Всички от групата на Буги Барабата вече са на небето с него
Музикант не ставаш, когато завършиш консерватория, когато получиш първия си хонорар, или се чуеш по радиото. Музикант ставаш, когато в детското ти сърце лумне пожарът на любовта към музиката! Няма значение кой го е запалил – Росини, Валя Балканска или “Пантера”, то е до гроб и никога вече няма да можеш да не свириш!
Тези думи на Буги Барабата често си припомнят негови близки и почитатели. Споделиха ги отново в социалните мрежи преди няколко дни – на 21 юли, когато се навършиха седем години от кончината на музиканта.
Той си отиде от този свят съвсем неочаквано – заради усложнения от операция за премахване на тумор, за която не бе разказал на почти никого. Предпочиташе да говори за всичко останало – музика, песни, книги, смях, но не и за болести. Дали защото бе изключително добър човек, си отиде в съня си – легна и повече не се събуди.
“Най-скъпото нещо, което съм получавал, е усмивка от едно момиче, което плачеше под дъжда. И не беше покупка”, разказа Буги в лексиконната рубрика на “24 часа” “Моят стил”. На въпроса за какво би използвал вълшебна пръчка, отговаря кратко и от сърце: “За да престанат хората да се мразят”. А голямата му мечта? “Да видя сънародниците си щастливи.”
Истинското име на Буги е Марио Събев. Той е роден в София на Бъдни вечер – на 24 декември 1960 г., но от малък не обича да празнува рождения си ден. Като дете си казва, че вместо шумни празненства предпочита да чете книги, да слуша музика, да седне с няколко приятели просто да си поговори.
“Не си спомням да съм виждал Марио въобще да учи урок. Домашни пишеше. Оценките му бяха хубави.
Той имаше слабост и обичаше да чете книги. Беше в прогимназията, когато четеше за разни световни учени и философски книги. Аз го питам: “Марио, разбираш ли какво четеш?”, “Ооо, татко, ти не знаеш колко е интересно! Ела тук да ти покажа” и ми чете някакъв пасаж. Въобще четеше много. Четеше дори преди да тръгне за училище. Той казваше така: “Ще спя, когато ми се приспи”. Намираше работи да се занимава”, разказа преди няколко години баща му Тодор Събев за него.
Буги работи от 12-годишен всяка лятна ваканция, и то какво ли не – като автомонтьор, по строежи, кове дървени касетки в магазините за плод и зеленчук. 13-годишен е, когато случайно намира разстроената китара на баща си и започва да дрънка на нея. “Един ден баща ми се прибра и за мой ужас ме завари да свиря вече някакви смислени неща – зарадва се, после сме дрънкали заедно”, разказва Барабата пред “24 часа”. Когато е на 15, си купува сам и първата китара, но до смъртта си не свири на правилно настроена китара.
По професия Буги е шофьор. Като такъв работи и най-дълго време. С малко прекъсване от 1972 до 2000 г. е в авиокомпания “Балкан” – кара от онези камиони, които се долепват до самолетите и от тях се качват багажите. Работи за кратко като шофьор и в издателство “Педагог 6”, но през цялото време не спира да мисли за музика.
Така един ден през 1990 г., когато се е прочул вече Васко Кръпката с “Подуене блус бенд”, Буги отива на техен концерт в читалище “Валентин Андреев”. “Имам няколко блус парчета и искам да ти ги дам да ги пеете с твоята банда”, казва Барабата на Васко Кръпката. “Добре де, защо не си ги изпееш ти?”, пита го колегата му. “О, аз не мога да пея и виж к’ъв съм грозен, не ставам”, отговаря му Буги в своя стил. После отива у Кръпката, а той му дава китара в ръцете. Буги започва да припява свои текстове, а Кръпката го насърчава сам да ги изпълни.
“Пич, ти си Марио – Буги от “Коньовица”, направи си банда и си пей песните. Имаш такива свежи идеи и що па трябва да си убав, имиджът ти е баш блусарски!”, казва му Кръпката.
Не след дълго – на 24 май 1993 г., на бял свят се появява новата група “Бараби блус бенд”, в която влизат Буги, Милен Кръстев (Вуйчото) и Людмил Стоилов (Льоди). Бързо бандата им става едно от емблематичните имена на българската блус и рок сцена. Още същата година музикантите издават дебютния си албум “Песни от гаража”, а през 1995 г. излиза и вторият им студиен албум – “Лоши времена”. През годините членовете се сменят, но
Барабата остава ядрото на бандата, като пише музиката и текста на всички песни, свири на китара и на хармоника.
Покрай приятелството му с Васко Кръпката идва и един от големите хитове, които Барабата пише. Един ден са се събрали с приятели, но им свършва пиенето и двамата измислят парчето “Няма бира”.
Буги става водещ на седмично предаване по радио “Тангра” за кратко. Но не стои за дълго далече от ефира – бившият програмен директор на радиото Спас Шурулинков му се обажда и го кани да води предаване в нова програма – Z-Rock. “Дай ми един час, поне да се изкъпя!”, му казва Барабата. “Спас се съгласи, но не знаеше, че съм в Пловдив. Изкъпах се и за един час пристигнах в София”, беше разказал с типичното си чувство за хумор Барабата.
“Изумително добър!
Мисля, че Z-Rock беше измислено заради него!
Няма как да бъде забравен!”, написа във фейсбук профила на радиото Иван Черкезов под публикацията за годишнината от смъртта на Буги.
“Светла му памет! Той беше невероятно цветна, автентична и харизматична фигура – човек, който носеше истинския дух на българския рок и не се страхуваше да бъде себе си до самия край. С уникалния си глас, неподражаемото си чувство за хумор и онази неподправена рокендрол мъдрост, той успяваше да докосне всеки, който го слушаше”, спомни си друг негов приятел в мрежата.
“Буги е жив, някъде там в безкрая с китара и хармоника и радва с прекрасната си музика другите ангели”, добави Димитър Йосифов.
На небето вече е с целия състав на “Бараби блус бенд” – на 19 юни тази година си отиде и Людмил Стоилов – Льоди, а барабанистът Милен Кръстев – Вуйчото почина през 2012 г.
Буги си отиде малко преди да издаде нов албум с “барабите”, но завинаги остава в сърцата на всички, докоснали ги не само с музиката, но и с добротата си.
