Васил Найденов потъна в скръб: Загуби първата си и най-голяма любов
„Съболезнования на близките на Люси Котарова. Много е тъжно, че си е отишла. Хубави спомени ме свързват с нея“.
Това сподели попиконата на родната естрада Васил Найденов за кончината на ученическата си любов – Людмила Котарова. 70-годишната жена си е отишла от този свят в Братислава, където от години живее. За кончината й съобщи Димо Чешмеджиев, професор по медиевистика от БАН в мрежите.
Людмила Котарова е от Ямбол, работила е дълги години към Българския културен институт в Братислава, а нейни близки разкриват, че била личен преводач на премиера Бойко Борисов по време на визитите му в Словакия.
„Бяхме телефонна любов, такива трепети, такова чудо. Доста дълго време ме държаха тези емоции, но тогава бях много срамежлив, не като сега“, признава с днешна дата изпълнителят на „Спри, не си отивай“.
За сърцето на красивата Люси двамата със съученика му Райко Белопитов дори се карали, но интелигентно не стигнали до бой.
„Други времена бяха, но много красиви отношения между хората съществуваха“, споделя Васил Найденов.
Васил Найденов: Парите не са най-голямото щастие
„Човек първо трябва да обича професията си. Песента „Не всичко е пари” наистина е вярна, защото пари рано или късно се правят. Не мога да кажа, че това е най-голямото щастие. Те са необходимо зло”. Това пък заяви естрадната легенда Васил Найденов миналата седмица в ефира на „На кафе”.
„Напоследък имам досег с много майстори от различен характер. Знам, че и те имат семейства и се прехранват, но ме плаши нежеланието към това, което извършват. Те може да не знаят музикалната терминология, но имат усет. Това е като любовта – когато си откровен и си истински, интуитивно те усещат, тази музика с нещо ги докосва”, каза изпълнителят. И добави: „Важно е песента да има адрес и да има случка, а не да е изсмукана от пръстите. Хората искат да чуят думички, които ги засягат”.
Самият той споделя, че определено му върви на филмова музика. „Има поне 4-5 филма, песните от които се пеят вече доста години. Това е хубаво, защото с филмовата музика не е нужно да бъдеш модерен, ти си подчинен на драматургията”, каза още Найденов.
Певецът разказа и за песента „На случайна гара”. „Тя е към филма на Иван Ничев „Можеш ли да убиваш”. Музиката е на Стефан Димитров”, сподели легендата на българската естрада.
„Отдавна не съм се качвал на влак. И на самолет гледам да не се качвам. Пътувал съм много. Имал съм по 40-50 полета, в един момент бях като стюардеса. В Русия особено много се пътуваше. По едно време там пътувах с влак и минавах даже през забранени райони, в които нямахме право да отваряме купетата, защото имат военни тайни. Имал съм всякакви ситуации със самолет и затова не мога да кажа, че ми е любимото превозно средство”, споделя той.
По думите му в старите италиански филми, а и изобщо в световното кино много често се случват важни неща на гари – от раздяла до любов. „В това отношение са уцелили текста на песента според мен. Паднах си по него. Отначало тръгна трудно, музикалните редактори не я пускаха, но набра скорост”, казва Васил Найденов.
„С музиката е много интересно. Съдбата на песните е странна.Понякога трябват години, друг път нещата се случват от раз. Преди време записахме една песен във Варна, която беше едва ли не химна на сърдечните хирурзи. Отначало имаше бурен неуспех. Сега обаче, където и да отида, искат „Болката отляво”, допълва той.
