Върнах се от чужбина и поканих бившата си снаха и внучка ми -Дадох им 300 евро, но дъщеря ми видя и стана страшно!

Работя в Испания от около 15 години. Мисля, че разбирате защо много жени искат да заминат в чужбина – там заплатите са много по-високи. Имах късмета да попадна в добро семейство, където работата не беше много тежка и с времето свикнах. И овладях езика перфектно.

Всяко лято ми даваха отпуск, за да мога да се прибера в родния си град. Прекарах месец и повече тук, видях децата и внуците си.

Имам голяма дъщеря Руслана и по-малък син Росен.

Руслана винаги е била усърдна: завършила е училище със златен медал, а университет – с отличие. Сега работи като счетоводител в строителна фирма. Съпругът й също е бизнесмен, отвори собствен автосервиз и ремонтира автомобили. Преди не им беше лесно, но аз им помогнах да си купят апартамент и да го ремонтират. И сега понякога давам пари на внуците си, имам трима.

Но с Росен ситуацията беше различна. Той никога не е завършил университет и получава временни доходи. Или работи като таксиметров шофьор, или работи като охранител в склад. Имаше прекрасна съпруга, която му роди дъщеря Ангелина. Но семейният им живот не се получи и те бързо се разведоха. Знам, че това е до голяма степен по вина на Роман – той не ценеше нито жена си, нито детето си.

Сега той има друга приятелка, но това не ме интересува. Продължавам да общувам с бившата си снаха, понякога изпращам подаръци за Ангелина – сладкиши, дрехи. И веднага казах на сина ми, че няма да плащам издръжка вместо него. Когато изпращам колети, спокойно мога да инвестирам 50 евро в него – все пак е за внучката ми!

Преди две седмици се прибрах у дома. Най-малкият ни внук щеше да започва първи клас и с Руслана решихме да го подготвим за училище. Купихме нова раница, анцуг, тетрадки и албуми, комплект маркери и моливи. Не беше евтино, а все още не бяхме поръчали бюро!

На следващия ден решихме да празнуваме. Поканих бившата си снаха заедно с Ангелина също да дойдат. Руслана го прие спокойно, въпреки че имаше много работа в кухнята.

Оказа се, че внукът ми и Ангелина са на една възраст, само с месец разлика. Попитах снахата как се подготвят за училище.

– Добре. Кумовете ни купиха раница, чакаме аванс, за да купим останалото от пазара.

– От пазара?

– Да, там е по-евтино. Гледах цените по магазините – ужас. Добре, че ни трябват само пола и жилетка.

Стана ми малко жал. Тя отглежда сама Ангелина и се грижи за болната си майка с диабет, а заплатата й малко наад минималната.

Искам всичките ми внуци да изглеждат прилично, затова след празника се качих при снахата и тихомълком сложих 300 евро в джоба й.

– Ето, за добра форма на Анджелина.

– Не, не ти трябва.

– Това е за моята внучка. Кажи й, че баба й е направила изненада.

Но Руслана забеляза това. Вечерта ме очакваше сериозен разговор.

– Мамо, това е странна жена! Защо й даваш толкова пари?

– Това е за моята внучка.

– Мамо, тя отдавна не е част от нашето семейство. Все още й помагаш сега, когато имаш собствени внуци.

В този момент не издържах и изнесох лекция на Руслана:

– Ангелина е моя внучка, също като твоите момчета. Тя нямаше късмет с баща си и може би по някакъв начин аз съм виновна, че не научих Росен по-добре. Не се бъркай в парите ми! Ако искаш да си толкова, стягай си багажа и ела с мен на работа!

Руслана е обидена и не се обажда, въпреки че внуците ми понякога ме посещават.

Но така да бъде. Сигурно просто съжалява за парите ми. И ще продължа да помагам на бившата си снаха, защото Ангелина има същите права като децата на Руслана. Обичам всичките си внуци еднакво и не разбирам тези баби, които забравят за внуците си след развод.

Мислите ли, че постъпвам правилно?