Ваня Щерева обясни как разкрили, че Диана лъже за побоя

Посинени снимки от неясен период, бомбардиране с лабилни статуси, подхвърляне на жокери за „виновника“, търсене на внимание, липса на логика в твърденията, липса на съвпадения в твърденията.

Това пише Ваня Щерева по повод на казуса с Диана Димитрова и Юлиан Вергов. Актрисата настоява, че е била бита и ритана от колегата си, а по случая бе започнато разследване. Преди дни прокуратурата официално излезе със становище, че няма доказателства за повдигане на обвинения. Именно тогава и Вергов проговори за първи път по казуса и разказа своята версия. След думите му масово актьорската гилдия започна да го цитира и да се изказва в негова подкрепа.

Диана Димитрова пък се закани, че няма да остави нещата така. Тя го нападна още по-остро и в четвъртък публикува нови по думите й снимки, които отразяват състоянието й след въпросн ия побой.

Ето какво още казва Щерева по случая, защитавайки Вергов:

„Един път е ударена пред цял екип от 30 души, които не са реагирали (как не се намери поне един с топки от тоя екип да скочи), няколко дни след това се оказа ритната в лицето „с мъжка обувка“ пред нула свидетели.

Веднага след което е продължила да снима сцени за сериала, вместо да лежи поне седмица в болница след тая „мъжка обувка.“ Показанията на „жертвата“ месеци наред формираха обществено мнение и цапаха името на голям наш актьор и мой близък приятел.

Като човек на логиката, си мисля: Ако си убеден в истината си, няма да сменяш версиите си, няма да криеш името на „извършителя“от страх после да не бъдеш съден за клевета, и все един свидетел ще се намери да те подкрепи. Вместо това всички свидели са потвърдили обратната версия – удар не е имало.

Извън логиката – познавам Юли от… цял живот и му вярвам. Не само защото ми е приятел, а защото ми е разказвал за този конфликт още когато се случи. И неговата версия тогава, когато не е подозирал, че след 5 години една егоцентрична жена ще му скочи на главата с публичен скандал, е същата като сега.

Същата като на свидетелите. Дълго става, но мълчанието за нас, всички негови приятели през последните месеци, не беше лесно. Мълчанието за Юли беше тройно по-трудно – мъчително, изтощително, депресиращо.

Трябва много да внимаваме, когато си съставяме мнение от истерични статуси, да не забравяме, че не само жените могат да се окажат жертви на насилие, и че психическото насилие е равно на физическото. Понякога може да бъде и по-страшно.“