Гръмнаха с 2 куршума в главата Борчо пред Боянската църква
Жертва съм най-вече на престъпниците, но и на държавата дотолкова, че позволява да има такава престъпност, не само отвличания. Просто трябва да се справи с престъпността.
Аз не обвинявам хората, които го правят…не, обвинявам ги, разбира се, могат да си изкарват хляба и с други дейности, но обвинявам тези, които им позволяват да го правят.
Думите са на бизнесмена Стефко Колев пред NOVA през 2017 г. Той е първият отвлечен за откуп, което се случва през 2001 г. След 7 дни в плен оцелява срещу 1 млн. лв., които съпругата му събира от приятели и кредитори и хвърля от влак, а на следващия ден кантонер намира разпилени върху жп релсите.
Заподозрените за престъплението се измъкват от правосъдието. Един от тях е Борис Арсов – Борчо. Той е сред разследваните и за убийството на оръжейния търговец Филип Найденов Фатик през 2003 г. Борчо успява да надхитри Темида, но през 2003 г. смъртта го застига. Престъплението остава неразкрито и никой не може да каже дали е отмъщение за ликвидирането на Фатик, или е станал жертва на войната между групировките ВИС и СИК.
Престъплението
29 ноември 2003 г., късно вечерта. 24-годишният Борис Арсов спира червен „Фоскваген Голф“ със софийска регистрация пред входа на Боянската църква и започва да чака. Не се знае с кого е имал среща. Нито пък кой и кога е дошъл.
Чак в 13,30 ч. на следващия ден в полицията е подаден сигнал за неподвижно тяло на шофьорската седалка в паркираната кола. Оказва се, че Борчо е застрелян с 9-милиметров пистолет, вероятно „Макаров“. Криминалистите установяват няколко пробойни от куршуми по страничното стъкло, а съдебният лекар констатира две прострелни рани в главата на мъжа.
В колана на панталона му е открит запасан боен пистолет. От МВР твърдят, че разрешително за оръжие не е било издавано на Арсов. Пистолетът, който е намерен в него, не е в такава позиция, че да се предполага, че е самоубийство, казват от полицията.
Фолксвагенът не е на Арсов. Собственикът, на чието име се води, заявява в полицията, че колата е продадена на убития преди два-три месеца, без да е прехвърлена.
Арсов е регистриран многократно за кражби и през 1996 г. е осъждан за кражба, съобщава МВР. В дългото му криминално досие са вписани още грабеж и нанасяне на средна телесна повреда, уточнява „Телеграф“.
Разследването
Според полицията Борис Арсов е един от бандата на Асен Петров-Шаки, задържана за убийството на Филип Найденов-Фатик на 19 август 2003 г. в София. Арсов заедно с Шаки, братята Даниел и Стефан Георгиеви, Йосиф Йосифов-Йоско и Ивайло Йосифов са разпитани заради убийството на Фатик, но не се стига до повдигане на обвинение и излизат от ареста.
Повдигнати са им само обвинения за отвличането на бизнесмена Стефко Колев. В дома на Арсов е открит часовникът на бизнесмена.
„При обиск у единия ми намериха часовника. Този часовник се оказа, че не е доказателство, защото той казал, че си го е купил от битака. Върнаха ми часовника. Не го нося. Не искам да ми напомня за това. Старая се да забравя, въпреки че не е възможно“, разказва години по-късно Стефко Колев.
Той добавя, че е присъствал само на едно съдебно заседание и се отказал повече да ходи. „Трябваше да се потвърди, че гласът на човека (който е искал подкупа по телефона) е на Йоско. Отговорът на службата, която го изследваше, беше: Може би“, добавя Колев.
„Ако беше останал в затвора, щеше да е жив“, коментира след убийството на Борчо главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов. По думите му ДНК анализ е доказал, че маската, намерена след убийството на Фатик, е била носена от Арсов.
След откриването на трупа на Арсов трима от бандата на Шаки са задържани за разпит, съобщава ген. Борисов.
Без възмездие
Безславно завършват разследванията и за отвличането на Стефко Колев, и за убийството на Фатик. По следственото дело за похищението на бизнесмена са повдигнати обвинения само срещу Данаил Георгиев и Борис Арсов.
По-късно те са пуснати на свобода срещу парична гаранция. След убийството на Фатик Борчо отново е задържан, а по-късно освободен от ареста срещу 2500 лв. гаранция с другите задържани по случая.
„Мисля, че се справих с психологическата травма. Справедливост и има, и няма. Зависи от много неща. Срути се бизнесът ми. Около 40% от 1 милион лева за откупа бяха назаем при много високи лихви, другите – от приятели. За 10 г. успях да върна всички пари. Върнах 1 700 000 лв.“, разказва бившият собственик на приватизираното предприятие за конфекция „Руен“ Стефко Колев.
Той уточнява, че похитителите поискали 4 млн. лв. откуп, но склонили на 1 милион. Съгласили се съпругата му да бъде придружена от брат си при хвърлянето на сака с парите, защото е бил много тежък. Когато сакът бил метнат от прозореца в последното купе на последния вагон на влака София-Мездра и паднал на земята, се скъсал и от него се разпилели около 140 000 лв.
Честност
Те са намерени на следващия ден от кантонера Никола Димитров край жп линията до гара Нови Искър. Вместо да прибере парите, мъжът вика полицията и връща взетите няколко банкноти. За постъпката си кантонерът е награден с 5 заплати от жп предприятието, а тогавашният транспортен министър го награждава с часовник, който той слага на ръката си, въпреки че ту избързва, ту изостава.
Най-известният кантонер в България се пенсионира през ноември 2008 г. с първоначалните 344 лв. на месец. Той разказва, че са го наричали „бунак“ и „идиот“, защото не е взел парите, на което отговарял: „Ами да си бил ти и да си ги взел“. Не се обидил на никого.
„Децата бяха малки. Виках си – сега ще ги взема, после ще ме търсят, ще ги отвлекат, ще ми искат откупи, просто всичко ми мина през ума за 10 минути и реших да не ги вземам“, обяснява решението си мъжът. Той е категоричен, че с пари щастие не се купува и ако птичето кацне за втори път на рамото му, пак би върнал парите веднага.
Продължението
В началото на века компанията на Стефко Колев е представител за България на западни марки за спортни облекла и голям работодател в някои региони. След похищението предприятията на „Руен“ в Ардино и Припек са затворени и 2000 души остават без работа. Немските партньори на Стефко Колев изчакват края на съдебното дело, което приключва с оправдателна присъда, и впоследствие излизат от България.
