В “бедната” Сицилия пият капучино за 1 евро, в София – за 4,50 лв.
Когато българин види, че в супермаркет в центъра на Лондон килограм банани струва 1,49 паунда, веднага му става неприятно. Защото по актуалния курс на британската лира към лева това прави 3,44 лв., а по нашите магазини в момента кило банани масово струва 3,59 лв. Независимо че става дума за стока, идваща от едно и също място – Африка или Латинска Америка. И че средната заплата в Англия е 3500 паунда месечно, а у нас излиза 1022 паунда.
Примерите, които могат да се дават, са безкрайни, но всяко сравнение не в полза на българския потребител си има своето обяснение – например за бананите. Докато Великобритания беше член на ЕС, беше длъжна да спазва европейските споразумения за свободна търговия, според които не може да намалява митата и тарифите при внос от трети страни повече, отколкото е средното за ЕС. След Брекзит англичаните се възползваха от премахването на ограничението, и то толкова драстично, че в момента пазарът им е залят предимно от латиноамерикански банани. До степен наскоро Afruibana, Панафриканската асоциация на производителите и износителите на банани, да възроптае, защото ЕС досега ги е защитавал с определени квоти и мита с мотива, че това са най-бедните страни в света.
В събота кореспондентката на “24 часа” в Италия Виолина Христова се разходи из пазарите и проверката ѝ установи, че италианските потребители не се радват чак на толкова евтини банани – средната им цена в момента е 2,40 евро за килограм, което все пак е малко по-скъпо, отколкото в България. Но средната заплата в Италия е 2200 евро, а не 1206 евро, колкото у нас.
Изглежда учудващо, но дори в туристическа държава като Италия, особено в южната ѝ част, където стандартът на живот е малко по-нисък, отколкото в по-развития Север, едно капучино струва по-евтино, отколкото в София. Дори в заведение и сервирано в порцеланова чаша, в Сицилия струва 1 евро, докато в София няма как да е по-малко от 4,50 лв., което е малко над 2 евро.
Известна марка кафе, което се произвежда в Триест и представлява 100% чиста арабика, из цяла Италия в момента струва между 6,20 и 6,97 евро за кутия от 250 грама в супермаркетите. Тук същата метална кутия струва по 25,99 лева в супермаркетите, т.е. двойно по-скъпо, и само когато има промоция, цената доближава тази в Италия.
Това важи за още цял куп пакетирани, индустриално произведени храни, които се внасят от Апенините и върху които само се залепва етикет на български език.
Например известна марка италиански зехтин екстра върджин, който в момента у нас струва над 25 лева за бутилка от 1 литър, в италианските супермаркети се продава срещу 8 евро
Дори най-скъпата пакетирана паста там е 1,60 евро, докато тук някои видове се продават и по 10 лева.
При занаятчийски произведените храни или тези с географско наименование за произход положението не е по-различно. Те и в Италия струват скъпо, но когато някой ги внесе у нас, сякаш е решил да спечели джакпот.
Впечатляващо за българските туристи в чужбина е как дори минерална вода, и то от популярни марки, там е доста по-евтина. Например италианската “Сан Бенедето” от литър и половина, която в нашите магазини се продава за приблизително 2 лева, в самата Италия може да се купи от супермаркета за 40 цента. Но у нас дори родните минерални води струват над 1 лев, когато се купуват от супермаркет, а в заведенията надценката им почти удвоява цената.
Когато нещата опрат до ходене на заведение в типично туристически държави като Италия, Франция, Хърватия, Испания, картината не е по-различна. Истината е, че в тези държави има и много висока класа заведения – прочути, с история, в които сметките са непосилни за джоба на мнозинството българи. Но дори в луксозни ресторанти често сметките са несравними с тези на модни родни заведения.
Това личи особено ако се сравняват курортите. В Гармишпартенкирхен, където често се провеждат финалите на световната купа по ски, дори в близост до пистата една огромна порция виенски шницел с гарнитура тази зима е струвала на наша читателка 15 евро. Всеки, който е ходил в Банско в разгара на зимния сезон, знае, че с 30 лева там е невъзможно да се нахраниш.
Истината е, че публичните услуги в Западна Европа за сметка на храната са относително по-скъпи, отколкото у нас. Например един шатъл от централната гара в Болоня до летището е 12,80 евро, а пътуването е само 7 минути.
Билет за най-бързия влак в Италия – Freccia rossa, купен в момента на пътуването е 60 евро за разстоянието от Рим до Флоренция. С него се стига за час и половина, а разстоянието е 277 км. В България просто няма толкова скъп влак за каквото и да било разстояние. Но у нас и пътуването трае твърде дълго.
Mасло, кафе, мляко, какао най-много поскъпнали в Италия
ВИОЛИНА ХРИСТОВА
Цената на маслото се увеличила с 20 на сто през последните месеци, в сравнение с миналата година. Това означава, че са поскъпнали и всички сладкиши, които по традиция използват този продукт в рецептите за приготвянето им, сочи проучване на асоциацията на потребителите Кодаконс. Освен маслото са поскъпнали и млякото и направените от него продукти заради увеличеното търсене. Целият сладкарски сектор на Апенините е силно засегнат от скока в цените.
Поскъпнало е с над 15 на сто и какаото заради инфлацията и заради увеличените разходи за производството му. Скокът в цените при него е и заради оскъдните реколти в Западна Африка, Шоколадът е поскъпнал с близо 10 на сто, а яйцата с 2,5%. Сред продуктите с най-голямо нарастване в цените са още и палмовото масло, слънчогледовото олио и лешниците.
По-високите цени на тока и газта също са допринесли за увеличените цени на продуктите в супермаркетите, където трябва да се съхраняват с климатици.
Кафето, чиито цени на едро са се утроили през последните няколко години заради климатичните промени, вече е по-скъпо и в бара за обикновения италианец. В Рим вече чашка еспресо струва между 1,2 и 1,5, ако е консумирана на крак в бара. В Милано то е още по-скъпо.
Леко е поевтиняла пък лещата. През 2024 г. вече бяха регистрирани увеличени цени на картофите и тиквите.
Предвижданията са, че Италия ще купува все повече продукти от чужбина, което значи, че върху цените им ще влияят и транспортните разходи. До 290 евро в повече ще харчи годишно едно италианско семейство за хранителни продукти през 2025 г., в сравнение с миналата година, сочи проучване на Асоциацията на потребителите „Асоутенти“.
