Годеникът ми ме заряза, защото забременях, а собствената ми майка ме изхвърли
Никога не съм изживявала по-голяма мъка от деня, в който годеникът ми ме заряза защото разбра, че ще става баща. Днес виня единствено себе си за това, че не забелязах навреме истинското му лице. Но всеки има право на личен избор: той избра да се ожени за друга, а аз – да родя дете без баща. Не беше никак лесно да отгледам сама дъщеря си. Ударите тепърва предстояха и няколко дни след като ни изписаха от родилното, майка ми ме изгони на улицата. Срамуваше се, че дъщеря й е самотна майка. Донякъде я разбирам: тя ме отгледа сама и не искаше да повторя незавидната й съдба. Но въпреки всичко, аз никога не бих казала на дъщеря си нещо подобно. Каквото и да се случи, винаги ще бъда до нея.
Така се оказах на улицата с пеленаче в ръце. Всеки мой близък и приятел, когото помолих за помощ, ми обърна гръб. Никой от тях не пожела да помогне на една самотна майка. За щастие имах малко спестени пари и успях да наема стая още същата вечер. В квартирата ми нямаше никакви мебели и домакински съдове, а парите ми стигаха само за хляб и мляко. Бяха тежки времена: сълзи, умора и чудовищна липса на сън.
Имаше дни, в които буквално гладувах. През един такъв период взех отчаяно решение. Когато дъщеря ми заспа, аз излязох на улицата и най-безсрамно се опитах да продам тялото си. Може да ме съдите и хулите, но гладът е по-силен от тока. Внезапно усетих нечия ръка на рамото си. Обърнах се и разпознах мой съученик от гимназията. Валери не ме попита нищо, но в погледа му се четеше съжаление. Не исках съученикът ми да става свидетел на падението ми, затова стиснах зъби и се опитах да изобразя нещо като усмивка на лицето си. Но как да скриеш мизерията, отчаянието, глада и нищетата? Час по-късно, двамата стояхме в бедната ми стаичка, пред легълцето на дъщеря ми. И там, пред нещастното си дете, което все още спеше, не можах да издържа и покрила лице в ръцете си, излях болката си пред него. Разказах му всичко: как годеникът ми ме заряза бременна и се ожени за друга, за безсърдечието на собствената ми майка и за лицемерието на онези, които довчера бяха мои приятели.
От този ден Валери стана мой покровител. И ако днес, аз и дъщеря ми сме живи, здрави и имаме сигурен покрив – това е благодарение на него. Защото той не ме остави като бездушните ми близки, а ми дари безценна помощ. С любовта и грижите си, бившият ми съученик успя да стопли разбито ми сърце. Един ден не дойде сам, а в компанията на майка си. Тази добра жена поиска разрешение да ме посещава и преди да си тръгне, ме нарече „дъще“. Собствената ми майка ме изхвърли, а чуждата жена ме прие с отворени обятия.
Изминаха няколко години. Днес с Валери сме съпрузи и живеем заедно с майка му. След време се помирих с майка си, но в дъното на душата си тя така и не успя да обикне дъщеря ми и да я приеме за своя внучка. Но не съжалявам, защото детето ми си има истинска и любяща баба – моята свекърва. Щастлива съм! Бог ми даде много повече, отколкото поисках!
