относно заниманията им? И защо в София може да се случи нещо подобно – без последствия? Реторични въпроси…