Горят села, реколтата е под въпрос, а депутатите се занимават с джендъри и фашистки закони, посочи социолог
„Единственият начин избирателите да бъдат мотивирани е през радикално противопоставяне на този популизъм, който произвежда разделение“.
Това заяви пред БНР Мила Минева, преподавател по социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Според нея от партиите зависи да мотивират избирателите си от една страна през ценности, а от друга страна – през разумни предложения за бъдещи публични политики.
„Непрекъснатото преминаване от избори в избори, както и факта, че такова Народно събрание ще действа в предизборна обстановка и то в напрегната предизборна обстановка, защото става дума за служебно правителство, ми се струва, че поставя под въпрос аргументите за функциониране на НС в ситуация на предсрочни избори“, коментира Минева в предаването „Преди всички“.
Тя посочи, че е виждала смисъл в това да има НС в момента, което да приеме необходимите закони за Плана за възстановяване и устойчивост, от които страната има нужда. Виждаме обаче безумия, подчерта социологът и обясни:
„Виждаме това, че НС се занимава с проблеми, които не са проблеми на обществото.
Нали не мислите, че в българските градове и села хората от сутрин до вечер през лятото мислят дали децата им ще бъдат облъчвани с джендър пропаганда в момент, в който горят села, температурите са изключително високи, не знам какво се случва със селскостопанската реколта, имаме проблем с енергийна ефективност …
Изключително много проблеми имаме, а депутатите се занимават с нещо, което изобщо не е проблем“.
Минева добави също, че не е чула нито един пример от депутатите за това какво е пропаганда на нестандартна сексуална ориентация в рамките на образованието. В учебниците не виждам никъде да се случва подобно нещо, категорична бе тя и обобщи:
„Депутатите забраняват нещо, което не е реалност“.
Според нея се наблюдават две тенденции: „Едното е всякакъв отказ от уважение към рационално мислене. Второто – този закон прилича на фашистки закон по това, че дефинира група, социална група, която е малцинство и я превръща в жертва и обект на публични атаки“.
По думите ѝ тези законови поправки ни поставят пред един въпрос:
„Искаме ли да сме общество, което се мрази, или искаме да сме общество, което приема хората и дава възможност, рамка, в която всеки от нас като различен може да бъде радостен? Работа на партиите в момента е да заемат ясни ценностни позиции, за да знаем за кого да гласуваме, а не да мълчат. От друга страна – да предложат ясен пакет от рационални политики, които ни предлагат да прилагат в следващите 4 години“.
Относно новината, че социологическа агенция „Галъп“ на Андрей Райчев е продадена на Борислав Цеков, Минева коментира:
„Очевидно, че агенцията ще започне да функционира много повече като един консервативен „тинк-танк“, отколкото като социологическа агенция. Това е структуроопределяща агенция, но мисля, че тя радикално ще промени ролята си“.
Тя напомни и консервативната позиция на Цеков по отношение на Истанбулската конвенция, когато той изпрати правно становище до Конституционния съд, за да се обяви против приемането и ратифицирането ѝ.
„Може би това, че Борислав Цеков купува „Галъп“ е добра новина, защото тази поляризираща роля вече ще бъде извадена на показ, т.е. ще е ясно – няма да има нужда да гадаем защо се прави едно или друго изследване – ще е ясно, че то се прави, за да подкрепи тази нова консервативна линия в българското общество, която, страхувам се, започва да се превръща в здрав разум, т.е. започва да се опитва да се представя като здравия разум. В този смисъл има нужда от огромен отпор. Въпросът е дали ще имаме социологически данни, с които да го правим, отвъд тези изследвания, които очевидно ще бъдат идеологически мотивирани“.
