Владислав Горанов: Евро или лев не носи инфлация. Но колкото по-богати ставаме, толкова по-високи ще са цените
Когато дефицитът стане норма, рано или късно се стига до лоши сценарии. Вижте Румъния и цената, която ще платят там за подреждане на къщата си, казва бившият финансов министър
Още акценти:
Дано политиците не се състезават да правят „добри неща“ за своите избиратели за тяхна сметка. Трупането на огромни ангажименти за заплати и пенсии изведе бюджета от 25 годишната траектория, а връщането ще е трудно
Имаше гласове, че като влезем в Банковия съюз ще взривят от вън банковата система, ще съсипят банките с българска собственост. Случи се само възстановено доверие в банковата система и това, че историята с КТБ не може никога да се повтори
Приемам упрека, че съм водил консервативна фискална политика, както всички финансови министри от времето на Муравей Радев, без Асен Василев, но всичко друго е заблуда
Това правителство ще стои докато е полезно. Ако съдим по резултатите му досега, то трябва да си завърши мандата, защото е много ефективно и защото е с ясна политическа отговорност
Обществата се надлъгват, че ако задлъжнееш ще постигнеш по-бърз ръст на икономиката, но не съм видял нито една свръхзадлъжняла страна да е станала по-богата. Има много примери за обратното
– България влиза в еврозоната на 1 януари 2026 г. Изкушавам се да ви върна 8 години назад, когато се престрашихме да подадем молба за членство с два важни подписа – вашия и на управителя на БНБ Димитър Радев. Имаше ли тогава опасения, притеснения, съпротива?
– През лятото на 2018 г. подписахме писмо за намерения, с което от името на Република България заявихме, че желаем да включим българския лев във валутнкурсовия механизъм II, по-известен като ERM II, и да установим близко сътрудничество с Европейския банков съюз.
Още си спомням как на рождения ден на Димитър Радев на 12 юли 2018 г. ни поканиха в заседание на Еврогрупата и ни окуражиха да подадем тази писмена заявка. Да, имаше колебания. Много гласове се чуваха как, като влезем в банковия съюз, ще ни взривят отвън банковата система, как ще съсипят банките с българска собственост и други подобни. Днес вече е ясно, че единственото, което се случи, е, че се възстанови доверието в банковата система и историята с КТБ не може никога повече да се повтори.
– При всеки разговор с вас все слагате ударение, че трябва да има стабилни публични финанси. Обяснете какво означава това? И как се балансира с ограничен ресурс за много, все важни нужди?
– Аз не съм привърженик на концепцията, че да харчиш назаем, е нещо добро. Понякога, когато има кризи, като например пандемията, се счита доктринално правилно да се харчи повече през бюджета с цел подпомагане на бизнеса и хората, за да минат по-лесно през трудностите.
Но когато дефицитът стане норма на поведение, това рано или късно води до лоши сценарии. Не искам да съм недипломатичен, но вижте какво става в съседна Румъния и цената, която ще платят за подреждането на къщата си.
За съжаление, след 2020 г. и особено когато Асен Василев се докоснеше до публичните финанси, сметката се раздуваше нелогично. Политическата криза не дава много пространство за разум, напротив – по-лесно е да си популист, но тук е ролята на финансовия министър и на лидерите на партии. Всяко правилно решение по-често е непопулярно и ако си в ситуация, в която политическата класа е обърната само към себе си, обществата лесно се провалят.
В годините сякаш обществата се надлъгват, че ако задлъжнееш, ще постигнеш по-бърз растеж на икономиката, но аз не съм видял нито една свръхзадлъжняла страна да е станала по-богата само по тази причина. Има обаче много примери за обратното.
– Грижата за политически дивиденти не доведе ли до бавни темпове в ръста на доходите и ограничени инвестиции в ключови сектори? Ако пенсии и заплати пълзят нагоре с малко пред инфлацията, вместо обратното, също се плаща политическа цена.
– Приемам упрека, че съм водил консервативна фискална политика, както всички финансови министри от времето на Муравей Радев, без Асен Василев, но всичко друго е заблуда. Икономиката и публичните финанси имат своята системна логика, която работи почти с неотменимостта на законите на физиката.
Понякога политиците се изкушават да управляват не само настоящето, но и бъдещето. Да изхарчиш това, което не е произведено в твоя мандат, е изкушение, което е характерно за всички политици, но справедливостта изисква да се разпореждаш само във времевите рамки на своя мандат. Да харчиш назаем е като да решаваш за бъдещето и със сигурност е нелегитимно политически. Най-високите темпове на ръст на реалните доходи, т.е. ръст с приспадане на инфлацията, бяха в периода 2015-2020 г.
– От вас съм чула много сурови присъди за финансови министри и бюджетите им. Този на г-жа Петкова не ви ли предизвиква да ги повторите?
– Бюджетът, който състави сегашният екип на Министерството на финансите, е последица от случващото се с публичните финанси през последните няколко години. Хаотичното и безпринципно увеличение на заплати и пенсии доведе до хроничен дефицит на ръба на позволеното. Няма да ѝ е лесно на Теменужка Петкова.
– Досега гонихме изпълнението на критерии, за да влезем в еврозоната, а сега трябва да ги спазваме, за да останем вътре. Какво ви безпокои най-много – инфлация, дълг, дефицит?
– Част от номиналните критерии за влизането в еврозоната се съдържат в Пакта за стабилност и растеж и са задължителни както за държавите в еврозоната, така и за държави, които все още са с дерогация. Недопускане на фискален дефицит над 3% от БВП и задържане на държавния дълг под 60% от БВП са задължителни правила в рамките на съюза и нарушаването им води до разписани в договорите наказателни процедури срещу държавите нарушители. Всъщност това, което най-много ме притеснява, е, че фискалната позиция отдавна няма връзка с икономическия цикъл и че политиците се състезават да правят “добри неща” за своите избиратели за сметка на самите избиратели.
– Какъв е прочитът ви на новия бюджет, който вече се “готви в кухнята” на финансовото министерство? Ако не успеем да орежем разходи, ще трябва ли да вдигаме данъци? Или да се поема още дълг?
– Рано е да говорим за новия бюджет, сега е време да празнуваме влизането в еврозоната, но за пореден път ще обърна внимание, че трупането на огромни ангажименти за заплати и пенсии в последните години изведе бюджета от 25-годишната траектория и го дисбалансира до степен, от която връщането е трудно. Ще имаме проблем през второто полугодие на тази година, а за 2026 г. не ми се мисли.
– Споменахте Румъния, където кой ли не надуваше разходите и сега пробват да се лекуват с вдигане на данъци и още все непопулярни мерки. Можем ли да избегнем това?
– Случващото се в Румъния е класически пример за последиците от политическа криза. Лошото е, че политическата криза и в България не е приключила. Не сме стигнали дисбаланса на Румъния от над 9 на сто от БВП, но ако не се вземат мерки своевременно, можем и ние да изпаднем в свръхдефицит.
– Казвал сте, че еврото само по себе си не прави инфлация. Очакването му обаче вече надува цени, което май не бе калкулирано от институциите?
– Увеличението на цените при действаща пазарна икономика не зависи от вида на валутата. Инфлацията преди въвеждането на еврото в България беше почти двойна на тази в еврозоната. Казвал съм го много пъти и с риск да остана неразбран, ще го кажа за пореден път. Колкото по-богати ставаме като общество, толкова по-високи ще са цените, най-малкото защото разходите за труд са част от себестойността на стоките и услугите.
– Има ли ресурс държавата да се справи? Дали ще успее „Светата троица“ – НАП, КЗК и КЗП?
– Най-съществената роля е на КЗК. Ако държавата успее да гарантира действащ пазар и защита на конкуренцията, пазарните механизми ще доведат до постигане на справедливи цени. Не съм сигурен дали съм прецизен в цитата, но мисля, че Адам Смит беше казал: При конкуренцията личният интерес води до всеобщото благо.
– Кой от митовете около еврото искате да опровергаете? Всъщност кой или какво позволи те да завладеят общественото пространство?
– Забавихме се с комуникацията, а и хората по принцип се притесняват от промените.
– Изпитахте ли срам, когато българска евродепутатка поиска отлагане на решението в ЕП и датски, а не български неин колега отговори, че знае, че искат не евро, а рубли? Кой според вас у нас не иска евро?
– Автентично първите, които поставиха темата срещу еврото, бяха партия “Възраждане” и с тази си позиция свършиха много добра работа за процеса за присъединяване. Впоследствие се включиха всякакви маргинални групи, които се опитват да извличат политически ползи от управлението на страховете на хората. Не разбрах и позицията на Румен Радев.
– Чух един кмет да казва, че очаква богатите да се замогнат още, а бедните да обеднеят. И че еврото ще размъти водата и ще се появят такива, които ще ловят риба в тази вода. Знаете ли кои са и каква може да е рибата?
– Само по себе си смяната на валутата не води до промяна в неравенствата между хората. Мнозина са склонни да критикуват неравенствата в държавата като резултат от данъчната политика, но според мен основната причина за неравенствата в нашето общество се корени в дългогодишното пренебрегване на темата за качеството на средното и най-вече на висшето образование в България.
– Кой би бил най-полезният съвет, който бихте дал на хората, които се страхуват от смяната на левчетата си?
– Парите са мярка на стойността, еквивалент на богатството, средство за размяна и за натрупване, но най-вече са израз на доверие между хората. Влизането в еврозоната е споделено доверие с няколкостотин милиона души в Европа, и то едни от най-богатите. Тези, които се притесняват логистично, да не правят нищо. Левовете ще могат да се обменят за евро неограничено и завинаги. Ако имат притеснение, да не бързат.
– А кой е най-важният въпрос, който бихте задали на тези, които не искат евро?
– Бих искал да ги попитам какво ще правят, след като влезем в еврозоната? Аз съм склонен да бъда съпричастен с политическата им безидейност. И тук е моментът да припомня крилатата фраза на Валери Петров: Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта.
– Да завършим с прогноза – дали кабинетът, по време на който влязохме в еврозоната, ще е същият, който ще въведе реално еврото? Има ли причини да не е?
– Това правителство ще стои, докато е полезно. Ако съдим по резултатите му досега, то трябва да си завърши мандата, защото е много ефективно и защото е с ясна политическа отговорност. Винаги съм смятал, че проблемът на служебните правителства е, че не е ясно кой носи политическата отговорност. Сега сме в ситуация, в която зад действията на Желязков корективите са много.
CV
Завършил математическа гимназия, магистър по икономика
Започнал кариерата си във финансовото министерство през 2001 г. като експерт
От ноември 2014 до януари 2017 г. и от 4 май 2017 до 23 юли 2020 г. е финансов министър
От август 2009 до април 2013 г. е заместник финансов министър
За кратко депутат в 42-ото народно събрание, което напуска сам през февруари 2014 г.
На 29 юни 2018 г. с управителя на БНБ Димитър Радев подават писмо за намеренията на България за присъединяване към ЕРМ-2 и Банковия съюз
