Веско Маринов през сълзи: Връщах се от Пловдив, събудих я, но после пак заспа
Обичаният изпълнител разказва за предстоящите концерти, които ще изнесе в три поредни дни през декември и се връща в спомените от най-скъпите дни от детството.
Само преди дни излезе третият коледен албум на изпълнителя – „Писмо до Дядо Коледа“, а темата за празника е толкова важна и застъпена в творчеството на твореца, защото носи аромата на неговото детство.
Според него всичко идва от възпитанието в семейството и паметта на човека. Изпълнителят споделя, че е имал неповторимо детство и още си спомня дългите зими в родния му град, през които не са учили със седмици. Детството му е било като в приказките. Спомените му са за аромата на курабиите, направени от майка му и за печена тиква.
„Открих ценностите на Коледа малко по-късно, защото когато бях малък празнувахме Дядо Мраз. Открих, че съм загубил малко от усещането за Коледа и трябва да го наваксам. Но в основата на светлината на този празник, е детството ми. Майка ми уважаваше църковните ни празници и ме е възпитала на същото. Ние не бяхме коледари, а сурвакари Ходихме за лакомства на 1 януари, а не на 25 декември. Винаги съм празнувал празника в Полски Тръмбеш докато ги имаше родителите ми“ – споделя Веселин Маринов в студиото на “Събуди се“.
Веселин Маринов през сълзи разказва за загубата на майка си. Признава, че темата е трудна за него и определя като най-светлите хора в живота си именно своите родители. Майка му е оставила дълбока следа в неговото съзнание и той не спира да се връща в спомените си за времето, прекарано с родителите.
Категоричен е, че никога не настъпва време за раздяла с любимите хора, на колкото и години да се те: “Когато татко си тръгна също ми беше много тежко. Майка ми си отиде тази пролет. Неслучайно, когато ни е трудно, казваме: “Ох майко“ – споделя мъката си той.
По думите му я е запомнил с всичко светло, прекрасните срещи, селската работа, игрите в двора. “За мен е късмет, че бях при нея един час преди да си отиде, когато тя ми каза: “Как си моето момче“.
Разказва, че е ходил всяка събота и неделя при нея – в дома за възрастни хора, в който я е настанил. “Тя беше в дом за възрастни близо до София. Тогава обаче беше четвъртък, сякаш имах шесто чувство да отида. Връщах се от Пловдив и си казах, защо да не отида да видя как е майка…. Сестрите ми казаха, че не е хапнала нищо. Тя спеше. Събудих я, а тя ме погледна и каза: “Ах. моето момче“. После пак заспа“ – разказа той за последната среща с майка си и добави още:
“Никога няма подходящо време за такава раздяла. Отиде си на 91. Хората може да казват – тя си е поживяла, но можеше още малко да излъже живота. Говорихме си за всичко. В поредни години много мои близки си отидоха . Аня Пенчева веднъж ми каза: Веско, живеем в годините на разделите. Заредиха се много, не подценявам и моето куче – най-добрия ми приятел. Майка вярваше, че всички хора са добри. Не познавам по-добър от нея“.
„Със загубата на майка ми си отиде и вярата в доброто в хората. Тя търсеше и отваряше доброто във всички хора. Не познавам по-добър човек от майка ми“ – признава какво си отива от него със загубата на майка му.
Най-голямата радост в живота на певеца сега са неговите внуци, за които казва, че все не намира достатъчно време.
„Моите внуци са светлината и виждаш, че пътя продължава чрез тях. С различните си характери, усмивките и думата „дядо“, преоткриваш наследството, което идва след теб. Много съм щастлив и никога не стига времето ми за тях. Любимата песен на внука ми Веселин вече не е „Жълта рокля“, а една коледна песен „Моята снежинка“. Започвам да преоткривам, че Цветелина започва да пее и танцува много добре. Животът е пред тях и ще открием всеки накъде го влече, за да му помогнем да се развива. Миналата година те за първи път дойдоха на мой концерт. Качиха се на сцената и ми подариха цветя. Очаквам с нетърпение да запишем клипа към песента „Моята снежинка“, където те ще участват. Искам да покажа настроението, което е в мен и бих искал да бъде във всички зрители и мои почитатели.“
