„Газ под носа ни“: Милиарди под Черно море, които България още не вади
Румъния е на път да стане най-големият производител на газ в ЕС и потенциален износител. Медиите в западната ни съседка описват Neptun Deep в Черно море като най-големия енергиен проект в региона.
Проектът се реализира от OMV Petrom и държавната Romgaz. Инвестицията е за около 4 милиарда евро и се изпълнява по график. Сондажите започнаха през март 2025 г. и продължават, като са планирани общо 10 кладенеца.
Очакванията са добивът да стартира през есента на 2027 г., но ако проектът напредва по-бързо, това може да се случи още тази година.
Вертикален газов коридор: Пренос от Гърция към България и после към Румъния
С подписването на два документа започва проектирането и и заграждането на инфраструктурата
Очаква се годишното производство да достигне около 8 милиарда кубически метра природен газ – количество, което би направило Румъния енергийно независима и дори износител в региона. Общите запаси се оценяват на поне 100 милиарда кубически метра – еквивалент на приблизително 10-годишното потребление на страната.
Ако погледнем картата, Neptun Deep се намира на граница с българските териториални води, точно до нашия проект за добив на газ – блокът „Хан Аспарух“. Министерството на отбраната на Румъния уверява, че зоните, където ще добиват газ – не представляват национална територия, а са част от тяхната изключителната икономическа зона.
Южно от „Хан Аспарух“ – Турция също добива газ в Черно море. Проектът стартира през 2020 г., когато сондажният кораб Fatih направи първите пробиви. Откритието се оказва историческо – първоначално оценено на 320 млрд. куб. м, а по-късно ревизирано нагоре.
„Грийнпийс“: Газов проект в румънски води застрашава живота в Черно море
Във водите ще бъдат изхвърлени 5 млн. кубични мера отпадъчни води, посочват от организацията
Днес това находище е известно като „Сакария“ – най-голямото в Черно море. По оценки на анализатори, запасите достигат 540 млрд. куб. м, достатъчни да покрият около 30% от нуждите на Турция.
Но най-важното не е размерът, а скоростта:
само за няколко години Турция преминава от откритие към реален добив,
газът вече достига сушата чрез инфраструктура във Фильос,
нови сондажи продължават – включително откритие от 75 млрд. куб. м през 2025 г.;
В момента страната продължава с активните сондажи, с няколко кораба и план за до шест нови кладенеца годишно. Турция превърна геоложкия си шанс в държавна политика – и вече бере плодовете.
Турция откри нови газови залежи „близо до изключителната икономическа зона на България“
С това находище ще задоволим нуждите от природен газ на домакинствата в Турция за 3,5 години, каза Реджеп Ердоган
И докато северната и южната ни съседка пренареждат енергийната карта на Европа, българският проект „Хан Аспарух“ е напът да се превърне в разочарование. Той е разположен точно между румънските и турските находища на площ от 13 000 кв. км, а проучванията са започнали още през далечната 2012 г.
Оценки сочат възможни ресурси от поне 60 млрд. куб. м газ, но за разлика от съседите:
няма потвърден търговски добив,
няма ясен срок за производство,
проектът остава в етап „проучване“.
Последните сондажи не донесоха очаквания пробив. Един от ключовите кладенци – „Винех“ – беше определен като „сух“. Това не означава, че газ няма, но означава, че той не е там, където най-силно се очакваше. Сега надеждите се прехвърлят към следващия сондаж, който трябва да даде по-категоричен отговор.
България влиза в сондирането за природен газ и нефт в Черно море
Така Българският енергиен холдинг ще стане партньор на две чужди компании
Но светлина в тунела има, България отвори нова страница в търсенето на газ с проекта в блок „Хан Тервел“. Блокът се намира южно от „Хан Аспарух“, близо до турските находища, и обхваща около 4000 квадратни километра. Предстоят нови 3D сеизмични проучвания и сондажи, първият от които Krum-1 стартира на 18 февруари 2026 г. Очаква се проучванията да продължат около 2 месеца, а резултати се очакват в началото на лятото.
С други думи – започваме отначало. Докато ние още търсим, други вече добиват. Затова, ако Черно море наистина се превръща в новия енергиен център на Европа, въпросът вече не е дали ще участваме, а ще догоним ли конкуренцията.
Източник: btvnovinite.bg
