В Москва Мария Желева покри с ръка чашата на съпруга си президент, за да не му сипят водка
В Русия при първия тост задължително се пие на екс – чашите са 15 мл.
На 21 юни м.г. публикувахме интервю с д-р Владимир Петков – преводач и дипломат, по повод мемоарната му книга “Епизоди от номенклатурния живот или как се купува риба”.
Поради големия читателски интерес към книгата днес поместваме откъса “Президентът Желев пътува за Япония”.
По биологични и естествени причини в Япония предстоеше коронясването на нов император. Цялото ръководство на света е поканено на церемонията, много сложна в протоколно отношение.
Мъжете например,трябваше да са обути с черни лачени обувки с панделка, нещо като папийонка за обувки. Мъжът от България, който щеше да обуе лачените обувки и да се яви на церемонията, бе Желю Желев, първият демократично избран президент на нова България. Обувките вече бяха закупени в странство.
Но преди да отлети за Токио, му предстоеше осемчасов транзитен престой в Москва. Той пожела да оползотвори политически този престой и
поиска среща
с втория човек
след Горбачов
Съветската страна прие. Нормалната практика в подобни случаи изискваше, приемащата страна да получи пълен списък на делегацията с ранговете поне седмица преди посещението.
Прави се, за да се осигурят настаняване, реципрочни партньори за разговори, обядът и пр. Неща, отдавна известни и практикувани в света, като “добро утро” сутрин. Така е по света, сега ще говорим как е у нас. Две седмици се уточнява списъкът от София. Този – да, утре – не, после пак- да, после чакай да видим, може ли да пристигне ден по-рано, да се види с тъща си. Всички разновидности на испанския термин “маняна”. Колегите от руския протокол ме питат:
– Володя, какво става при вас, да няма нов преврат?
Те не схващаха, милите, как е възможно освен политическото ръководство да се сменя и цялата административна машина. И в нея да се назначават хора, без азбучно понятие от работата си. Началникът на президентския кабинет бе физик от университета, шефът на кабинета на външния министър – също физик, но атомен. В 23 ч и 10 мин в деня преди пристигането връчих окончателния списък на домакините. Те ме поздравиха:
“Молодцы ваши товарищи! Пак добре, че не донесоха списъка със себе си…”
На следващата сутрин отпътуваме с посланика в 9 ч за летище “Внуково”. Самолетът каца в 10 ч, но трябва да сме там по-рано. Винаги има защо. Посещението е транзитно, без официални лица за посрещането. Само шефът на държавния протокол и посланикът. Зървам отдалеч родния трибагреник на пилона. Грешките са само две. Знамето е старото, с герба, и е обърнато наопаки. Сезирам шефа на протокола, той се извинява, неговите момчета сега ще издигнат правилния флаг и по нормалния начин. С американското знаме са по-внимателни.
Самолетът каца, групата слиза. Ръкувам се с президента. Става ми неудобно от вида му. Трите копчета на сакото му са плътно закопчани, така е седял и в самолета. Измачкан е, все едно е спал в сеновал.
Връзката му е разхлабена и кривната наляво. Единият ревер на ризата стърчи нагоре. Освен това е неподстриган и рошав. Той седем години не използва гребен като президент. Смяташе, че е още дисидент и трябва да е мърляв и рошав. Цял живот е ходил с груб пуловер, плетен от баба му. Селско момче, личеше по всичко. В костюм се чувстваше като рицар в броня.
Беше написал дисертация, в която оспорваше Лениновото определение за материята. После и книгата “Фашизмът”, някои от нашите ръководители се припознаха в нея и я забраниха. И го помолиха учтиво да заживее в село Грозден.
Людмила Живкова бе напуснала този свят, тя го подкрепяше. В село Грозден той четеше, ловеше риба с ръце в местната река и получаваше заплата на научен сътрудник.
През тези недемократични години посети и два световни конгреса по философия. Паспорт му издаваха с личния подпис на Григор Шопов, първи зам.-министър на МВР.
Желю Желев беше разумен мъж, честен, неподкупен и прям. Лъхаше интелигентски наивитет от него. Искаше искрено да промени България. Но сега бе в битието на първи държавен мъж, изискваха се и други качества, опит и възпитание, той нямаше откъде да ги има.
Дисиденти в класическия смисъл у нас бяха неколцина – Илия Минев от Пазарджик, Емил Кошлуков, който лежа и в затвора, и още някои. Останалите бяха брадати мъже, протестиращи около масата в опушени кухни.
Интелигенцията, раждаща поначало дисидентство, бе охранена и спокойна. У нас липсваше почва за унгарски, чешки или полски събития. Истинските смислени дисиденти бяха вътре в партията, те подготвиха преврата срещу Живков с помощта на съветското ръководство.
Ще цитирам класика: “Революцията се планира от идеалисти, реализира се от садисти и се обсебва от случайни минувачи”. Втората част на уравнението, за щастие, у нас не се състоя. Но случайни минувачи манифестираха с хиляди.
Пристигаме в резиденцията. Аз ще съм преводач. Яковлев, вторият човек в СССР, ни посреща – стилен, гладък, солиден. Бил е десет години посланик в Канада. Първи общи думи за пътуването и времето с президента Желев. След него е Мария Желева, съпругата. За разлика от мъжа си тя е грижовна към облеклото си, с елегантна рокля, жена. Яковлев се ръкува с нея и й прави комплимент за тоалета. Тя възкликва спонтанно:
“А, тази рокля
не е моя. Аз нямам
официални рокли
Даде ми я назаем моя съседка. Тя има много.”
Замирам. Езиците са близки, не можеш да лъжеш безразборно в превода. Казвам нещо от рода на спасибо и много мило. Яковлев ме гледа с насмешка. До него е Саша Кривенко от българския сектор във външно министерство. Дипломат от кариерата, с три мандата в България, познава всичко и всички у нас по- добре от Желев. А сме и много близки семейни приятели. После стана генерален консул на Русия в Истанбул. За жалост, почина без време.
Саша ме гледа със съжаление и се смее с поглед.
В тези осем часа престой са планирани три събития:
1. Среща Желев – Яковлев, на четири очи, без да броим тези на Саша Кривенко. От наша страна няма да има преводач, няма да присъства и посланикът. Ние сме стари, ненадеждни кадри. Кой ще пише паметната бележка за срещата от българска страна Новости в световната дипломация, български принос.
2 . Официален обяд с цялата делегация.
3. Почивка преди път.
След излитането на самолета за Токио Саша ми разказа съдържанието на разговора. Общи фрази за демонтаж на системата, смяна на кадрите, нова конституция. Нищо различно, което руснаците да не знаеха. Яковлев така и не разбрал за какво е била искана срещата.
Влизаме в столовата за официалния обяд. Двамата келнери са красиви, високи млади мъже със сини очи. Облечени са модерно, на техния фон Желев прилича на училищен чистач. Сядаме. Общо сме 12 души, по шест от всяка страна. Желев, жена му, физикът – началник на кабинета му, прессекретарят, посланикът и аз. Отсреща е Яковлев с експерти и съветници.
По руска традиция тостът на домакина е с водка. Тя се пие на екс. Поради това кристалните чаши са малки, събират 15 милилитра. Водката се налива от келнерите във военен синхрон. Яковлев и хората му стават, той говори. Нашите седят. Бързо скачам от мястото си и дърпам стола на Желев назад, за да се сети да стане.
Посланикът е прав отдавна. Става и Желев, другите неохотно след него. Обръщаме чашите си на екс. Мария Желева докосва своята с устни, без да отпива. Келнерите наливат пак за ответния тост на нашия президент.
Стоп!Малка почивка, преди да опиша следващата сцена.
Келнерът е с бутилка и тъкмо да налее на Желев, жена му Мария с удивителна бързина поставя широката си длан върху неговата празна чаша, след което я взима, слага я пред себе си, а своята, пълната, премества пред мъжа си. Настава смут в стройните келнерски редици. Синхронът е нарушен завинаги на този обяд. Момчето се опитва да налее водка в празната бивша чаша на президента, която вече е пред жена му Мария. Тя продължава безмълвно да се бори. Разстановката на силите около масата обаче е неравностойна.
Келнерът е с бутилка в едната ръка, другата е свита зад гърба му, какъвто е редът, а освен това е възпитан. Желева е с две свободни ръце и не притежава последното, горе споменато свойство. Отново слага дланта си, с нелакираните нокти, върху празната чаша, погълната преди миг от Желев, която е сега пред нея вследствие на първоначалните й движения в по-ранния етап на битката с келнера, а с другата ръка отблъсква енергично приближаващото се шише с водка, което е вече наведено и готово за наливане.
От удара ръката
на келнера се извива
по посока на президента и от бутилката се изплисква част от съдържанието върху лицето му, яката на ризата и ревера на сакото. Желев се опитва да я вразуми деликатно, но тя отвръща сопнато: “Аз няма да пия водка, защо да я хабиме?”.
Ние с посланика сме свели глави и наблюдаваме шарките на таджикистанския килим. За първи път се изпотих от срам.
Желев я моли тихо да си сипе водка за неговия тост, така било прието. Тя се пресяга към бившата своя, сега негова чаша, и излива половината питие в своята празна, бивша негова.
Цялата схватка не отне повече от три минути и Желев произнася баналния си рефрен за демонтаж на системата, част от която беше монтирал като член на БКП.
Яковлев задава въпрос на Желев. Началникът на кабинета му, физикът, отговаря.
Яковлев задава втори въпрос на Желев. Физикът отговаря.
Яковлев задава трети въпрос на Желев. Физикът отговаря.
Преди четвъртия въпрос към Желев Яковлев се обръща към физика и го пита с демонстративен сарказъм:
– Позволете ми все пак да поговоря с президента Желев.
В историята на дипломацията подобни думи се използват епизодично, от век на век. И означават звучен шамар, силен и безпардонен.
