Васил Терзиев: Борисов направи мечешка услуга на София с парите за шофьорите – трябва да извадим още 200 млн. през 2027-а, но никой не казва откъде
“Пътят към 0” е най-важният ни проект – 0 деца извън детските градини до края на мандата, казва кметът на София
Още акценти от интервюто:
- По-лесно се работи без “Спаси София”, защото сега е ясно кой е в управление и кой в опозиция
- Трябва да има червена зона за паркиране и цените да се актуализират
- Аз отговарям какво се случва в общината, но в общинските дружества хора извън СОС дават насоки
- Кмет се сваля с боклука и с транспорта. Но всъщност спасихме софиянци от криза с отпадъците – депото за депониране бе пълно
- Не станах циник – още вярвам, че политика може да се прави по съзидателен начин
- Ще създадем фонд като в Царска България, който да обвърже реализацията на всеки кв. метър застроена площ с отчисление за общинската хазна, за да финансираме мащабни проекти
- Арх. Панайотова мина през полиграф, за да докаже, че не е злоупотребявала с позицията си
– Г-н Терзиев, пред събралите се във ваша подкрепа хора казахте, че сте си обещали да не ставате циник. Все пак поне малко не станахте ли след тази първа голяма криза, откакто сте кмет? И защо казвате, че ще има отново проблем с транспорта през октомври?
– За щастие, не станах циник. Продължавам да вярвам в доброто у хората. Вярвам, че има по-правилен начин да се прави политика, която е градивна и съзидателна, а не такава, на каквато сме свикнали – разрушителна, в която всичко се свежда до грозни обиди и квалификации, а не върху общата цел да направим нещо добро. И за щастие, съм заобиколен от читави хора – в екипа ми, в общинския съвет и извън общината, които ми дават надежда, че нормалните, добрите са повече. Просто техният глас не се чува. Целта е да променим това и хората да разберат, че силата е в тях.
Един град е точно толкова красив, колкото са красиви мислите на гражданите му и активни действията им. Политиците сме само един инструмент тези техни мечти за града да се реализират. Битката е всекидневна и е у всеки един софиянец. И отново се връщам към това, с което започнах – тя може да бъде съзидателна, да търси изграждането на едно общество въпреки различията ни, всеки ден да знаем, че заедно можем да постигнем повече. Или да търси разединение, лошотия, обиди и после да се питаме защо сме стигнали дотук. Отговорът е, защото сме избрали да се държим по този начин, да мислим и да работим така, а от всеки от нас зависи да се случи положителната промяна.
По много причини не смятам, че решението да се отпуснат пари от държавата е правилно. Първо, начинът, по който то беше взето, е обиден и за софиянци, и за институциите. Как един партиен лидер, който много често не познава хората, с които му се налага да работи, ги привиква и дава инструкции за централния бюджет. Уж няма пари, а изведнъж те се появяват.
Прави се без никаква мисъл какво значи този акт освен популизма на днешния ден. 15-те милиона са помен с чужда пита, защото тези средства няма да ги има следващата и по-следващата година. Благодарен съм на всяка помощ, но искам да знам дали можем да разчитаме на тези средства дългосрочно, защото иначе общината се вкарва в задължителен разход за нещо, което не смятам за най-целесъобразно. Това попитах и премиера Росен Желязков.
Предложението ми към синдикатите беше пределно ясно и с много добра обосновка – 100 лв. увеличение на заплатите на работещите в градския транспорт и 100% увеличение на бонуса за водачите в електро- и автотранспорта. Така имаме шанс да решим проблемите с липсата на млади водачи. От другата страна имаше огромен натиск да се направи нещо, което ще счупи системата.
Още през октомври-ноември ще имаме затруднения да плащаме и заплати. Текущите разходи изглеждат малки, когато ги сметнеш за няколко месеца, но следващата година идват в пълен размер. Увеличението от 2024 г. ни струва 40 млн. лв. повече за тази. Синдикатите искат до 2027 г. да увеличим разходите само за заплати с над 200 милиона. Но никой не отговаря откъде ще дойдат тези пари и дори и да се намерят – на каква цена? Имаме много несправедливости в заплащането в целия град – с общинската и районните администрации, в общинските предприятия, бюджетните структури…
Ако сме отговорни държавници, не можем да гледаме по такъв повърхностен начин, който решава проблема на парче, само на момента. Трябва да имаш многогодишен хоризонт какво струват твоите действия във всяка система, създаваш ли несправедливости, или ги решаваш. Затова не съм прекалено въодушевен от тази помощ. Тя е мечешка услуга.
– Какво ви отговори премиерът – ще поеме ли държавата дългосрочен ангажимент?
– Че не може да се ангажира с поемането на такъв ангажимент. Разбира притесненията ми. Обясних, че това ще доведе до негативен ефект и натиск от много други, защото какъв е изводът за обществото? Някой, който тръгва на протест, но всъщност прави незаконна блокада, за която плащаме всички, в крайна сметка получава това, което иска. Не харесвам думата “искам”. Трябва да работим с аргументи, с цифри и с разбиране за последствията от нашите действия.
– Следващият епизод с боклука ли ще е? Две фирми заплашват да спрат чистенето, а държавата не ви пуска процедурите за новите договори.
– Казвал съм, че два от най-удобните начини да се окаже натиск и евентуално да се свали кмет са чрез транспорта и боклука, две от най-ключовите системи за един град. С транспорта за момента не се получи, но отсега синдикатите започват със загрявка, че действията им ще се повторят през януари, ако не бъдат удовлетворени неразумните искания за 500 лв. увеличение за 2026 г. и 600 за 2027 г. Ясно казах, че няма начин това да се случи. И минаваме към следващия епизод с боклука. Двете фирми са на Румен Гайтански – Вълка. Имаме предизвикателства с това как те си изпълняват задачите, споделихме наскоро част от незаконните им действия.
Със сметосъбирането имаме предизвикателства от ден първи заради заварените договори. Направили сме всичко възможно те да се изпълняват, да се върши реална работа и да се подобри услугата. Но битката е жестока, и то не само с фирмите за сметосъбиране, а и с тези за оползотворяване, с които се съдим, защото отказват да сложат хилядите допълнителни кофи за разделно събиране в града, саботира се депозитната система, която е толкова важна. Фокусът е насочен към единственото място от цялата система, което наистина работи добре – завода за оползотворяване на отпадъци. Направиха 17 проверки и въпреки гръмките закани не откриха нищо.
А истината е, че всъщност ние спасихме софиянци от криза. Ще се радвам на мълчанието на тези, на които нонстоп това им беше тема – същите, които са знаели, че остават няколко месеца живот на депото до запълване на последната клетка. Заварихме един неработещ завод – изписани части за 120 милиона, които ги няма, неработещи поточни линии, всички отпадъци се депонираха. Депото щеше да бъде запълнено до април 2024 г. Благодарение на действията ни сега то има още 5 г. живот.
Работим по изграждането на още 2 клетки, за да може София да няма проблем с оползотворяването на отпадъците за десетилетия напред. Това е голяма победа, която ни струва много. Другата ни голяма победа е, че Столичният инспекторат започна да работи и всички сметопочистващи фирми са глобявани безмилостно, когато не извършват очакваната услуга. Глобите са увеличени в пъти над това, което е било преди, и затова сега много от фирмите са недоволни. Следи се стриктно за качеството на услугата, да не се смесват строителни отпадъци с битови, да няма камиони, пълни с вода, за да тежат повече. Всичките трикове, които може човек да се сети, сме ги хванали и спрели. А когато променяш начина на работа на някого, той не е щастлив.
Относно заплахата на двете фирми – имаме план за действие, ако откажат да чистят. Няма да оставим градът да затъне в боклуци. А новата обществена поръчка за сметосъбирането на града от 2 месеца отлежава в Агенцията за обществени поръчки. Изпратих 3 писма до Министерството на финансите. Още чакаме произнасяне, за да може да тръгне процесът. Залогът е голям – над 500 млн. лв., които ще бъдат дадени за чистенето на София в следващите 5 години. Завишили сме много изискванията, ще разчитаме повече на модерни технологии, изискваме механизация там, където сега трудът е ръчен, за да се усети наистина разлика в почистването на София.
– Ако не се пуснат процедурите, трябва да удължите договорите на старите чистачи ли?
– Предполагам, че точно това е целта.
– СОС ще гледа проекта за бюджет 2025 на София, кои са приоритетите ви и събрахте ли подкрепа? Покрай отстраняването на проф. Братоев в метрото се видя, че т. нар. икономическо мнозинство може да бъде пропукано – разчитате ли на съвестта на някои от съветниците по важни гласувания, или очаквате да ви бламират?
– Общинският съвет е разделен 50 на 50. Понякога съвестта и индивидуалното гласуване на определени хора по дадени теми променя решенията в една или друга посока. Докладът за безобразната смяна на ръководителите на бордовете на транспортните дружества, топлофикация и “Софинвест” мина с 31 на 30 гласа. Други решения като план-сметката и завишените изисквания към оползотворяващите организации – наши предложения, се приеха с 31 гласа. Шарената реформистка част в СОС е горе-долу колкото икономическото мнозинство, нещата се решават буквално от няколко гласа. Надявам се съвестта на тези хора и отговорността им към града да проговорят, за да имаме бюджет и разумна транспортна рамка.
Ясно е, че ще има много тежки разговори в залата – какво да отпадне или да се добави. Този диалог е правилен, стига целта да не е просто София да няма бюджет или нарочно да бъде прекроен по начин, който ще го направи трудно изпълним.
Приоритетите ни са инвестиции в детски градини, училища, образователната инфраструктура. Темата за децата – тяхното физическо, психическо и образователно развитие, ми е изключително важна и проектите в бюджета следват този приоритет. Решени сме до края на мандатата недостигът на места в детските градини да е 0. Наричаме този проект “Пътят към нула”. Имаме пътна карта, ясно е кой за какво е отговорен и как ще го постигнем.
Другите ни приоритети са развитие на инфраструктурата, метрото, булевардите, изграждане на липсващи улици.
Третият ни приоритет са кварталите – тротоари, осветление, текущи ремонти. Освен предвиденото в бюджета имаме и дълъг списък от проекти, които ще се реализират с подкрепата на държавата. Не можем да си позволим да започнем прекалено много големи обекти, защото имаме доста преходни от 2024 г. Но продължаваме с гражданските бюджети, увеличаваме двойно средствата, с които финансираме идеите на хората за града. Предвиждаме и повече средства за сигурност в града. Поставяме си обаче цел – за първи път в историята на общината да имаме над 85% изпълнение на капиталовата програма.
Работата по ул. “Опълченска” ще приключи месец преди крайния срок. С много добро темпо се работи по булевардите “Стамболийски” и “Рожен”. Строителството на метрото се движи с изключително добро темпо, строят се 10 метростанции. Предстои избор на изпълнител за двете метростанции по продължението на бул. “Царица Йоанна”, за да свържем метрото с околовръстния път. Проектира се и метротрасето до Студентски град. Работим по идейни проекти за реализацията на метростанциите до “Ринг мол”, където да има интермодален хъб и ще започва лифтът за Витоша. Но нивото на собствените приходи на общината не кореспондира с амбициите ни за развитие на София.
– Какви тогава са вариантите да се напълни общинската хазна?
– Единият е държавата да се събуди и да реши, че иска да има децентрализация като във всяка друга европейска държава. Само у нас нищо от генерирания данък общ доход и корпоративния данък не остава в общините. Разчитаме на преразпределение от централния бюджет и трябва да се молим – дайте ни няколко милиона за това, дайте ни за онова. Защо София се третира наравно с Варна, Пловдив и Бургас? И понеже това едва ли ще се случи, стигаме до втория вариант – държавата прибира всичко, но е достатъчно щедра да ни помогне за ключови теми. Това също не се случва по начина, по който би ни се искало. Така че остават възможностите да напълним общинската хазна по друг начин. Как? Данъци, такси, платените зони за паркиране, разрешително за строеж и др. Има дълъг списък, по който ще бъде внесен доклад, за да може да се натрупат приходи. При данъците също има несправедливости в зонирането. Знаете за проблема с разликата между данъчните оценки и пазарните.
Работим за създаването на фонд “Благоустройство”, който да обвърже реализацията на всеки кв. м РЗП с попълването на тази обща касичка, от която да се финансират инфраструктурни и транспортни проекти, социална инфраструктура, зелената система. Такъв фонд е имало в Царска България – концепцията за увеличената стойност на земята. Когато прокарат път през твоята нива, това не е безплатно и ти трябва да участваш в облагородяването на града, защото е изградено нещо, което те е направило по-богат. Това би довело до стотици милиони допълнително в хазната на града и би ни позволило да правим проекти в голям мащаб.
Тази година ще публикуваме и списък с проекти и готови формуляри, за да може бизнесът, който иска да помогне за развитието на града, да се включи. Говоря за по-малки проекти като спортни площадки, градинки и др. Така бизнесът, който иска да даде пари, ще бъде улеснен максимално. Работим и по вариант за заемно финансиране, за да реализираме някои по-амбициозни проекти като подмяната на подвижния състав в транспорта. За нея беше гласувана програма от 1 млрд. лв.
– Как работите с новия шеф на “Метрополитен”?
– Стремя се да работя професионално с всички ръководители на общински дружества. Може да имам претенции към това как са избрани, да смятам, че процедурата, по която се е случило, е безобразна. Аз и екипът ми не можем дори да сме наблюдатели и част от изборната комисия в конкурсите – това не е правилно. Но ръководствата са избрани и трябва да се работи с тях, защото градът чака решения, подал съм ръка. Имаме сътрудничество, но това не променя факта, че има нужда от реформи в общинските дружества.
Затова възлагам анализ на дейността на транспортните дружества и план за оптимизация. Искам отговор какво да се подобри, нужни ли са ни 4 транспортни оператора, трябва ли в метрото да се раздели строителството и транспортното обслужване, за да работи системата максимално добре за софиянци. Не подобрим ли услугата, няма как да накараме някой да слезе от автомобила.
Довършваме генералния план за организация на движението, за който години никой не се сети, че липсва, за да се развие транспортният модел и да има нова модерна транспортна схема.
– Друг проблем е паркирането. Обявихте се за червена зона с цена 5 лв. на час. Какви други реформи трябват?
– Да се разшири обхватът на зоните за паркиране, за да влязат и други квартали, които имат желание. Паралелно с това стои въпросът за строеж на паркинги. За мен най-добрият начин да се случва не е задължително с общински пари, а чрез публично-частни партньорства. За някои обекти – паркинги, спортна инфраструктура, басейни, зали, трябва и оператор, затова публично-частното партньорство е най-добрата формула – проблемът не е как ще ги построим и финансираме, а след това как да има устойчив модел за поддръжка на тези обекти. Моята философия е да се даде път на частната инициатива, но в ясно дефинирани рамки, които защитават публичния интерес.
Необходима е и актуализация на цените на зоните за платено паркиране. В центъра има продадени много повече стикери за паркиране, отколкото са местата. Това е голям проблем за живеещите там и трябва да се погрижим за техните интереси. Трябва да се предвидят и нов тип места за временно паркиране, с които да се осигури зареждане на търговските обекти. Във всеки нов проект за училище и детска градина предвиждаме такива места, които да се ползват от родителите, когато взимат или оставят децата.
– Разбрахте ли се с областния управител кой ще поеме грижата за парк “Врана”?
– Създадена е работна група, но всъщност няма нужда от такава. Борим се повече от 1 година парк “Врана” да ни бъде прехвърлен. Надявам се областният управител най-накрая да задвижи всички необходими процедури. Това е един от многото случаи, за които чакаме държавата да ни прехвърли собствеността на имоти, за да влезе общината в ролята на добър стопанин. Такъв е казусът с пътищата до Витоша, които също искаме.
– Вероятно сте първият кмет на София, който се подлага на полиграф, и първият, подложил на детектор на лъжата свой служител. Достатъчно ли е това да разсее съмненията около избора на Богдана Панайотова за главен архитект? С този странен подход предизвикахте доста шеги…
– Понеже моите опоненти “имат голям опит” в ходенето на полиграф, разбират как той работи и са се тествали на въпроси за присвояване, злоупотреба с власт, вземане на решения под външен натиск, заради компромати и т.н.
Полиграфът е само един инструмент. Най-ясно се вижда какъв е човек чрез действията му, особено при огромен натиск и проблеми за решаване – дали ще се скриеш, или ще ги решиш. Въпреки всички обвинения г-жа Панайотова спря проекта за 215-метровия небостъргач до мол “Парадайз”. Сега се проверява дали може да атакуваме устройствения план, по който е предложен идейният проект. Има много други проекти, които са отказани, защото не е осигурено транспортно обезпечаване.
Когато си склонен да се изправиш срещу хора, на които никога не им е отказвано, и го правиш с аргументи, се вижда кой за какво се бори. Борим се строителството да се прави по модел с мисъл за градоустройството и отправните точки да са качеството на живот на хората, законността и естетиката, за да живеем в един по-чист, по-хубав, подреден и благоустроен град. Полиграфът беше важен като знакова стъпка, че човек е склонен да мине през това, за да докаже, че не е злоупотребявал с позицията си и не се е облагодетелствал.
– По-добре ли работите без “Спаси София”? Избрахте ли си нов зам.-кмет по транспорта?
– Търся зам.-кмет по транспорта. Донякъде това, че сега изпълнявам тази функция, ми помага да вляза в дълбочината на транспортните проблеми и да начертая път да се отпушат и ускорят нещата.
А за “Спаси София” – по-скоро се работи по-лесно, тъй като сега е ясно кой е в управление и кой е в опозиция. При по-ясни роли винаги е по-лесно, но ще продължаваме да разчитаме на “Спаси София” да подкрепя всички наши смислени идеи. И обратното – независимо от партията, ще търсим реализация на добрите решения. Отправната ми точка никога не е бил чийто и да е политически интерес, водя се от това кое е най-добро за софиянци.
– Много се говори за ролята на Таки, Красьо Черния и ваши съветници в общината. Кой управлява София?
– Аз нося отговорност за всичко, което се случва в Столичната община. Радвам се на доброто, което се случва, но и нося отговорност за грешките. За случващото се в общинските дружества обаче има едни други хора, които не задължително са в СОС, но дават насока какво и как да се случва. Такъв е и примерът, с който започнахме – как беше “решен” проблемът на транспорта. Човек, който не би трябвало да решава такъв тип проблеми, свиква премиер, общински съветници и дава директива неща, които до вчера се твърдеше, че не може да станат, изведнъж да са възможни. И после пак Терзиев е виновен за всичко.
Този модел на работа с позвънявания от хора, на които не им е работа да взимат решения, но го правят – което чупи институционалността, го има не в общината, а в СОС. Надявам се това да става все по-видно за софиянци.
CV
- Роден на 9 юни 1978 г.
- Завършил е Първа английска езикова гимназия в София и бизнес администрация с отличие в Американския университет в Благоевград
- Съосновател и изпълнителен директор на Telerik. Компанията е продадена през 2014 г. за $ 262,5 млн. – първата сделка от подобен мащаб у нас
- Двигател за създаването на “Телерик Академия”, обучила безплатно хиляди млади българи на дигитални умения, както и на Campus X – един от най-големите технологични инкубатори в ЮИЕ
- През 2023 г. е избран за кмет на София като кандидат на коалицията ПП-ДБ-СС
