Да не се отварят училищата в понеделник!
Явор Джонев е председател на Фондацията за образователна трансформация, която развива екосистема от български прогресивни училища. Коментарът му е от профила му във „Фейсбук“.
Ето моите разсъждения за заплахата от коронавируса. Основна теза: Да не се отварят училищата в понеделник!
От системна гледна точка, без емоция:
1. Имаме работа със силно заразно нещо, което не може да се спре с хигиенни мерки и ограничаване на големи събирания.
2. Виждаме всичко със закъснение от поне две седмици. Следователно в момента развитието на заразата е вероятно 10 до 100 пъти повече от данните, с които разполагаме. Управляваме, гледайки назад.
3. Заразата се развива експоненциално. Всеки носител заразява няколко други хора, които заразяват няколко други. Една проста сметка: Ако всеки заразява по 3-ма други, за 7 дни заразените ще са 729, за 14 дни заразените ще са 1 594 323. Един милион и половина заразени души за 14 дни! А ние в момента виждаме миналото преди две седмици, и то частично (защото засичаме и тестваме много малко от реалните случаи).
4. Степента на оцеляване на заразените е в пряка зависимост от способността на здравната система:
а) да идентифицира болните (т.е. да има достатъчно тестове и лаборатории, които да ги правят – често и по много);
б) да осигурява животоспасяващо лечение (интубатори и изолирана леглова база, кислород, лекарства) на много хора – като нуждите ще растат също в геометрична прогресия;
в) да се самозащитава, за да не губи капацитета си твърде бързо (загуба на капацитет ще има – най-малкото поради заразявания на медицинския персонал и затруднения по веригите за снабдяване);
г) да ограничава по-нататъшни зарази от идентифицираните носители.
5. Можем да предположим, че капацитетът на здравната система е ограничен. Тя може да се справи само с определен брой случаи. Няма значение точно какъв е този брой. При експоненциално развитие разликата ще е само няколко дни. Оттам нататък системата ще започне да отказва. Ще бъде принудена да взима решения кой да живее и кой не.
6. При отказ на здравната система степента на оцеляване ще намалее значително,
защото на тежките случаи няма да може да се оказва адекватна помощ. Това означава, че и хората в активна възраст ще са сериозно застрашени от смъртен изход, а не само възрастните и болните. Ако хората в активна възраст бъдат засегнати значително, то капацитетът за действие и разумни решения на всички други обществени системи ще започне да намалява драстично. Въобще способността на обществото да се самоорганизира.
7. В тази ситуация, когато мислим за мерки, трябва да гледаме напред, не назад. Трябва да разглеждаме текущите данни като горната част от айсберг, който е растял поне 14 дни преди въобще да го забележим. В момента трябва да взимаме решения на база поне 1000 случая, а не на база текущи данни. Ако предположим, че вече имаме 1000 заразени, то след само 7 дни ще имаме между 64 000 и 729 000 заразени (зависи дали всеки заразява двама или трима други).
Следователно забавянето на решения, докато идентифицираме повече случаи на зараза, е крайно погрешна стратегия.
8. Паниката е много голяма опасност, защото води до нерационални решения и действия. Паническите действия обикновено са многократно по-пагубни в сравнение с организирани действия на всеки член на обществото в съответствие със съвместно и съзнателно приети правила и план за действие. Дори ако тези правила ограничават или поставят някои индивиди в неизгодни или застрашаващи ситуации. Основни начини за контрол на паниката са ясната комуникация, предварителното планиране, диалог с всички засегнати/заинтересовани страни и преднамерени, разумни действия в обществен интерес.
Ако всички знаем какво правим и защо го правим, както и какво не правим и защо не го правим, би трябвало да избегнем паника.
Следователно добра стратегия в момента би била да се обсъди ясно и открито ситуацията и да се вземат мерки като тези в най-засегнатите страни.
Съвсем съзнателно и преднамерено да се ограничим за няколко месеца, за да избегнем колапс на здравната система и да избегнем многократното бързо нарастване на заболелите и смъртните случаи.
В момента. Не след седмица или две.
Ако това решение бъде добре аргументирано и представено, ако бъдат незабавно създадени механизми за сигурност, то би трябвало да избегнем и паниката, и колапса.
Мерките са ясни. Правим всичко, каквото направи Италия. Включително спиране на плащанията по ипотеки, осигуряване на социални помощи за всеки, който има нужда, доставки на храна и т.н.
Ако се организираме и го направим съзнателно, разходите за този ход ще са многократно (в стотици пъти) по-малки от разходите и човешките трагедии, които биха се получили при забавяне на тези решения.
В тази връзка много важно:
Макар децата да не са уязвима група, те много бързо разнасят зарази.
Просто няма как да ги спреш да имат близки контакти в училище. Имаме късмет, че затворихме училищата поради „нормалния“ грип.
Отварянето на училищата от понеделник със сигурност ще доведе до рязък скок на общите зарази от коронавируса. Така ще влезем още по-бързо в спиралата, която описах по-горе.
Следователно може би най-важното решение е да не се отварят училищата.
Да се премине изцяло на дистанционно обучение. Нищо кой знае какво няма да се случи с образованието на децата, дори да не учат няколко месеца. Тъкмо ще могат да прочетат повече книги.
Всеки бизнес по възможност да премине на дистанционна работа. Последвано от всички други мерки, които Италия приложи.
Най-важното решение за седмицата: Да не се отварят училищата в понеделник!
