В памет на Велко Кънев (1948 – 2011)
На 11 декември 2011г. на 63 годишна възраст почина големият наш актьор Велко Кънев, който през последните няколко години страдаше от рак на гласните струни. Роден в скромно семейство в Елхово през 1948 г, Велко Кънев винаги повтаря за себе си, че е земен човек и реалист. Той израства в оскъдица, помагайки на семейството си от ранна детска възраст в обичайни за тези времена дейности – пасе воловете на дядо си, копае пръст от река Тунджа заедно с вуйчо си и я пренася до близката тухларна. Въпреки всичко, намира време и да се развива културно – научава се да свири на акордеон и йоника и същевременно прави първите си стъпки на театралната сцена в местното читалище.
През 1968 г, макар и скъсан на втория кръг от кандидат-студентските си изпити във ВИТИЗ (сега: НАТФИЗ), е взет в класа на Апостол Карамитев. Завършва обучението си през 1973 г, когато света напуска и знаменития му учител. Впоследствие играе в Сливен, в “Сатиричния театър” в София и в Народния театър “Иван Вазов”. Следват и знаменити главни роли във филми като “Бой последен“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, “Оркестър без име“, „Бон шанс, инспекторе!“ и „Да обичаш на инат“. В по-късните си години освен като артист, Велко Кънев се проявява и като режисьор и учител на следващите поколения актьори.
Създаването на сатиричната група “НЛО” с Георги Мамалев и Павел Попандов, прераснала по-късно в телевизионното предаване по БНТ “Клуб НЛО”, бележи друг повратен момент в живота на Велко Кънев. Със скечовете и песните си, с многобройните участия и концерти в цялата страна, големият комик и колегите му успяват да оставят трайна следа в съзнанието и в сърцата на поколения българи.
Неслучайно, през 2018 г. бива открит и музей на Велко Кънев в родния му град Елхово. Освен това през същата година една от знаковите пиеси свързани с актьора – “Даскал” се завръща отново на сцената на Народния театър.
Източник: conservative
