Георги Константинов: Болезнено е да разбираме, че у нас най-често закриват училища и откриват молове
„Истинският поет има способността сам да извика, когато трябва, своето вдъхновение.“
„Подсъзнателното идва, когато ти съзнателно си се готвил за него.“
„И кой се грижи хубавата книга да достигне до повече читатели? Липсва йерархия на ценностите. Критиката почти я няма. В неограничения поток на нашето книгоиздаване се появяват и много добри творби от родни автори. Но дори и най-верните читатели трудно откриват най-значителните от тях в безброя от предимно преводните заглавия.“
„Сега и най-острото, най-истинско стихотворение би се изгубило в потока от медийни словоблудства.“
„Интересно е, че доста хора в нашето общество искат да заживеят така, все едно, че са се родили преди пет или шест години. Неосъзнавайки, че в тях има много натрупвания – и духовни, пък и, бих казал, чисто биологически, през времената, в които те са съществували, в които са съществували техните родители.“
„Желанието да се променим изведнъж, бих казал, е много рисковано. Има опасност да станем антиподи на това, което сме. И… всъщност – нищо. Има неща, които човек трябва да коригира в себе си и всеки един от нас го прави, но нека не го правим по един полуартистичен и по-скоро самодеен начин.“
„Ние не сме в края на Европа, а в нейното начало.“
„Литературната дейност остава в сянката на пазарното мислене.“
„Ние имаме природна интелигентност и много таланти във всички области на живота. Има с какво да се гордеем в нашата културна история, а същевременно демонстрираме едно малко сепаративно, частично мислене, усещане на пространството, наречено България.“
„Фактически ние имаме нормална държава от век и нещо. И в него се случиха толкова трагични неща.“
„Няма гърци, които да се българеят, сърби, които да се българеят, турци, които да се българеят, но има българи, които се гърчеят – Паисий още е писал за тях, има българи, които се сърбеят, които се турчеят. Да не говоря повече.“
„Едва ли има европейска държава, която да държи в такава сянка своята литература. В страни, на големина като нашата, съществуват специални фондации за издаване в чужбина на национална литература, преди всичко – поезия.“
„В чалгата има такива текстове, че ми се изчервяват носовете на обувките.“
„Болезнено е да разбираме, че у нас най-често закриват училища и откриват молове.“
–
„Колкото и нелесно да живея сега (малцина могат да се похвалят днес с лек живот), не искам да се върна в онзи тежък въздух, изпълнен с административна демагогия и страх от истината… Днес някои от първенците на онова ораторство – умелите лъскачи на догматични рамки – се превърнаха в нещо като роднини на демокрацията. След промяната подобни люде станаха приближени на новобогаташката прислойка – по-близо до парите на новата олигархия и вносните идеи за смисъла на живота. Това, което се случи после в държавата ни, ме измъчва много повече. Ето че отново сме свидетели на лъжа, алчност и подлост – при това в десеторен мащаб.“ – от „Човек за споделяне“
–
Опит за автобиография
Най-хубавият ден
в живота ми случаен е.
Посрещах изненадан
всеки малък крах.
И не от смелост – само от незнание
усмихнат
между пропасти вървях.
Живях. Не режисирах
своите вълнеия.
И въпреки
че в лудо време съм роден,
до днес не ме споходи
лудостта на гения.
(Тъй както не споходи
друг около мен.)
Приемах като рана
всяка нова истина.
А после тръгвах с нея
по стръмния ни век…
Останах си статист
в републиканската статистика:
Роден във Плевен.
Женен.
Професия – човек.
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ – български поет и писател, роден на 20 декември 1943 г. Автор е на над тридесет книги поезия и за деца. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски, а книгата му „Туфо, рижият пират“ е издадена на немски, френски, руски, украински, полски и други езици. Работил е като редактор в Българска телевизия (1967-1971), бил е заместник-главен редактор на вестник „Народна младеж“ (1972-1973), главен редактор на списание „Родна реч“ (1973-1983), главен редактор на списание „Пламък“ (от 1983). Номиниран е за Световната награда за детска литература „Ханс Кристиан Андерсен“ (1994, 1996). Носител е на множество литературни награди.
,
